Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ч. ЧЛЕНОВЕ: ЖАНЕТА ПЕТ. Б. при секретар И. К. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Ж. П. по административно дело № 2267 / 2022 г.
Столична община е подала касационна жалба срещу решение № 6984/25.11.2021 г. по адм. дело №982/2021 г. по описа на Административния съд - град София, с което е осъдена да заплати на "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД със седалище и адрес на управление София сумата 368 263, 23 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в очакваните и неполучени приходи от договор за наем за периода 01. 07. 2021 г. - 01. 02. 2021 г., вследствие на незаконосъобразен акт - писмо № САГ19-YB00-49- /7/ от 27. 06. 2019 г. на главния архитект на Столична община, както и сумата 19 134, 60 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за периода 29. 07. 2020 г. - 01. 02. 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата 368 263, 23 лева, считано от внасяне на исковата молба до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да се отхвърлят и се присъдят направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответната страна.
" ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД със седалище и адрес на управление София е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски.
Решение № 6984/25.11.2021 г. по адм. дело №982/2021 г. по описа на Административния съд - град София е поправено с решение № 7546/ 14.12.2021 г. Съдът допуснал поправка на очевидна фактическа грешка относно периода, за който се присъжда обезщетението, като в диспозитива на решение № 6984/25.11.2021 г. да се чете: „О. С. община да заплати на "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД със седалище и адрес на управление София сумата 368 263,23 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от очакваните и неполучени приходи от договор за наем за периода 07. 07. 2019 г. - 29. 07. 2020 г. и периода 07. 08. 2020 г. - 01. 02. 2021 г...."
По делото е постановено и решение № 387/24.01.2022 г., с което е отхвърлена молбата на " ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД със седалище и адрес на управление София за допълване на решение № 6984/ 25. 11. 2021 г., като се постанови допълнително решение относно проведеното от Столична община оспорване на истинността на договор за наем на жилищна сграда, на нотариална покана № 9010 от том I., № 154 по описа за 2019 година на нотариус с рег. № 157 на Нотариалната камара и на разписка № 41 за връчване на нотариална покана № 9010.
Решение № 387/24.01.2022 г. се обжалва от "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД със седалище и адрес на управление София с оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решение № 6984/25.11.2021 г. по адм. дело №982/2021 г. по описа на Административния съд - град София, поправено с решение №7546/ 14.12.2021 г., е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като няма законови предпоставки за присъждане на претендираните обезщетения, и следва да се отмени, а решение № 387/24.01.2022 г. - да се остави в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решенията, с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
Производството пред административния съд е образувано по исковата молба "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД със седалище и адрес на управление София, с което срещу Столична община са предявени искове, както следва: иск за сумата 368 258 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от прекратен договор за наем, понесени за времето от 7.07.2019 г. до 29.07.2020 г. и от 07. 08. 2020 г. до 01. 02. 2021 г. ; иск за сумата 16 469 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за времето от 7.07.2019 до 29.07.2020 г. и от 07. 08. 2020 г. до 01. 02. 2021г ., както и законната лихва върху сумата 368 258 лева, считано от датата на исковата молба - 01. 02. 2021 г.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 21. 05. 2021 г., на основание чл. 214 ГПК, административният съд е допуснал изменение на исковете по отношение на размера им, като първият бил увеличен на 368 263, 23 лева, а вторият - на 19 134, 60 лева.
Административният съд установил, че с разрешение за строеж № 246/26. 08. 2016 г., издадено от главния архитект на район „Витоша" - Столична община, е разрешено на "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД със седалище и адрес на управление София да извърши строеж на жилищна сграда, със застроена площ 332, 39 кв м, както и на допълващо застрояване - „изгребна яма“, находящи се в поземлен имот УПИ - XIII 3263, кв. 147, местността вилна зона "Драгалевци - Стадиона" по плана на София, с административен адрес: София, квартал Драгалевци, улица "Къпинка" № 8.
Със заявление № САГ19-YB00-49/11. 02. 2019 г. до дирекция „Общински строителен контрол“, направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община, "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД поискало да бъдат регистрирани като изпълнени строеж на жилищна сграда и строеж на подпорна стена и плътна ограда по уличната регулация и подпорна стена и плътна ограда по страничната регулация към УПИ ХVІІ-1236, разположени изцяло в имота на заявителя - УПИ ХІІІ-3263, кв.147 по плана на София, район "Витоша", вилна зона „Драгалевци-Стадиона", и за строежите да бъдат издадени удостоверения за въвеждането им в експлоатация. По указания на главния архитект на Столична община, на 20.05.2019 г. дружеството подало две отделни заявления за всеки от строежите.
На 28 май 2019 г. "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД като наемодател сключило договор за наем с В. С. като наемател. Съгласно условията на договора дружеството се задължило да предостави на В. С. за ползване жилищна сграда ведно с прилежащото й дворно място, съставляващо УПИ ХІІІ-3263, кв.147 по плана на София, район "Витоша", вилна зона „Драгалевци-Стадиона", за срок от 5 години срещу заплащане на наемна цена от 9910 евро месечно в левова равностойност. Наемната цена за съответния месец се заплащала авансово до седмо число от месеца, а ако той е неработен - в първия работен ден. Наемодателят трябвало да предаде имота с удостоверение за въвеждане в експлоатация в 7-дневен срок, не по късно от 1.07.2019 г.
С писмо № САГ19-YB00-49- /7/27. 06. 2019 г. главният архитект на Столична община уведомил заявителя, че процедурата по издаване на поисканите две удостоверения за въвеждане в експлоатация на изпълнени строежи не може да продължи, тъй като той не е изпълнил даденото му с писмо от 05.06.19г. указание да представи комбинирана скица, за да се изясни дали оградата на северозападния ъгъл на имота е изпълнена по регулационната линия или по имотната граница, както и че не е приложена уличната регулация по смисъла на 22 ал.1 т.1 от заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията, тъй като не са проведени отчуждителни процедури за попадащите в уличната регулация имоти.
На 05. 07. 2019 г. на управителя на дружеството е връчена нотариална покана, с която В. С. приканвал наемодателя да му предаде имота с издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация, като в противен случай, разваля договора за наем.
С решение № 7146/21. 11. 2019 г. по адм. дело № 8530/ 2019 г. по описа на Административния съд – София град актът по писмо № САГ19-YB00-49- /7/ 27. 06. 2019 г. на главният архитект на Столична община, който съдът характеризирал като отказ за издаване на разрешения за експлоатация на строежите, бил отменен като незаконосъобразен и преписката била изпратена на органа за ново разглеждане. Решението на административния съд било оставено в сила с решение № 10406/ 29. 07. 2020 г. по адм. дело № 356/ 2020 г. по описа на Върховния административен съд.
На 17.08.2020г. главният архитект на Столична община издал удостоверение № 680/17. 08. 2020 г. за въвеждане в експлоатация на строеж V категория, „жилищна сграда и допълващо застрояване - "изгребна яма"“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № 68134.1971.3263, УПИ XIII-3263, кв. 147 по плана на София, район "Витоша", вилна зона „Драгалевци-Стадиона“.
На 09. 09. 2020 г "А. Н. имоти" АД и "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД сключили договор за обслужване на наемодател, съгласно който "А. Н. имоти" АД приело да посредничи при отдаване под наем на имота. На същата дата, "А. Н. имоти" АД и "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД подписали споразумение за рекламиране на имота. Впоследствие "А. Н. имоти" АД уведомило другата страна, че поради липса на интерес от потенциални наематели прекратява сключения между тях договор за обслужване на наемодател и споразумението за рекламиране на имота.
От заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза е установено, че общата дължима сума по договора за наем за периода 01. 07. 2019 г. - 01. 02. 2021 г. възлиза на 368 263, 23 лева. Изтеклата законна лихва върху главницата от 251 969, 58 лева за периода 27. 09. 2020 г. – 01. 02. 2021 г. е в размер на 13 158, 41 лева, а изтеклата законна лихва върху главницата от 116 293, 65 лева за периода 01. 08. 2020 г. – 01. 02. 2021 г. е в размер на 5 976, 20 лева.
По делото е изслушано заключение на оценителна експертиза. Вещото лице не дало отговор какъв би бил размера на наема, който ищецът би получил по договор за наем на същия имот за периода 1.07.2019 г. -29.07.2020 г. , тъй като не е експерт оценител.
Съдът допуснал повторна оценителна експертиза, според която наемната цена, която ищецът би могъл да получи срещу ползването на имота, е 9983, 12 евро. За периода 01. 07. 2019 г. - 29. 07. 2020 г. ищецът би получил сумата 252 568, 92 лева, а изтеклата законната лихва за забава за същия период възлизала на 27 712, 42 лева.
В заключението на назначената по делото съдебно почеркова експертиза е посочено, че управителят Г. М. е положил подписите, положени от името на Г. М. за наемател и на всяка една от страниците в договор за наем от 28. 05. 2019 г. за наемодател, както и за получател в разписка № 41 за получената нотариална покана, рег. № 9010 от 2019 г., том I., акт 154 от 05. 07. 2019 г.
Въз основа на събраните доказателства съдът приел, че по делото са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които възниква имуществена отговорност на държавата и общините за вреди, причинени на граждани или организации. Издаден бил незаконосъобразен административен акт от орган на Столична община, който е отменен с влязло в сила съдебно решение. По причина на издадения административен акт ищецът бил увреден, тъй като бил в невъзможност да изпълни задължението си по сключения от него договор за наем, като предаде жилищната сграда за ползване от наемателя. Ищецът сключил договор за наем на 28.05.2019 г., с начална дата на ползване на имота 01.07. 2019 г. Най-късно в срок до 07. 07. 2019 г. наемателят следвало да заплати първия наем. Договорът бил с отложено действие, което било съобразено със срока, в който следвало да се издаде разрешението за въвеждане в експлоатация, както и е предвиден и риск от евентуално забавяне.
Административният съд отхвърлил довода на ответника, че ищецът сам се е поставил в такава ситуация, като основал изпълнението на договора на едно бъдещо несигурно събитие, сключвайки договор за наем преди да бъде издадено разрешение за ползване на сградата. Тъй като сградата била изпълнена съобразно строителните норми и за нея са били налице всички необходими документи, за ищеца не съществувало съмнение относно своевременното издаване на поискания документ. Не било възможно да се предполага недобросъвестно поведение на административния орган, което да стане причина ищецът да се откаже от възможността да получи доходи срещу направената от него инвестиция. Срокът за издаване на разрешение за експлоатация на строежа е 7-дневен съгласно действащата към момента на подаване на заявлението редакция на чл. 19б от Наредба № 2/31. 07. 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
Невъзможността за изпълнение на договора станала причина наемателят да не заплаща наемните вноски и да поиска развалянето на договора.
Първоинстанционният съд преценил оспорването на истинността на договора за наем, предприето от Столична община, като неоснователно. Съдът се позовал на изпратената нотариална покана, която съдържала удостоверяване на датата на връчване на поканата, както и описание на сключения договор. Ответникът не доказал, че са възникнали други обстоятелства, възпрепятстващи действието и изпълнението на договора за наем освен незаконосъобразния отказ, представляващ основание за реализиране на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Поради това направил извод, че имуществените вреди са настъпили за ищеца в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
Административният съд посочил, че общият размер на дължимото от ответника обезщетение за обезвреда следва да се определи като сбор от пропуснатите ползи за времето от датата, на която се дължи първата вноска, до датата на исковата молба. Дължимият наем за периода 01. 07. 2019 г. - 01. 02. 2021 г. е в размер на 368 263, 23 лева, от които 251 969, 58 лева се дължали за времето от 01. 07. 2019 г. - датата, на която наемателят щял да плати първата вноска до 29. 07. 2020 г., когато е отменено писмо № САГ19-YB00-49- /7/ от 27. 06. 2019 г. на главния архитект на Столична община с влязъл в сила съдебен акт, а 116 293, 65 лева се дължали за периода 01. 08. 2020 г. - 01. 02. 2021 г. или до датата на подаване на исковата молба. Законната лихва върху главницата 251 969, 58 лева за периода 29. 07. 2020 г. - 01. 02. 2021 г. възлизала на 13 158, 41 лева. Лихвата върху главницата 116 293, 65 лева за периода 01. 08. 2020 г. - 01. 02. 2021 г. възлизала на 5 976, 20 лева.
С тези мотиви административният съд осъдил Столична община с решение № 6984/25.11.2021 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка да заплати сумата 368 263, 23 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди във формата на пропуснати ползи, както и сумата 19 134,60 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за периода 29. 07. 2020 г. - 01. 02. 2021 г. заедно със законната лихва от предявяването на иска, и разноски в размер на 7279 лева, от които 850 лева - за възнаграждения на вещи лица, 25 лева държавна такса и 6404 лева - за адвокатско възнаграждение.
Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Административният съд е събрал всички относими доказателства, които е анализирал подробно в мотивите на съдебния акт. Отговорил е на доводите на спорещите страни и е мотивирал преценката си по същество, излагайки съображения, които са логични и съответстват на приложимите правни норми. Съдът направил законосъобразен извод, че е налице основанието по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на Столична община - поради незаконосъобразния отказ на главния архитект на Столична община да се издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа на жилищната сграда, ищецът не могъл да получи ползи от собствения си имот и да увеличи имуществото си, като го отдава под наем за срок от пет години.
При положение, че строителството на жилищната сграда е било изпълнено въз основа на одобрени строителни книжа и на главния архитект на Столична община са били представени всички документи, необходими за издаването на удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация, дружеството е имало легитимни правни очаквания, че ще се снабди с искания документ в нормативноустановения срок от седем дни.
Договорът за наем е частен документ. Съгласно чл.180 ГПК частните документи съставляват доказателство за направените с тях волеизявления. Договорът е подписан от управителя на "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД, както се установява от заключението на графологическата експертиза. Оспорването на договора от Столична община по съображения, че датата му не е достоверна и съдържанието му не е удостоверено, правилно не е било прието от административния съд. Достоверността на датата на договора следва да се счита установена в съответствие с чл.181, ал.1 ГПК. Съдържанието на договора е възпроизведено в изпратената от наемателя до наемодателя нотариална покана, която доказва предхождащото му съставяне в съответствие с чл.181, ал.1 ГПК. В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел Славчев.
Наемната цена, уговорена в договора съответства на пазарните условия за периода, което се установява от заключението на повторната оценителна експертиза. Поради това не може да се приеме, че договорът е съставен за целите на исковото производство.
В касационната жалба на Столична община се поддържа, че претендираната от ищеца полза не може да се счита за сигурна, тъй като е възможно наемателят да не изпълни договора. Възразява се, че съдът не е изследвал финансовите му възможности, което би помогнало да се провери дали договорът за наем не е симулативен.
В тази връзка следва да се отбележи, че ответникът носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, на които основава възраженията си. Първоинстанционният съд е обосновал извода си, че ищецът е пропуснал да реализира сигурна полза от договора за наем с факта, че поради късното издаване на удостоверението за въвеждане на строежа в експлоатация той не е успял да отдаде отново имота си под наем. От сключения при изгодни условия петгодишен договор за наем, прекратен поради незаконосъобразния акт на административния орган, той би увеличил имуществото си с претендираните като обезщетение суми. Касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства, че за съответния период са възникнали обстоятелства, които биха препятствали действието на договора освен незаконосъобразния отказ на главния архитект на Столична община, което сочи наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и настъпилия вредоносен резултат.
При отсъствието на сочените касационни основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила.
В сила следва да се остави и решение № 387/24.01.2022 г., с което административният съд отхвърлил искането на "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД за постановяване на допълнително решение по оспорването на Столична община на истинността на документи. Съдът се позовал на чл. 194, ал. 3 ГПК, според който е допустимо да се произнесе в мотивите на съдебния акт дали оспорените документи са истински.
Касационната инстанция споделя съображенията на административния съд. Административните съдилища като специализирани съдилища не могат да се произнасят по други искове, освен по онези, които са им възложени им със закон. Преценката на съда относно истинността на оспорения документ съставлява част от преценката на събраните доказателства и се изразява в мотивите на съдебния акт.
С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски. Видно от представения списък, "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД е направило разноски в размер на 8412,50 лева, от които 8400 лева за възнаграждение на адвокат и 12,50 държавна такса.
Във връзка с направеното от Столична община възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се отбележи, че минималният размер на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес съгласно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 100 000 лева до 1 000 000 лева е 3530 лева плюс 1 % за горницата над 100 000 лева. Съпоставено с този минимален размер, съобразно фактическата и правната сложност на делото, възнаграждението от 8400 лева не е прекомерно.
Столична община следва да бъде осъдена да заплати на "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД разноски в пълен размер, възлизащи на 8412,50 лева.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6984/25.11.2021 г. по адм. дело №982/2021 г. по описа на Административния съд - град София, поправено с решение № 7546/ 14.12.2021 г., за поправка на очевидна фактическа грешка, и решение № 387/24.01.2022 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлена молбата на "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД със седалище и адрес на управление София за допълване на решение № 6984/ 25. 11. 2021 г. по адм. дело №982/2021 г.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД със седалище и адрес на управление София, [ЕИК], разноски в размер на 8412,50 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ж. П. п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА
Особено мнение на докладчика по делото Жанета Петрова
Особено мнение на съдията Жанета Петрова
Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решение № 6984/25.11.2021 г. по адм. дело №982/2021 г. по описа на Административния съд - град София е правилно.
Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Не споделям извода на първоинстанционния съд, че ищецът е пропуснал да осъществи сигурна полза и да увеличи имуществото си в течение на исковите периоди. Не са събрани убедителни доказателства, че издаденият от главния архитект на Столична община административен акт е причинил твърдените имуществени вреди. Пропускането на възможност за увеличение на имуществото не се допуска, а трябва да се докаже при условията на пълно и главно доказване.
Не би могло да се приеме за сигурно, както възразява касационният жалбоподател, получаването на доходи в течение на петгодишен период от сключването на договора, в частност, за исковия период, при положение, че страните могат да прекратят наемния договор по взаимно съгласие или едната от тях да го прекрати поради неизпълнение на другата.
Ищецът твърди, че е сключил договор за наем преди да е разполагал с поисканото от него удостоверение за въвеждане на жилищната сграда в експлоатация, което означава, че е поел стопански риск от развалянето на договора, ако получи отказ за издаване на удостоверението или ако удостоверението не бъде издадено в срок. Срокът за издаването на удостоверението е инструктивен, което не дава категорична увереност, че ще бъде спазен. Затова не може да се приеме тезата, че само незаконосъобразният административен акт, при условията на пряка и непосредствена причинна връзка, е възпрепятствал получаването на сигурни доходи от наемането на сградата.
Ищецът не би могъл да се позовава на легитимни правни очаквания, че поисканият от него документ е щял своевременно да бъде издаден. Принципът на легитимните правни очаквания, който Съдът на Европейския съюз прилага в практиката си, изисква да са изпълнени няколко условия: органът на публична власт да е предоставил на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, тези уверения да са основани на закона и да са в състояние да предизвикат у адресата убеденост, че ще очакванията му със сигурност ще се осъществят. В разглеждания случая обстоятелствата не сочат възможност за такава преценка, при положение, че преписката е образувана през февруари 2019 година, в хода на производството е установено основание за разделянето му, констатирана е и непълнота на представените от инвеститора документи, като е указано попълването им.
В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения. Ищецът, чиито твърдения за настъпването на вреди се основават само на писмен договор за наем, в съставянето на който е участвал, не е ангажирал доказателства, че договорът има съответното съдържание, що се отнася до уговорените в него съществени елементи - срок, наемна цена, права и задължения на страните. Първоинстанционният съд погрешно е приел, че съдържанието на договора е доказано. Договорът за наем е частен документ и доказва единствено факта, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от посочените лица. Възпроизвеждането на елементи на договора в нотариалната покана, изпратена от В. С. не удостоверява неговото съдържание - при изпращането на нотариална покана нотариусът отбелязва, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася.
Административният съд е направил погрешен доказателствен извод, че Столична община следва да докаже неистинността на документа, тъй като го оспорва. Съдът не е съобразил чл.193, ал.3 ГПК, според който при оспорване на истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила .
Всъщност, ответната страна е изложила аргументи, които сочат на оспорване не на истинността, а на действителността на договора. Договорът се определя като привиден, когато двете страни не са имали воля да го сключат. Въпреки оспорването от страна на ответника, съдът не е събирал доказателства и не е обсъждал възможността договорът да е симулативен с оглед на данните, че наемният договор е сключен точно на датата, на която изтича срока за произнасяне на административния орган, че веднага е намерен наемател без да се твърди, че към този момент имотът е бил обявен за отдаване под наем чрез агенция или в интернет, съпоставено със затрудненията на ищеца да намери наемател в течение на продължителен период от време след издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация, липсата на уговорени в договора неустойки в случай на прекратяването му по вина на някоя от страните преди изтичането на срока, което е обичайно при договори с продължителен срок на действие, висока наемна цена при наличието на данни за значително по-ниска цена наемна цена на имоти от вида и категорията на процесния за същия период. Във връзка с оспорването на договора за наем от Столична община съдът е изследвал съответствието на наемната цена по договора с оценката на имота, но не е възложил анализ на пазарните цени за отдаване под наем на имоти с подобна характеристика към момента на сключване на наемния договор.
В нарушение на материалния закон административният срок е приел, че само фактът на сключен за пет години договор за наем е достатъчен за присъждането на обезщетение и за периода след отмяната на акта с влязло в сила решение. При положение, че незаконният административен акт е отменен и удостоверението за експлоатация е било издадено, за ищеца не е съществувала административна пречка да отдаде имота си под наем.
Поради това считам, че решението на административния съд следва да се отмени. Съдия: