Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на Е. В.” срещу Определение № 360 от 19.11.2010 год. по ч. т.д.№ 263/2010 год. на Б. апелативен съд с което е потвърдено определението от 11.10.2010 год. по т. д.№ 37/2010 год. на С. окръжен съд. С това определение е било спряно на основание чл. 637 ал. 1 ТЗ производството по предявени на 12.02.2009 год. обективно съединени искове с правно основание чл. 87 ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС срещу [заличено име на фирма].

Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл. 275 ал. 1 ГПК.

В нея съдържа искане за отмяна на определението и се излагат доводи във връзка с допустимостта на производството по осъдителните искове, независимо, че вземанията не са били предявени по реда и в сроковете на чл. 685-688 ТЗ. Счита, че разглеждането на исковете следва да продължи като установителни – относно съществуването на вземането.

Основанията за допускане на касационен контрол на което се позовава на Е. В.” са по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК по отношение на два въпроса: 1./ Подлежат ли на спиране на основание чл. 637 ал. 1 ТЗ производствата по конститутивни искове с които трети лица предявяват свое потестативно право; 2./ Обхващат ли се исковете по чл. 108 ЗС от изключението по чл. 357 ал. 5 т. 1 ТЗ. Очевидно е, че се касае за двукратна техническа грешка и касаторът има предвид чл. 637 ал. 6 (предишна ал. 5) т. 1 ТЗ.

Приложени са определения на състави на ВКС, постановени при действието на ГПК-2007, както и такива, постановени при действието на ГПК-1952. Приложено е Решение по чл. 290 ГПК на ІV г. о. на ВКС.

Становището на настоящият съдебен състав е, че касационен контрол не следва да бъде допуснат поради следното:

Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по отношение на първия от поставените въпроси не е налице. Въпросът е поставен общо, но независимо от това, следва да се отбележи, че ал. 1 на чл. 637 ТЗ не въвежда критерий досежно процесуалната характеристика на исковете – установителен, осъдителен, конститутивен. Критерият е материалноправен и характеризира гражданските и търговските дела като имуществени такива. Освен това, представените определения са постановени по казуси, свързани с прилагането на чл. 637 ал. 1 ГПК вр. чл. 19 ал. 3 ЗЗД. По прилагането на чл. 19 ал. 3 ЗЗД е и решението по чл. 290 ГПК на ІV г. о. Не съставляват задължителна практика и определенията по чл. 288 ГПК с които не е допуснат касационен контрол.

Вторият от поставените въпроси няма отношение към спора, доколкото процесното исково производство е образувано на 12.02.2009 год. т. е.

преди

откриването на производството по несъстоятелност с решение по чл. 630 ал. 1 ТЗ от 22.07.2009 год. по т. д.№ 530/2009 год.

Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационен контрол

на Определение № 360 от 19.11.2010 год. по ч. т.д.№ 263/2010 год. на Б. апелативен съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: