Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПИ ЕНД ЕМ ФИКСИНГ АНД Ф. ХОЛДИНГС Л.., със седалище в Англия, Д. К. Т. и Д. Е. Т., граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И., представлявани от адв. Д. Д., срещу решение № 201 от 30.01.2015г. по т. д. № 4191/2011г на Софийски апелативен съд,, ТО, 9 състав, с което след отмяна на решение № 1078 от 12.06.2012г. по т. д. № 1442/2010г. на СГС, ТО, VI-12 състав е обявена свръхзадължеността на [фирма], като е определена за начална дата на свръхзадължеността 31.12.2010г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото му, назначен е временен синдик и и е свикано Първо събрание на кредиторите, в частта му относно определената начална дата на свръхзадълженост, както и по касационна жалба на същите касатори срещу допълнително решение № 1750, постановено по делото, с което е допълнено решение № 201 от 30.01.2015г., като е отхвърлено искането на касаторите за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] на основание неплатежоспособност.

Касаторите поддържат, че обжалваните решения са неправилни, тъй като са постановени при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С касационната си жалба срещу основното решение касаторите представят изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в кое то поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата по следните материалноравни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Какви са правните и фактическите критерии за определяне на началната дата на свръхзадълженост;

2. Представлява ли такъв обективен критерий датата на падежа или датата, на която са станали изискуеми тези парични вземания на кредиторите, които в съвкупност с всички пасиви на длъжника, натрупани до тази дата, надвишават неговите активи;

3. Следва ли съдът да определи за начална дата на свръхзадълженост най-ранната дата, към която това състояние обективно е съществувало;

4. В случай, че в определен времеви период активите и пасивите на дружеството, обявено в несъстоятелност, не са се променили и през целия този времеви период пасивите са надвишавали активите, следва ли съдът да определи като начална дата на свръхзадълженост най-ранната дата, от която се установява, че това състояние на свръхзадълженост съществува;

5. Как следва да процедира съдът при определяне на началната дата на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, в случаите, при които вземанията на молителя, който иска да бъде открито производство по несъстоятелност, не са осчетоводени от длъжника и не са намерили отражение в обявените годишни отчети? Следва ли съдът по служебен почин да назначи експертиза за определяне на съотношението между пасиви и активи към датата, на която тези неосчетоводени, но безспорно установени вземания са станали изискуеми;

6. При определяне на началната дата на свръхзадълженост следва ли съдът да изследва дали към датата на падежа на паричните задължения на дружеството-длъжник имуществото му е достатъчно, за да покрие тези задължения, и ако отговорът е отрицателен, то за начална дата на свръхзадълженост да бъде определена именно датата на падежа на паричните вземания, които по размер надвишават активите;

7. Различни ли са критериите за определяне на началната дата на свръхзадълженост от тези за определяне на началната дата на неплатежоспособност;

8. Длъжен ли е съдът по служебен почин да събере доказателства относно това коя е най-ранната дата, към която е съществувало състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост? Нарушение на правилото на чл. 621а ТЗ ли е ограничаването на предмета на доказване със заменяне на въпросите на страната с въпроси, които не са релевантни за доказване на твърдяната от молителя дата;

9. При извършването на анализ на цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца с цел да бъде определена началната дата на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът следва ли да вземе предвид също така и кога е настъпила изискуемостта на вземанията на молителите, и как тези вземания се отразяват на това финансово и икономическо състояние, след като същите не са били осчетоводени и не са намерили отражение в счетоводните регистри;

10. Спирането на плащането следва ли да се определи съобразно последното плащане към кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност за погасяване на негово изискуемо вземане, или и спрямо всички останали кредитори;

11. При постановяване на решението си от коя редакция на разпоредбата на чл. 608 ТЗ следва да се ръководи съдът – тази, действаща към датата на постановяване на решението, или от редакцията на чл. 608 ТЗ, действаща към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност? Кои са материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност? Неплатежоспособен ли е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от търговска сделка, включително нейното разваляне, когато основният предмет на дейност на дружеството е изграждане и продажба на недвижими имоти?

12. Кой е моментът, към който следва да се преценява цялостото финансово и икономическо състояние на длъжника и как следва да бъде разпределена доказателствената тежест между страните?

13. Следва ли съдът при определяне на датата на свръхзадълженост, съответно неплатежоспособност да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, да прецени данните по делото, както относно извършените от ответника плащания и момента на тяхното спиране, така и за неговото актуално икономическо състояние, включително с оглед публичноправните задължения на същия и задължения към други кредитори?

14. Съдържа ли се състоянието на свръхзадълженост в състоянието на неплатежоспособност и възможно ли е откриването на производство по несъстоятелност и на двете основания или свръхзадължеността изключва неплатежоспособността?

15. При направено искане в петитума на молбата за откриване на производство по несъстоятелност обявяването на дружеството за свръхзадължено, съответно неплатежоспособно, следва ли съдът да се произнесе и по двете искания, ако са налице предпоставките за това? И при отхвърляне на едното искане следва ли да има произнасяне и в диспозитива на решението или е достатъчно да бъдат изложени само мотиви за това?

16. Допустимо ли е при липса на предадени от търговеца счетоводни книги съдът да се позовава на посочената в ТД на НАП информация от длъжника и съдът да кредитира изготвената въз основа на тях съдебно-счетоводна експертиза? Бил ли е длъжен съдът служебно да извърши проверка на тяхната достоверност, преди да се произнесе по съществото на спора, без да са събрани данни за документалната обоснованост на посочените счетоводни записвания?

17. Какво е значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определянето на началната дата на неплатежоспособност? Следва ли съдът да ги преценява в тяхната съвкупност и взаимовръзка?

18. В случай, че за начална дата на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост е определена дата, настъпила в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и датата на решението, с което е открито производство по несъстоятелност, то какво следва да се разбира под „подозрителен период”?

19. Разпоредбите на чл. 646 и чл. 647 ТЗ не изискват ли началната дата на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост всякога да предхожда датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност?

20. Допустимо ли е решение, с което съдът определя като начална дата на свръхзадълженост дата, настъпила в хода на прозводството по несъстоятелност, при съдържащи се в молбата по чл. 625 ТЗ твърдения, че това състояние е настъпило преди датата на подаване на тази молба и следва ли да се обезсили това решение като недопустимо поради това, че съдът не се е произнесъл по предявеното искане?

Поддържа, че поради липсата на задължителна практика за определянето на началната дата на свръхзадълженост, по отношение на първите седем въпроса е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че въпроси 8, 9 и 10 са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 56 от 10.09.2014г. по т. д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 32 от 17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 153 от 23.12.2010г. по т. д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, I т. о.. По отношение на въпроси 11, 12 и 13 поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като се позовава на решение № 125 от 15.10.2010г. по т. д. № 91/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 54 от 08.09.2014г. по т. д. № 3035/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 115 от 15.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, решение № 64 от 23.03.2010г. по т. д. № 959/2009г. на ВКС. По отношение на въпроси 14 и 15 поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочи решение № 201 от 11.12.2014г. по т. д. № 659/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. Твърди, че въпроси 16 и 17 са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС – решение № 187 от 25.01.2013г. по т. д. № 436/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. /по въпрос 16/ и решение № 56 от 10.09.2014г. по т. д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 549 от 27.10.2008г. по т. д. № 239/2008г. на ВКС /по въпрос 17/, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че въпроси 18, 19 и 20 са от значение за допустимостта на решението, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба срещу допълнителното решение твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата по следните материалноравни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Какви са правните и фактическите критерии за определяне на началната дата на неплатежоспособност?

2. При изследване на въпроса дали са налице основанията, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ за обявяване на едно дружество за неплатежоспособно следва ли съдът да разгледа всички посочени в чл. 608 ТЗ предпоставки или само тези, отнасящи се до правоотношенията между молителя, по чието искане е открито производство по несъстоятелност, и ответното дружество, т. т. тези, визирани в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ?

3. Следва ли съдът при събрани в производството доказателства за наличие на неплатени публични задължения към държавата, независимо, че последната не се е присъединила по делото като кредитор, да приеме, че са налице предпоставките на чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и да приеме, че дружеството е неплатежоспособно?

4. Как следва да процедира съдът при определяне на началната дата на неплатежоспособност в случаите, при които вземанията на молителя, който иска да бъде открито производство по несъстоятелност, не са осчетоводени от длъжника и не са намерили отражение в обявените годишни отчети? Следва ли съдът по служебен почин да назначи експертиза за определяне на съотношението между пасиви и активи към датата, на която тези неосчетоводени, но безспорно установени вземания са станали изискуеми;

5. При определяне на началната дата на неплатежоспособност следва ли съдът да изследва дали към датата на падежа на паричните задължения на дружеството-длъжник имуществото му е достатъчно, за да покрие тези задължения, и ако отговорът е отрицателен, то за начална дата на неплатежоспособност да бъде определена именно датата на падежа на паричните вземания, които по размер надвишават активите;

6. Различни ли са критериите за определяне на началната дата на свръхзадълженост от тези за определяне на началната дата на неплатежоспособност;

7. Длъжен ли е съдът по служебен почин да събере доказателства относно това коя е най-ранната дата, към която е съществувало състоянието на неплатежоспособност? Нарушение на правилото на чл. 621а ТЗ ли е ограничаването на предмета на доказване със заменяне на въпросите на страната с въпроси, които не са релевантни за доказване на твърдяната от молителя дата;

8. При извършването на анализ на цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца с цел да бъде определена началната дата на неплатежоспособност съдът следва ли да вземе предвид също така и кога е настъпила изискуемостта на вземанията на молителите, и как тези вземания се отразяват на това финансово и икономическо състояние, след като същите не са били осчетоводени и не са намерили отражение в счетоводните регистри;

9. Спирането на плащането следва ли да се определи съобразно последното плащане към кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност за погасяване на негово изискуемо вземане, или и спрямо всички останали кредитори;

10. При постановяване на решението си от коя редакция на разпоредбата на чл. 608 ТЗ следва да се ръководи съдът – тази, действаща към датата на постановяване на решението, или от редакцията на чл. 608 ТЗ, действаща към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност? Кои са материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност? Неплатежоспособен ли е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от търговска сделка, включително нейното разваляне, когато основният предмет на дейност на дружеството е изграждане и продажба на недвижими имоти;

11. Кой е моментът, към който следва да се преценява цялостото финансово и икономическо състояние на длъжника и как следва да бъде разпределена доказателствената тежест между страните;

12. Следва ли съдът при определяне на датата на неплатежоспособност да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, да прецени данните по делото, както относно извършените от ответника плащания и момента на тяхното спиране, така и за неговото актуално икономическо състояние, включително с оглед публичноправните задължения на същия и задължения към други кредитори;

13. Допустимо ли е при липса на предадени от търговеца счетоводни книги съдът да се позовава на посочената в ТД на НАП информация от длъжника и съдът да кредитира изготвената въз основа на тях съдебно-счетоводна експертиза? Бил ли е длъжен съдът служебно да извърши проверка на тяхната достоверност, преди да се произнесе по съществото на спора, без да са събрани данни за документалната обоснованост на посочените счетоводни записвания;

14. Какво е значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определянето на началната дата на неплатежоспособност? Следва ли съдът да ги преценява в тяхната съвкупност и взаимовръзка;

15. В случай, че за начална дата на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост е определена дата, настъпила в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и датата на решението, с което е открито производство по несъстоятелност, то какво следва да се разбира под „подозрителен период”;

16. Разпоредбите на чл. 646 и чл. 647 ТЗ не изискват ли началната дата на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост всякога да предхожда датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност?

Поддържа, че поради липсата на задължителна практика за определянето на началната дата на неплатежоспособност и свръхзадълженост, по отношение на първите шест въпроса е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че въпроси 7, 8 и 9 са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 56 от 10.09.2014г. по т. д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 32 от 17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 153 от 23.12.2010г. по т. д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, I т. о.. По отношение на въпроси 10, 11 и 12 поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като се позовава на решение № 125 от 15.10.2010г. по т. д. № 91/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 54 от 08.09.2014г. по т. д. № 3035/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 115 от 15.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, решение № 64 от 23.03.2010г. по т. д. № 959/2009г. на ВКС. Твърди, че въпроси 13 и 14 са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС – решение № 187 от 25.01.2013г. по т. д. № 436/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. /по въпрос 13/ и решение № 56 от 10.09.2014г. по т. д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 549 от 27.10.2008г. по т. д. № 239/2008г. на ВКС /по въпрос 14/, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че въпроси 15 и 16 са от значение за допустимостта на решението, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Ответникът [фирма] не представя отговор на касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови двете си решения – основно и допълнително, е приел за приложима по делото редакцията на чл. 608, ал. 1 ТЗ преди изменението ДВ, бр. 20/2013г., действала към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 07.06.2010г., съгласно която неплатежоспособен е търовец, който не е в състояние да изпълни парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързани с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Изложил е съображения, че нормата е материалноправна, в цитирания ЗИДТЗ не се съдържа разпоредба, придаваща обратно действие на изменената й редакция, обн. ДВ, бр. 20/2013г. и този ЗИДТЗ няма тълкувателен характер, поради което същата се прилага занапред и не намира приложение за състояния на неплатежоспособност, възникнали от изискуеми преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност вземания, каквито са твърдените вземания на молителите по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

След обсъждане на събраните по делото доказателства е приел за установено, че молителите са носители на изискуеми вземания за връщане на изплатените от тях части от договорената цена по сключени предварителни договори за продажба на недвижими имоти, но независимо от това, предвид относимата редакция на чл. 608, ал. 1 ТЗ, отсъства материалноправната предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, тъй като вземанията са с източник неоснователно обогатяване, а не търговска сделка. Приел е за недоказано възникването на претендираните от молителите вземания по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойки по чл. 10.5 от сключените между страните договори. С оглед на това въззивният съд е приел, че в случая не е налице твърдяната неплатежоспособност на длъжника, поради което откриването на производство по несъстоятелност на това основание е изключено.

Въззивният съд е приел, че състояние на свръхзадълженост е налице, когато имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, като под имущество следва да се има предвид имуществените права на дружеството или неговите активи. Приел е, че е необходимо активите да не могат да покрият паричните задължения на дружеството, като не се изисква задълженията му да са станали изискуеми. Посочил е, че за установяване на свръхзадължеността трябва да се отчитат реалните, а не балансово отразените стойности на активите му или да се изследва прогнозираната, очаквана сума, която би се получила при продажбата на съответните активи. Въззивният съд е обсъдил заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и на съдебно-техническата експертиза и е приел, че към 31.12.2010г. активите на длъжника с включена пазарна стойност на притежаваните от него недвижими имоти съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза при изяснената релевантност на пазарната стойност на активите, са възлизали на 1 104 000 лева, а паричните задължения на дружеството към същата дата са били общо в размер 2 459 420 лева. Посочил е, че в този размер са включени задължения към кредитори по търговски сделки, публични задължения и задължения по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, неотразени в баланса. Към 31.12.2011г. активите на длъжника с включената пазарна стойност на недвижимите имоти са възлизали на 1 887 175 лева, а паричните задължения с включване на неотразените по баланса задължения по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – на 2 632 420 лева. Към 31.12.2012г. активите на длъжника с включена пазарна стойност на недвижимите му имоти са възлизали на 1 949 175 лева, а паричние му задължения са били в размер 2 705 420 лева. Въз основа на тези данни въззивният съд е приел, че е налице свръхзадълженост на длъжника, като това състояние е трайно и е изключен извод за наличие на хипотезата на чл. 631 ТЗ. За начална дата на свръхзадължеността е приел 31.12.2010г., от която реално е настъпило състоянието на свръхзадълженост, като е изложил съображения, че не може свръхзадължеността да бъде отнесена към 15.12.2009г. или към 31.12.2009г., тъй като задълженията към молителите и към други кредитори по чл. 55, ал. 1 ЗЗД към този момент не са били възникнали с оглед упражняването на правото за разваляне на договорите през 2010г. Посочил е още, че съобразно обсъденото заключение на ССЕ, към края на 2009г. е налице превишение на активите на дружеството над паричните му задължения.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

По касационната жалба срещу основното решение:

Формулираните от касаторите материалноправни и процесуалноправни въпроси /от 1 до 6, 8, 9, 12 и 16/ се отнасят до определяне на началната дата на свръхзадължеността и задълженията на въззивния съд служебно да събере доказателства за обстоятелствата, относими към тази преценка, и поради това са релевантни. Въззивният съд е съобразил предвидените в чл. 742 ТЗ критерии и събраните по делото доказателства, въз основа на което е приел за доказано, че длъжникът е в състояние на свръхзадълженост и това състояние е трайно. Въпросите на касаторите се свеждат до това, кой е конкретният момент, към който трябва да се изследва съотношението между парично оценимо имущество и парични задължения. Този въпрос е свързан с конкретните твърдения на страните и фактите по делото, които са различни за всеки отделен случай и поради това не може да се приеме, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по правилността на преценката на въззивния съд касационната инстанция може да се произнесе след допускане на касационно обжалване на решението при наличие на предпоставките за това.

Поставените в изложението въпроси 7, 10, 11, 14, 15, 17, 18 и 19 не са релевантни, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи в обжалваното основно решение.

Въпрос 13, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, обвързан с довод за необходимост от изследване на извършените от ответника плащания и момента на тяхното спиране, е неотносим към предмета на основното решение, тъй като спирането на плащанията е обстоятелство, неотносимо към преценката за наличието на състояние на свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ и поради това не е обсъждано от въззивния съд. Този въпрос, свързан с довода за задължението на съда да обсъди актуалното икономическо състояние на длъжника, включително и с оглед публичноправните му задължения и задълженията му към други кредитори, не отговаря на данните по делото и на мотивите на въззивния съд, който е обсъдил доводите на страните и събраните за тези обстоятелства доказателства.

Формулираният от касаторите 20 въпрос е свързан с допустимостта на обжалваното основно решение. Д. им за недопустимост на решението е обоснован с обстоятелството, че въззивният съд е определил като начална дата на свръхзадълженост дата, настъпила в хода на производството по несъстоятелност, с оглед на което касаторите поддържат, че съдът не се е произнесъл по направеното искане. Определянето на начална дата на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост е задължителен елемент от съдържанието на решението, с което се открива производство по несъстоятелност, и по този въпрос съдът дължи произнасяне при съобразяване на всички относими обстоятелства, като въз основа на събраните служебно и по искане на страните доказателства може да определи и начална дата, различна от сочената от страните, без това да води до недопустимост на постановения съдебен акт. Поради това не е налице твърдяната от касаторите недопустимост на постановеното основно решение.

По касационната жалба срещу допълнителното решение:

Поставеният от касаторите въпрос 10 следва да бъде уточнен по следния начин: „При постановяване на решението си коя редакция на чл. 608 ТЗ следва да приложи съдът – редакцията, действаща към датата на приключване на устните състезания или редакцията, действаща към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност?“. В останалата му част въпросът не отговаря на мотивите на въззивния съд, тъй като даденият от него отговор на тази част от въпроса е обусловен единствено от преценката му за относимата редакция на чл. 608 ТЗ. Така конкретизираният въпрос е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на делото. По него не е налице постоянна съдебна практика, поради което липсва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2. В казуалната част на решение № 125 от 15.10.2010г. по т. д. № 91/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. действително е прието, че съдът е длъжен да постанови решението си въз основа на действащата към този момент правна норма – чл. 608 ТЗ, но това решение се отнася за редакция на разпоредбата, изменена с друг ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр. 38/2006г./, а не за редакцията на разпоредбата, изменена със ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр. 20/2013г./. Останалите посочени от касатора решения - решение № 54 от 08.09.2014г. по т. д. № 3035/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 115 от 15.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС и решение № 64 от 23.03.2010г. по т. д. № 959/2009г. на ВКС не съдържат обсъждане на поставения въпрос, а касаят момента, към който следва да се преценява финансовото и икономическото състояние на длъжника с оглед материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед избягване на възможността за създаване на противоречива практика във връзка с приложението на чл. 608 вр. чл. 625 ТЗ и чл. 235, ал. 3 ГПК.

Останалите формулирани от касаторите въпроси не са релевантни, тъй като не са обсъждани от въззивния иск – молбата за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност е отхвърлена единствено поради извода на съда, че молителите не се легитимират като кредитори с вземания, произтичащи от търговска сделка, без да е изследвано дали е налице състояние на неплатежоспособност на длъжника.

Въззивно решение № 201 от 30.01.2015г. е постановено по релевираното с исковата молба евентуално основание за откриване на производство по несъстоятелност – свръхзадълженост. Поради това, с оглед допускането на касационно обжалване на допълнителното решение, с което е отхвърлено искането за откриване на производство по несъстоятелност на релевираното главно основание – непатежоспособност, следва да бъде допуснато касационно обжалване и на решение№ 201 от 30.01.2015г.

На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 125 лева по сметка на ВКС.

Такава мотивиран, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201 от 30.01.2015г. по т. д. № 4191/2011г на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав и на допълнително решение № 1750, без дата, постановено по същото т. д. № 4191/2011г на Софийски апелативен съд,, ТО, 9 състав.

УКАЗВА на касаторите ПИ ЕНД ЕМ ФИКСИНГ АНД Ф. ХОЛДИНГС Л.., със седалище в Англия, Д. К. Т. и Д. Е. Т., граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И., представлявани от адв. Д. Д., в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 125 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІI т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: