№ 273

София, 06.12.2016 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева т. д. № 60078 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 15 от 26.02.2016 г. по в. т. д. № 2/2016 г. на Бургаския апелативен съд е отменено решение № 433 от 13.10.2015 г. по т. д. № 446/2014 г. на Бургаския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 340 100 лв., представляваща остатък от дължима неустойка в размер на 360 000 лв. съгласно чл. 20, ал. 3 от договор между страните № И-53-00И-445 от 22.06.2011 г.

Въззивният съд е приел, че по предходно дело между същите страни и на същото основание има влязло в сила решение, с което е бил уважен частичният иск на [фирма] срещу [фирма] в размер на 19 990 лв. – неустойка по същия чл. 20, ал. 3 от договор № И-53-00И-445 от 22.06.2011 г. Прието е, че по това дело ответникът не е правил възражение за нищожност на договора. Възражението за нищожност не е преклудирано от силата на пресъдено нещо и може да бъде направено по втория иск за остатъка от вземането. За да отхвърли този втори иск съдът е разгледал възражението и е приел, че договорът, с който е уговорена неустойката, е нищожен поради нарушаване на изискване по чл. 28, ал. 1 ЗПСК.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца [фирма].

Жалбоподателят поддържа, че като се е произнесъл по преклудирано възражение за нищожност...