О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 599

Гр.София, 18.07.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ІІ-РО отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т. д. № 2593/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. Д., срещу решение № 942/11.05.2015 г. по т. д. № 2769/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 552 от 10.04.2014г. по т. д. № 8394/2012 г. по описа на Софийския градски съд, VI-9 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на наемна цена по Договор за наем на движима вещ от 12.08.2008 г. и Допълнително споразумение към него от 12.11.2008 г., заедно със законната лихва, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава, считано от деня, следващ деня на издаване на всяка от фактурите, до датата на предявяване на исковата молба.

В касационната жалба се навеждат оплаквания, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъдат уважени исковете, предмет на обжалваното решение, ведно с присъждане на направените пред трите инстанции съдебно-деловодни разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане до касацинно обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд, в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 100 от 20.06.2011 на ВКС,...