О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 136

Гр. София, 07.06.2016 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б. ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия П. Х.

т. д. № 3598/2015 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е образувано по постъпила на 31.10.2015 г. касационна жалба от К. – В. Е. от [населено място], чрез процесуалния му представител - адв. Ю. С., срещу решение № 305/17.09.2015 г. по в. гр. д. № 545/2015 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.07.2014 г. по гр. д.№ 571/2014 г. на Дупнишкия районен съд. С последното касаторът е осъден да опразни и предаде на Туристическо дружество Р. ЕЗЕРА от [населено място] отдадения му под наем недвижим имот по договор от 01.10.2008 г., подробно индивидуализиран, на основание чл. 310 ал. 1 т. 2 ГПК, вр. чл. 233 ал. 1 ЗЗД.

При служебно дължимата проверка за допустимост на касационното производство, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение прецени следното:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК /изм., ДВ бр. 50/2015 г./, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване, с изключение на тези по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях обуславящи искове. В случая исковото производство представлява търговски спор по смисъла на чл. 365 ал. 1 т. 1 ГПК, вр. чл. 286 ТЗ и не е относно вещни права. Цената на така предявения иск, съгласно разясненията в т. 20 на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС - ОСГТК, се определя по реда на чл. 69 ал. 1 т. 5 ГПК от размера на едногодишния наем, като възлиза на 12 000 лв. Тази цена попада в установения в чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК праг на достъп до касационен контрол, до който касационното обжалване е недопустимо. Поради това, че въззивното решение на КОС не подлежи на обжалване пред ВКС, подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото и направеното в отговора на ответника по касационната жалба искане, следва да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за тази инстанция, а именно – надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., на основание чл. 78 ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. – В. Е. от [населено място] срещу решение № 305/17.09.2015 г. по в. гр. д. № 545/2015 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.

ОСЪЖДА К. – В. Е. от [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Туристическо дружество Р. ЕЗЕРА от [населено място] с [улица] /деветстотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: