Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от процесуалния представител на Министерството на земеделието и храните [населено място] – М. Н. /директор на дирекция „Правно-нормативни дейности”/ против решение № 1921/22.10.2014 г., постановено по в. т.д.№ 2737/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 645/28.04.2014 г. по т. д.№ 159/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 с-в, поради недопустимост на предявените от касатора искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС на акционерите на НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД [населено място], проведено на 05.01.2010 г., и производството по делото е прекратено.

Касаторът излага оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради което моли за неговата отмяна. Сочи, че при постановяването му са нарушени процесуалните правила, а изводите относно качеството на акционер на МЗХ са необосновани и противоречат на материалния закон. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран следният въпрос, от значение за изхода на спора, за който кумулативно се твърди, че е разрешен в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК: „Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички направени в хода на делото възражения и с оглед всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, да постанови решението си?”.

Ответникът по касационната жалба НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД /н/, чрез процесуалния си пълномощник адв. А., е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287 ал. 1 ГПК със становище, че не са налице предпоставките на закона за допускане на решението до касационно обжалване, евентуално – че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да достигне до извод за недопустимост на предявените искове, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца по спора с правно основание чл. 74 ТЗ, съставът на въззивния съд е приел, че МЗХ не се легитимира като акционер в ответното дружество. Този извод е базиран на следните факти: НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД е регистрирано през 1994 г. от НС С. /Национална служба по селекция и репродукция в животновъдството/ и [фирма]. На 15.12.1999 г. със заповед на Министъра на земеделието, храните и аграрната реформа е закрита НС С., а със заповед от 06.10.2003 г. на Министъра на земеделието и горите е изменена предходната заповед, като цялото имущество на НС С. преминава към Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИА С./. Следователно, универсален правоприемник, включително на акциите от капитала на ответното дружество, е ИА С.. По делото не са представени доказателства, разколебаващи този извод. Със заповедта от 06.10.2003 г. е определено, че управлението на акционерното и дяловото участие в търговски дружества се предоставя на МЗГ, т. е. министерството само управлява правата на акционера в НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД. В подкрепа на този извод са и записванията в книгата на акционерите, където като акционер фигурира именно НС С., чийто правоприемник е ИА С..

Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение намира че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, т. к. са доказани предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

Поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за изхода от спора и е обусловил решаващата воля на съда. Същевременно той е разрешен в противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика: решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС, ІІ ГО по гр. д.№ 4744/2008 г., постановено по чл. 290 ГПК и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г., т. 19 на ВКС – ОСГК.

Касаторът следва предварително да заплати дължимата държавна такса за разглеждането на касационната жалба, в размер на 80 лв., на осн. чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1921/22.10.2014 г. по в. т.д.№ 2737/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд

УКАЗВА на касатора Министерство на земеделието и храните [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по съответната сметка на ВКС в размер на 80 лв. При неизпълнение на указанията, производството ще бъде прекратено.

При своевременно изпълнение на указанията, делото следва да се докладва на Председателя на ІІ-ро ТО за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: