Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 2260 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И., чрез адв. Л. Р., срещу решение № 6043 от 25.10.2021 г., постановено по адм. дело № 6285/2021 г. по описа на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-109/04.05.2021 г. на кмета на район „Лозенец“-Столична община (СО), допълнена със заповед № 110/07.06.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ).
В касационната жалба се навежда общо твърдение за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, без да се сочат конкретни пороци на решението. Излагат се подробни съображения относно нищожността и незаконосъобразността на оспорения пред административния съд административен акт, по същество идентични с оплакванията на касатора от депозираната пред първостепенния съд жалба. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора.
Ответникът – кмет на район „Лозенец“-СО, чрез процесуалния представител юрк. И. Минкина, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Административен съд-София град е образувано по жалбата на Н. И. срещу заповед № РД-09-109/04.05.2021 г. на кмета на район „Лозенец“- СО, допълнена със заповед № 110/07.06.2021 г. за поправка на ОФГ, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 27, ал. 1 от Наредбата за общинската собственост, приета от Столичния общински съвет (наредбата за общинската собственост), е наредено изземването на имот публична общинска собственост с идентификатор 68134.905.55 (незастроен), попадащ в улична регулация на [улица]от о. т. 443а до о. т. 442 между кв. 71 и 72 А, м. „Витоша-ВЕЦ Симеоново“, като е определен 5-дневен срок за доброволно освобождаване на имота, считано от датата на съобщаване на заповедта, и е насрочено принудително изземване на имота на 14.06.2021 г. от 10.00 ч., което да се изпълни със съдействието на органите на МВР.
Предвид приобщените по делото доказателства, относимите към правния спор факти са правилно установени от административния съд, като в резюме се свеждат до следната, възприета от съда, фактическа обстановка:
С влязла в сила заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III от ЗОбС № СОА20-РД40-106/01.12.2020 г., издадена от кмета на СО, е отчужден поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.905.55 (незастроен), собственост на Н. И. (1/2 ид. ч.) и Е. И. (1/2 ид. ч.), подлежащ на отчуждаване във връзка с реализацията на обект „Осигуряване на достъп по [улица]в участъка от [улица]до [улица]от о. т. 361-о. т.360-о. т.359-о. т.357-о. т.443а, обслужващ кв. 71 и 72а“, м. „Витоша-ВЕЦ Симеоново“, район „Лозенец“ – публична общинска собственост.
С покана за доброволно изпълнение № РЛЦ21-ГР94-1005/31.05.2021 г. собствениците на отчуждения със заповед № СОА20-РД40-106/01.12.2020 г. на кмета на СО имот - Н. И. и Е. И. са уведомени, че следва да изпълнят задължението си за предаване на владението на имота на район „Лозенец“-СО в срок до 10.00 ч. на 04.06.2021 г., като са поканени да премахнат оградата с врати за автомобили и пешеходци, попадаща в имота, с изричното предупреждение, че след изтичане на определения в поканата срок, администрацията на район „Лозенец“ ще премине към принудителното изземване на имота. Поканата за доброволно изпълнение е поставена на оградата на процесния имот с идентификатор 68134.905.55 на 01.06.2021 г., както и на същата дата е предадена на дежурната охрана на имота за връчване на собствениците. С докладна записка към РЛЦ21-ГР94-1005/04.06.2021 г., включваща снимков материал, кметът на район „Лозенец“ е информиран, че при посещение на имота на 04.06.2021 г. в 11.20 ч. е установено, че оградата на имота все още не е отстранена.
След изтичане на определения в поканата за доброволно изпълнение срок за предаване на имота, е издадената оспорената пред административния съд заповед № РД-09-109/04.05.2021 г. на кмета на район „Лозенец“- СО, допълнена със заповед № 110/07.06.2021 г. за поправка на ОФГ, с която на бившите собственици на имота отново е предоставен срок за доброволно му освобождаване до 10.00 ч. на 14.06.2021 г. На 04.06.2021 г. заповедта за изземване е залепена на оградата на имота, както и на същата дата е залепена на адреса на Н. И. и пусната в пощенската му кутия. С докладна записка към РЛЦ21-ГР94-1084(3)/15.06.2021 г., с приложен към нея снимков материал, кметът на район „Лозенец“ е уведомен, че при посещение на имота на 14.06.2021 г. в 16.30 часа е установено, че от оградата са премахнати портата за автомобили и вратата за пешеходци, което е позволило достъпа до имота.
При така установеното от фактическа страна административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената в закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът правилно е отчел, че жалбоподателят не е бил уведомен за започване на производството по издаване на оспорената заповед, с което е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, но е мотивирал законосъобразен извод за несъщественост на допуснатото нарушение. По отношение на материалната законосъобразност на акта, първостепенният съд е формирал правилен извод, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за постановяване на оспорения акт за изземване на имота – публична общинска собственост. В решението си съдът е изложил и пространни мотиви относно валидността на заповедта за изземване, по отношение на която по подробни съображения е установил, че не са налице признаци на нищожност. Така мотивиран, административният съд е постановил оспореното решение, с което е отхвърлил като неоснователна депозираната от Н. И. жалба срещу процесната заповед на кмета на район „Лозенец“-СО.
Изводите на административния съд се споделят от настоящия съдебен състав.
Предвид съдържанието на касационната жалба и установената липса на конкретно посочени от касатора пороци на оспореното решение, съставът счита, че по аргумент на чл. 218, ал. 1 от АПК не дължи произнасяне по общо заявеното оплакване на касатора за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което приема за бланкетно. С оглед дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и като съобрази данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон.
Правилни са изводите на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед. Същите се обусловени от излагането на подробни мотиви по всяко едно от посочените в чл. 146 от АПК основания, които са обсъдени в контекста на вярно установените по делото факти при правилно тълкуване на относимите към възникналия спор правни норми.
При безспорната установеност по делото, че определеният за изземване имот е публична общинска собственост и липсата на каквито и да било, заявени от касатора, възражения, навеждащи на наличието на спор за собственост на процесния имот между него и СО, законосъобразно е прието от административния съд, че са налице и двете кумулативни предпоставки за издаване на акт за изземване на общински имот, предвидени в чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Съгласно тази разпоредба общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Посочените изисквания на закона са изпълнени за процесния имот, по отношение на който не се спори, че е общински, както и че към датата на издаване на акта за изземване е бил във владение на касатора. В хода на делото касаторът не е противопоставил никакви възражения, а още по-малко е представил доказателства, че владее имота при наличието на валидно правно основание. Следователно, след като безспорно процесният имот е продължил да се владее от касатора след неговото отчуждаване, при това без правно основание, то несъмнено за кмета на район „Лозенец“-СО, като компетентен административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да издаде заповед за изземване на имота. Поради това, като е издал процесната заповед, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който правилно е отхвърлена от административния съд като неоснователна. Без правно значение в случая са многословните оплаквания на касатора относно изтичането на срока за започване на отчуждителната процедура, предвиден в чл. 208, ал. 1 от Закона за устройство на територията, правилно прецени от първостепенния съд като недопустими за разглеждане в производството по оспорване на заповедта за изземване на имота.
Правилен е и изводът на първостепенния съд, че в разглеждания случай допуснатото нарушение при уведомяването на касатора за започналото административно производство не е съществено, тъй като не е нарушено правото му на защита. С подаването на жалбата срещу издадената заповед бившият собственик на имота е упражнил правото да направи всичките си възражения срещу административния акт, като по този начин правото му на защита в производството не е нарушено.
За пълнота следва да се посочи, че не намират основание и оплакванията на касатора за нищожност на атакуваната заповед, подробно разгледани и обсъдени от административния съд в атакуваното решение, по отношение на които съдът е формирал правилен извод за липсата на особено съществени пороци на акта, налагащи прогласяването на неговата нищожност.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно се явява своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. Поради това и касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от Граждански процесуален кодекс.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6043 от 25.10.2021 г., постановено по адм. дело № 6285/2021 г. по описа на Административен съд-София град.
ОСЪЖДА Н. И., с [ЕГН], да заплати на Столична община сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА