Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместната касационната жалба с вх. № 3320/6.ІV.2010 г. на В. П. М., действаща лично и като законен представител на малолетната си дъщеря А. М. М. и на действащата със съгласието на първата непълнолетна нейна дъщеря М. М. М. – трите от[населено място], която е била подадена против решение № 135 на С. апелативен съд, ГК, постановено по гр. дело № 2606/09 г., с което е бил отхвърлен искът им /като длъжници на [фирма]-С. по договори за кредит/ срещу ответното „Г. (Groupama) Ж.” Е. – С. с предмет заплащане на сума в размер на 15 479.45 лв., претендирана като дължимо на договорно основание покритие по договор за застраховка „Ж.” на кредитополучатели от 24.VІІІ.2004 г., сключен между последното и горепосочената банка и във връзка с настъпилата впоследствие, на 9.VІ.2006 г., смърт на общия им наследодател М. С. М., ведно със законната лихва върху главницата на претенцията им, считано от датата 7 юли 2006 г. и до окончателното й изплащане. Касационната жалба на М. е и срещу частта на въззивното решение досежно постановеното обезсилване на първоинстанционното на СГС по иска на преживялата съпруга и дъщери с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу същото дружество и за присъждане на същата сума и законна лихва върху нея, но от датата 30.ХІІ.2006 г. и до окончателното й изплащане, както и за произтичащото от обезсилването частично прекратяване на производството по делото по тази претенция за неоснователно обогатяване.

Оплакванията на трите касаторки са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което те претендират касирането му изцяло и в резултат: постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който техният осъдителен иск за сумата в размер на 15 479.45 лв. и законната лихва върху нея да бъде уважен срещу „Г. (Groupama) Ж.” Е.-С. или, алтернативно, срещу кредитора им [фирма]-С., ведно с присъждане на всички направени от тях в инстанциите съдебно-деловодни разноски.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В., А. и М. Милчеви обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение САС се е произнесъл по противоречиво разрешаваните от съдилищата в Р. материалноправни въпроси: 1/ За характера на сключената при действието на чл. 412 отм. ТЗ застраховка върху живота на трето лице-кредитополучател между търговските дружества ответници в процеса и представлява ли той типичен договор в полза на трето лице /по смисъла на чл. 22 ЗЗД/; 2/ За възможността такъв застрахователен договор валидно да бъде прекратен преди изтичане срока на действие на договор за кредит, чието издължаване е бил предназначен да обезпечи. Във връзка с аргументиране наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени и представени с изложението на касаторките М. както решение № 1198/8.V.1979 г. на І-во г. о. на ВК на Н. по гр. д. № 3396/78 г., така и едно решение на СГС, ГК, с-в ІV-Б, от 16.ІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 3841/07 г., за което обаче липсват данни то да е влязло в сила. От друга страна в изложението се твърди, че предвид преуреждането на института на застраховката върху живота на трето лице в текста на чл. 231 от сега действащия специален КЗ, отнасящ се до груповото застраховане при застраховките „Ж.” и „Злополука”, която промяна е била предприета след настъпването на процесното застрахователно събитие, релевираните 2 правни въпроса били такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото налагали осъвременяване на и без друго оскъдната съдебна практика по приложението на чл. 412 отм. ТЗ с оглед на тези изменения в законодателството.

Ответното по касация „Г. (Groupama) Ж.” Е.-С. не е ангажирало становище на свой представител, нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените от трите касаторки оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт срещу участието си в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК, тъй като първоинстанционното решение не е било обжалвано пред САС в частта му досежно отхвърляне на осъдителния иск срещу Б.-алтернативен ответник и предвид наличието на влязъл в сила съдебен акт било недопустимо повторно да се претендира ангажиране отговорността на кредитора, като алтернатива на тази на застрахователното дружество-ответник.

Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на В., А. и М. М. – трите от[населено място] ще следва да се преценява като

процесуално допустима.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

В конкретната хипотеза данните по делото са, че процесният групов договор за застраховка „Ж.” на кредитополучатели е бил сключен между търговците - ответници по осъдителните искове на трите касаторки на датата 24 август 2004 г., т. е. при действието на чл. 412 отм. ТЗ, а след настъпването на застрахователното събитие, върху което М. са основали тези свои претенции срещу банката-кредитор и нейния застраховател /9.VІ.2006 г./, този текст на ТЗ е бил вече отменен с влизането в сила на КЗ, считано от 1 януари 2006 г. Императивното изискване на законодателя за наличие на писмено съгласие от страна на третото лице към момента на сключване на този вид застрахователни договори - като условие за валидността им, не е отпаднало и при новата им правна уредба в чл. 233, ал. 1 КЗ, респ. чл. 199а, ал. 2 от същия кодекс, в сила от 23.ХІ.2007 г. и приложими към заварените застраховки, сключени в полза на кредитор. Тази нова уредба обаче съдържа непълнота досежно предпоставките, при които застрахователният договор може да се прекрати, а по аргумент от текста на чл. 199а, ал. 6, изр. 1-во КЗ, това винаги засяга интересите на длъжника, т. е. на кредитополучателя, каквото в настоящия случай е и материалноправното качество на касаторките. Общоизвестно е: /вж. сайта в И. на „Днес+”/ и настъпилото междувременно изменение в обществените условия, при които този вид застраховане се практикува, след веднъж наложената от КЗК имуществена санкция на [фирма] за преждевременно прекратяване на такъв застрахователен договор със ЗК [фирма], чиято последица е била не само сключване на споразумение между въпросната банка и пряко засегнатото физическо лице неин длъжник, но и подписването на Анекс към прекратения договор за групова застраховка „Ж.” на нейните кредитополучатели, възстановяващ със задна дата неговото действие спрямо всички уговорени застрахователни събития, настъпили с тях в интервала на реализираното от банката противоправно поведение.

С оглед изложеното ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от САС решение, което В., М. и А. М. от[населено място] атакуват, като по въпроса за участието на [фирма]-С. настоящият състав на ВКС предстои да се произнесе в производството по чл. 290 ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 135 на С. апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 18.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 2606/09 г.

Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС – за насрочването му в открито с. з. с призоваване на страните по спора.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 542 по описа за 2010 г.