Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Ч. Е. Б. АД-С. против определение № 1921/14.10.2010 г. по в. ч.гр. д. № 778/2010 г. на Б. ОС, с което се оставя без разглеждане частната му жалба против разпореждане № 643/16.02.2010 г. по ч. гр. д. № 202/2010 г. на Р. ОС в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за адв. в.ие 78 лв.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното определение е прието, че адвокатското съдружие не може да бъде носител на представителна власт, тъй като не е правен субект, поради което не може да бъде пълномощник на трето лице, с оглед на което представителната власт следва да бъде делегирана конкретно на един или няколко от съдружниците.

Определението е неправилно.

Упълномощаването е едностранна сделка. В случая е упълномощено адвокатско съдружие по смисъла на чл. 52 ЗА. Действително чл. 52 ЗА препраща към чл. 357-364 ЗЗД, но само към отношенията между сдружените адвокати. Самото упълномощаване означава и включва делегиране на тези права конкретно и на лицата-адвокати с които се договаря, респективно предоставят пълномощия. Едно от тези лица е адвокат Р. Д., която е подала и въззивната частна жалба, като процесуален представител.

По изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Затова, след отмяна на прекратителното определение, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по частната жалба.

Водим от горното, ВКС-І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 1921/14.10.2010 г. по в. ч.гр. д. № 778/2010 г. на Б. ОС.

Връща делото на Б. ОС за произнасяне по подадената частна жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

: