Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Е. С. М. [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 589 от 14. 12. 2011 година по гр. възз. д. Nо 639/ 2011година на ОС-Враца по допускане на делбата на

апартамент в [населено място]

.

Поддържа се, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния и процесуален закон при разглеждане на възражението за липса на съсобственост поради вложени изцяло лични средства в придобиването на процесното жилище, основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато по въпросите

за доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарствен мотив по см. на чл. 20 ал. 1 СК от 1985 г отм., в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност, са дадени от бащата на единия съпруг, и за необходимостта да се обори презумпцията на чл. 19 ал. 3 СК от 1985 г отм., когато е заявен иск по чл. 21 ал. 1/2 СК от 1985 г.-отм.

В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касация Т. М..

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи на касатора и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира;

С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решението на първата инстанция по допускане делбата между страните по делото, бивши съпрузи на апартамент в [населено място] при равни права, приемайки за неоснователно направеното възражения на Е. М. по чл. 21 СК от 1985 г отм.,

За да приеме, че е налице съсобственост при равни права на прекратена поради развод бездялова съпружеска имуществена общност, въззивният съд е приел, че не е оборена презумпцията на чл. 19 ал. 3 СК от 1985 г отм..

Страните са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 28.07.1989 година е прекратен с развод по съдебен ред с влязло към 24.07.2002 година решение.Съгласно моментът на прекратяване на брака приложими са правила на СК от 1985 г отм., уреждащи имуществените отношения по под на прекратения брак – т. е. разпоредбите на чл. 19 ал. 3 СК от 1985 г отм. и чл. 21 ал. 1 и ал. 2 СК от 1985 г отм.,

Процесният недвижим имот

апартамент в [населено място], е

придобит с Договор по НДИ от 15.01.1991 година за сумата 12 340 лв., платени напълно в брой от купувача - Е. М..

За да даде отговор на поставените въпроси, настоящият състав възприема изцяло развитите съображения по

Решение Nо 81/ 15.03.2011

г. по гр. д. Nо 172/2010 година на ВКС-I отд., постановено по чл. 290 ГПК, с което се приема, че „освен обичайното намерение на родителите в подобни хипотези да надарят само детето и, но не и неговия съпруг, следва да бъде отчетено и обстоятелството между кои лица е сключен договора за дарение на съответната причина сума. Ако договорът е сключен само между единият съпруг и неговите родители т. е. изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен и само той е изразил воля да приеме дадения дар, не може да се приеме, че по силата на този договор права върху подаденото придобива и лицето, което не е страна по договора - арг. чл. 20 СК от 1985 г отм. Ето защо, до доказване на противното, дадената безвъзмездно на единия съпруг сума от неговите родители по договор сключен помежду им, без участието на другия съпруг, следва да се счита дарена лично и само на него, а не на двамата съпрузи „ и

Решение Nо 464 от 05.08.2010 година

по гр. д. Nо 1136/2009 година на ВКС-III отд., постановено по чл. 290 ГПК, съгласно което’ когато в акта за покупко-продажба двамата съпрузи са записани заедно като купувачи, се изключва възможността за пълна трансформация на лично имущество само на единия съпруг, тъй като всеки от тях придобива по силата на изразеното волеизявление по идеална част от имота”. В тези хипотези кой от двамата съпрузи и с какви средства е платил цената е ирелевантно за придобитите вещни права, освен в хипотезата на релевирано възражения по чл. 21 ал. 2 СК от 1985 г отм., относно придобитата от тоаиз съпръг идеална част от имота.

При доказване произхода на вложените средства от бившите съпрузи, съдебната практика допуска писмени и гласни

доказателства и доказателствените средства

, както и за установяване на дарствен мотив по см. на чл. 20 ал. 1 СК от 1985 г отм., в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност, са дадени от бащата на единия съпруг. Доказаната от фактическа страна претенция на чл. 21 ал. 1 или 2 СК от 1985 г отм. обуславя безусловно и извод за

оборена презумпцията на чл. 19 ал. 3 СК от 1985 г отм.

При изложените съображения, настоящият състав намира касационната жалба на Е. М. за основателна.

Процесният недвижим имот - апартамент в [населено място], е закупен година и половина след сключването на гражданския брак с договор по НДИ от 15.01.1991 година за сумата 12 340 лв. Купувач по сделката е само Е. М., който съгласно писмения договор по делото е „заплатил цената на имота, напълно и в брой” при сключване на сделката.

Релевирайки, в срока за отговор на иска за делба, възражение за изключителна собственост на основание чл. 21 ал. 1 СК от 1985 г отм. Е. М. е твърдял, че сумата, заплатена като цена на жилището е дарение от баща му. За установяване на твърдяния факт страната е ангажирала гласни доказателства, чиито показания за безпротиворечиви като за произхода на сумата - от влог на бащата, така и за нейното предаване на сина за закупуване на ведомственото жилище на СО М., където М. се е задължил да работи 15 години.

По делото от страна на ищцата няма твърдения, че сумата за закупуване на жилището има семеен произход, след като е ангажирала гласни доказателства, че е получила от своята майка сума от 6000 лв., вложени за закупуване на жилището.

Изводите на съда, в рамките на заявената от Е. М. чрез възражение претенция по чл. 21 ал. 1 СК от 1985 г. /oтм./ за изключителна собственост на придобит недвижим имот по време на брака на страните, поради вложени лични средства, имащи извън семеен произход, че възражението не може да бъде уважена поради необорена презумпция за съвместен принос по чл. 19 ал. 3 СК от 1985 г отм. са неправилно.Предмет на доказване по иска по чл. 21 ал. 1 /2 СК от 1985 г отм. е произхода на вложените средства, а когато няма твърдение, че процесния недвижим имот е закупен със семейни средства, то съдът не може да обосновава изводите си за неоснователност на иска с довод, че законовата презумпция не е оборена.

Необосноваността на изводите на въззивния съд налага отмяна на обжалваното решение. При безспорните данни, че именно бащата на Е. М. е дал парите на сина си, че именно синът е получил сумата и безспорно е вложил същата за закупуване на процесния недвижим имот, настоящият състав намира, че заявеният е делбения процес, като правоизключващо възражение, иск по чл. 21 ал. 1 СК от 1985 г отм. като основателен и доказан следва да бъде уважен, а искът за делба, на основание чл. 34 ЗС във вр. с чл. 26 и 27 СК от 1985 г отм. -отхвърлен,

В рамките на заявената позиция по защита на заявения иск, ищцата Т. М., при събраните противоречиви като данни доказателства, не установява наличие на съсобственост, подлежаща на съдебна делба. Същата, позовавайки се на презумпцията на чл. 19 ал. 3 СК от 1985 год отм. не установява факти, които да опровергават фактическия състав на правоизключващото със собствеността възражение за лична собственост в резултат на трансформация. При липсата на твърдения от ищцата, че закупеният след сключването на брака на страните недвижим имот е общ, тъй като съпрузите като семейство са имали необходимата сума и имотът е закупен със семейни средства, и събрани в тази насока доказателства, следва да се приеме, че проценият недвижим имот, макар и придобит по време на брака на страните, не е общ, а личен на бившия съпруг на основание чл. 21 ал. 1 СК от 1985 г отм. тъй като Е. М. е доказал, че при закупуване на имота на свое име е вложил само лични, получени по дарение от баща си, средства.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА

въззивно Решение Nо 589 от 14. 12. 2011 година по гр. възз. д. Nо 639/ 2011година на ОС-Враца по допускане на делбата на

апартамент в [населено място]

и вместо него

п о с т а н о в я в а:

ОТХВЪРЛЯ

иска на Т. М. М. от [населено място] ЕГ Nо [ЕГН] срещу Е. С. М. от [населено място], с ЕГ Nо [ЕГН] за делба на основание чл. 34 ЗС във вр. с чл. 26 и 27 СК от 1985 г отм. на следния недвижим имот-

апартамент Nо 100,

находящ се в [населено място], [улица]Nо *, блок „Ч.”6 ет. 17, застроен на площ от 53.56 кв. м., заедно с прилежащо избено помещение Nо 2 с площ от 4.25 кв. м., както и 0.945 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, изградена в ПИ с идентификатор 1* по КК на [населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: