O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 09.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: С. Н.
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 496 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано
по касационната жалба вх. Nо 2580/ 21.03.2012 година
на Е. С. М. от [населено място], приподписана от адв.М. М.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 48 от 13.02.2012 година по гр. възз. д. Nо 987/2011 год. на ОС-Плевен, с което е потърдено на основание чл. 271 ал. 1 ГПК РешениеNо 266 от 18.12.2009 година по гр. д. Nо 346 /2009 година на РС-Левски по
уважения ревандикационен иск на 120 кв. м., част от бивш парцел * в кв. * по плана на [населено място]
, понастоящем част от парцел * в кв. * по ПУП на [населено място], одобрен през 1999 година.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване
по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК
, се обосновава с тезата, че по въпроса как регулационен и кадастрален план, приет през 1999 година и действащ към момента автоматично се обезсилва по отношение на процесния имот и за него важи плана от 1929 година и по въпроса за постановяване на решение при изяснено дело въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ПП ВС 1-53 като не е обсъдил всички доказателства по делото, както и в противоречие с трайно установената практика по приложение на чл. 149 ал. 2 и чл. 235 ал. 2 ГПК / чл. 186 ГПК и чл. 188 ал. 1 ГПК-отм./.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна - А. А. и С. А. чрез адв. Ю. М.- АК П., с което се прави възражение относно недопустимостта на касационното обжалване поради цената на иска под 5000 лв., както и за липсата на основания за допускане на самото касационно обжалване поради липсата на конкретно посочено основание и поставен правен въпрос. Претендират се разноски,
Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и при данните за данъчната оценката на имота, настоящият състав приема касационната жалба е процесуално допустима.
Касационното производство е допустимо, тъй като цената на иска се определя от данъчната оценка на защитимото вещно право на имотите на спорящите страни, част от които са спорните кв. м.
С оглед на формулираните въпроси и релевирани доводи, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания
по чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК
, обуславящи допускане на касационното обжалване,
Поставеният въпрос
за постановяване на решение при напълно изяснено дело
е въпрос, по който ВКС се е произнесъл с отменителното си решение при разглеждане на делото по повод на първото обжалване пред ВКС, с което е формирал и задължителна за инстанциите по същество съдебна практика. За да се поддържа теза за наличие на основания по см. на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК следва произнесеното от въззивния съд решение да е в противоречие с приетите общи мотиви на решение по чл. 290 ГПК или друга задължителна съдебна практика посочена с разясненията на т. 2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай не може да се приеме, че е налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като при новото разглеждане на делото пред въззивния съд са били съобразени указанията за събиране на нови доказателства – изслушване на свидетели и експертиза, т. е. няма нарушение на задължителната съдебна практика по решението по чл. 290 ГПК.След като делото изцяло е разгледано по реда на ГПК от 2007 година, то позоваването на задължителна съдебна практика по приложение на правни институти, касаещи отменени процесуални правила – в случая по ПП ВС 1-53 година, е некоректно и недопустимо.
Поставеният въпрос
как регулационен и кадастрален план, приет през 1999 година и действащ към момента автоматично се обезсилва по отношение на процесния имот и за него важи плана от 1929 година
е фактически, а не правен въпрос.Доколкото този въпрос е разрешен въз основа правилата на ЗУТ и разясненията, дадени с ТР 3/2010 год. на ОСГК нас ВКС по приложение на § 6 от ПР на ЗУТ, то не може да се поддържа основание за допускане на касационното обжалване на основание противоречие с трайно установена съдебна практика, извън посочената.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал. 3 ГПК, ответниците имат право на претендираните разноски за касационното производство, установени с Договора за правна защита и съдействие от 09.05.2012 година в размер на 100 лв./ сто лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 Т.1-3 ГПК и чл. 78 ал. 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА
касационно обжалване
по касационната жалба вх. Nо 2580/ 21.03.2012 година
на Е. С. М. от [населено място], приподписана от адв.М. М.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 48 от 13.02.2012 година по гр. възз. д. Nо 987/2011 год. на ОС-Плевен, с което е потвърдено на основание чл. 271 ал. 1 ГПК РешениеNо 266 от 18.12.2009 година по гр. д. Nо 346 /2009 година на РС-Левски по
уважения ревандикационен иск на 120 кв. м., част от бивш парцел * в кв. * по плана на [населено място]
, понастоящем част от парцел * в кв. * по ПУП на [населено място], одобрен през 1999 година.
Осъжда
Е. С. М. от [населено място], област П., [улица]Nо 2 ЕГ Nо [ЕГН] да заплати на А. А. А. и С. Ф. А., и двамата от [населено място], област П. сумата 100 лв. / сто лева/, разноски за касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: