Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 2157 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. К. и на Сдружение „Български хелзинкски комитет“ (Сдружение „БХК“) срещу Решение № 6820/19.11.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 8299/2021 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. К. и на Сдружение „БХК“ срещу Решение № КА-994 от 12.07.2021 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и К. К. и Сдружение „БХК“ са осъдени да заплатят разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът необосновано е приел, че информацията, търсена от жалбоподателите е служебна тайна. Подробно излага съображенията си, че исканата информация относно физическото лице следва да бъде предоставена, тъй като става въпрос за лични данни. Сочи, че съдът не е обосновал кое от основанията по чл. 36, ал. 7 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС) е приел, че е налице в процесния отказ. Като нарушение на съдопроизводствените правила се сочи отказът на съда да се произнесе по доказателственото искане на жалбоподателите за предоставяне на отказаната информация на съда, за да може той да прецени дали изложените мотиви за отказ са основателни. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата срещу процесния отказ се уважи. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. С. и от адв. К..

Ответникът по касация – Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ оспорва жалбата по съображения изложени в писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. А..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Безспорно е установено, че пред ДАНС, след указания на председателя на ДАНС, дадени с писмо изх. № КА-866/23.06.2021 г. по повод искане вх. № РД-1605/09.06.2021 г., е било депозирано заявление вх. № РД-1881/28.06.2021 г. от К. К., председател на БХК с искане да му бъде предоставена писмена справка дали спрямо него и спрямо представляваното от него Сдружение „БХК“ в информационните фондове на ДАНС се съдържа информация относно прилагани разузнавателни способи и средства, вербувани ли са през последните 10 години или в по-ранен период сътрудници на организацията и членове за доброволно сътрудничество.

С оспореното пред АССГ Решение № КА-994 от 12.07.2021 г. председателя на ДАНС, на основание чл. 36, ал. 7 ЗДАНС и чл. 11, ал. 1 от Наредба № I-7 от 13.07.2009 г. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция „Национална сигурност“ (Наредба № I-7/2009 г.) е отказал да предостави на заявителя търсените данни, като се е мотивирал с обстоятелството, че би възникнала опасност за опазване на класифицирана информация, за разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране.

По делото допълнително е представена Заповед рег. № З-1031/05.05.2020 г. на председателя на ДАНС и Списък на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна в ДАНС, приложение към посочената заповед.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорваното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената мотивирана писмена форма, като са изложени фактите и обстоятелствата, които са послужили на ответника да формира своето волеизявление. Приел е, че не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. За спорен между страните е приел въпроса за приложението на материалния закон. В тази връзка, позовавайки се на чл. 15, ал. 1 от в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, чл. 37а, чл. 12а, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чл. 23, ал. 4, чл. 34, ал. 7 и ал. 8, чл. 36, ал. 4 и ал. 7 ЗДАНС, чл. 3, ал. 2, чл. 25 и чл. 26 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и чл. 11, ал. 1 от Наредба № I-7/2009 г. е приел, че ответникът е доказал съществуването на фактическото основание посочено в акта и изпълнението на законовите изисквания, които са го мотивирали за неговото постановяване, за да настъпи разпоредения с издаването му неблагоприятен за оспорващата страна правен резултат.

Решението е правилно като резултат по следните съображения.

Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Безспорно по делото е установено, че касаторите са поискали информация под формата на писмена справка дали спрямо К. К. и спрямо представляваното от него Сдружение „БХК“ в информационните фондове на ДАНС се съдържа информация относно прилагани разузнавателни способи и средства, вербувани ли са през последните 10 години или в по-ранен период сътрудници на организацията и членове за доброволно сътрудничество.

При постановяване на решението АССГ не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както се твърди в касационната жалба. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила пропускът му да се произнесе по доказателственото искане за предоставяне на отказаната информация на съда. Това е така, тъй като въпросът дали са налице основанията за предоставяне на тази информация е спорният по делото въпрос. С доказателственото си искане жалбоподателят цели предоставяне на исканата информация. При обжалване на акт като процесния предметът на съдебната проверка обхваща законосъобразността на постановения отказ, а не изискване от страна на съда на исканата от лицето информация.

Със заявлението по което е постановен процесният отказ е поискано предоставянето на информация за две обстоятелства: първо място дали спрямо К. К. и спрямо представляваното от него Сдружение „БХК“ в информационните фондове на ДАНС се съдържа информация относно прилагани разузнавателни способи и средства; на второ място вербувани ли са през последните 10 години или в по-ранен период сътрудници на организацията и членове за доброволно сътрудничество.

По отношение на исканата информация относно прилагани специални разузнавателни способи и средства.

Съгласно чл. 29 ЗДАНС информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация на потребителите от агенцията, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани съобразно функционалната компетентност на агенцията. За изпълнение на задачите и дейностите по този закон структурните звена на агенцията могат да събират и лични данни. Законът за Държавна агенция „Национална сигурност“ не съдържа легално определение на понятието лични данни. Съгласно 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗЛД по смисъла на този закон „Лични данни“ e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. По смисъла на цитирания регламент „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Съгласно чл. 36, ал. 4 и ал. 5 ЗДАНС всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се до него лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание, като председателят на агенцията или оправомощено от него заместник председател се произнася в 14-дневен срок като съответно данните се предоставят на хартиен носител.

В случая се иска информация за метод на извършване на оперативно-издирвателна дейност от органите на ДАНС, а не какви лични данни са събрани от Агенцията. В чл. 23, ал. 1 ЗДАНС е предвидено чрез какво се извършва оперативно-издирвателната дейност, а в чл. 23, ал. 2 с. з. е предвидено, че дейността по ал. 1 се осъществява чрез специфични способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията при изпълнение на функциите им. Видно от мотивите изложени от административния орган този вид информация представлява класифицирана информация. Предоставянето на информация относно прилагани специални разузнавателни средства е в правомощията на Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) – чл. 34ж от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Доколкото става въпрос за класифицирана информация правилно е отказано предоставянето ѝ от ДАНС. С оглед наличието на предвиден от ЗСРС ред за предоставяне на информация относно използването на специални разузнавателни средства, процесния отказ не може да се разглежда като такъв нарушаващ правото на личен живот по чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС).

По отношение на исканата информация вербувани ли са през последните 10 години или в по-ранен период сътрудници на организацията и членове за доброволно сътрудничество.

Съгласно чл. 23, ал. 3, т. 3 ЗДАНС при привличането на доброволни сътрудници следва да се спазва принципа на запазване в тайна на самоличността и другите лични данни на лицата, както и на тяхната дейност. С оглед на това правилно е отказано предоставяне на искана информация, още повече че тази информация се иска от трето лице. Информацията не следва да се предоставя, освен в предвидените от закона случаи – чл. 34, ал. 7 ЗДАНС.

По делото на 27.06.2022 г. е постъпила молба от процесуалния представител на касаторите. Иска се спиране на производството по настоящото дело до влизане в сила на Решение № 6191/22.06.2022 г. по адм. дело № 12238/2021 г. по описа на ВАС. Сочи се, че с това решение ВАС е обявил нищожността на т. 14 от Списъка на категориите информация подлежаща на класификация като служебна тайна в ДАНС, приложение към Заповед № З-1031/05.05.2020 г. на ДАНС. Искането се обосновава с факта, че издаденият и атакуван отказ на председателя на ДАНС се основава именно на обявената за нищожна т. 14 от Списъка.

След служебно извършена справка настоящият състав на ВАС установи, че с Решение № 6191/22.06.2022 г. по адм. дело № 12238/2021 г. по описа на ВАС е обявена нищожността на т.14 от Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в Държавна агенция „Национална сигурност“, приложение към Заповед № 3-1031/05.05.2020г. на председателя на ДАНС. Решението по адм. дело № 12238/2021 г. по описа на ВАС не е преюдициално за настоящия спор. Видно от мотивите на оспорваното Решение № КА-994 от 12.07.2021 г. председателя на ДАНС административният орган не се е позовал на т. 14 от Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в Държавна агенция „Национална сигурност“, приложение към Заповед № 3-1031/05.05.2020г. на председателя на ДАНС. Т. позоваване е направил съда, като според настоящата инстанция то е неправилно, но това не се отразява на правилността на обжалваното решение като краен резултат. Видно от изложеното в процесния акт, административният орган е отказал предоставянето на информация поради обстоятелството, че би възникнала опасност за опазването на класифицираната информация, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране. Искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК следва да се остави без уважение.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи и се присъди такова в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. К. и на Сдружение „Български хелзинкски комитет“, направено чрез процесуалния им представител адв. А. К. за спиране на производството по адм. дело № 2157/2022 г. по описа на ВАС до влизане в сила на Решение № 6191/22.06.2022 г. по адм. дело № 12238/2021 г. по описа на ВАС.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6820/19.11.2021 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 8299/2021 г.

ОСЪЖДА К. К., [ЕГН] и на Сдружение „Български хелзинкски комитет“, [ЕИК] заедно да заплатят на Държавна агенция „Национална сигурност“ сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА