Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], [населено място] срещу решение №349 от 10.07.2014г, по вгр. дело № 394/2014г на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение №148 от 03.12.2013г на Районен съд [населено място], постановено по трудов спор.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК като въпрос защитата изтъква тезата си за противоречие с две съдебни решения на ВКС - реш.№ 838 от 2009г гр. д № 288/2009 ІV г. о и реш.№468 от 2011г по гр. д №124/2011г І. го на ВКС, постановени съгласно чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 238 ал. 1 т. 5 КТ. Докато съдебната практика акцентира на възможността служителят да се защити по повод прекратяване на трудовото правоотношение, в която връзка се следи за мотивираност на заповедта при изтъкнато основание по чл. чл. 238 ал. 1 т. 5 КТ, в обжалваното решение необосновано е възприета немотивираност, при положение че е имало годишна атестационна оценка и същата ищецът е оспорвал в исковата молба, тъй като безспорно е знаел за нея, Изтъкнато е основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по решаващия за изхода на спора въпрос нарушена ли е била закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ, както е приел въззивният съд, Формулиран е въпрос, следва ли работодателят, когато се касае за един и същ работник или служител, отговорящ на критериите на чл. чл. 333 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ, да изисква от ТЕЛК две отделни мнения, съгласно разпоредбата на чл. 333 ал. 2 КТ.

Ответникът по жалбата В. М. И. е заявил в отговор, че по основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не се формулира въпрос, а поставеният въпрос по прилагането на чл. 333 ал. 1 КТ не държи сметка за решаващите съображения съда, поради които закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ не е преодоляна. Спрямо ищеца е имало две отделни и самостоятелни основания за закрила, по които мнението на ТЕЛК трябва да предхожда и съпровожда искането до Инспекцията по труда, за разрешение. Процедурата е разписана в наредба № 5 /1978г. Това именно изискване не е било спазено, както е изтъкнато в решението. Претендират се разноски.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Тезата за противоречие със съдебни решения на ВКС (реш.№ 838 от 2009г гр. д № 288/2009 ІV г. о и реш.№468 от 2011г по гр. д №124/2011г І. го на ВКС, постановени съгласно чл. 290 ГПК ) по приложението на чл. 238 ал. 1 т. 5 КТ няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд да приеме уволнението за незаконно, а с тези на първоинстанционния съд. Въззивният съд е потвърдил крайния извод за недоказано основание по чл. 238 ал. 1 т. 5 КТ, но не е препратил, нито въприел като свои мотивите, които касаторът оспорва като противоречащи на практика, формирана от ВКС по правен въпрос. Въззивният съд не е приемал, че непосочването в самата заповед кои качества са необходими, но обективно липсват, е достатъчно за отмяна на уволнението, тъй като е съобразил, че в случая служителят е получил предизвестие за уволнението си на основание чл. 238 ал. 1 т. 5 КТ, в което предизвестие е изтъкната получената годишна атестационна оценка, с която служителят безспорно е бил запознат и е оспорвал същата. Решаващите съображения на въззивния съд са именно по спорните основания за тази оцекна, преценено е, че същата не е основана на обективно липсващи конкретни качества, свързани с трудовата функция, а на факти, които ако се установят, могат да представляват единствено дисциплинарни нарушения. Изтъкването на противоречие по правен въпрос, който не е залегнал в решаващите съображения на съда и обстоятелствата по делото не са дали основание да бъде решаващо произнасян, не съставлява обосновка на основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК Освен това, доводите в тази връзка не формулират въпрос, определящ изхода на делото, предвид възприетото от въззивния съд, че закрилата съгласно чл. 333 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ при уволнение е била нарушена.

Въпросът следва ли, когато се касае за един и същ работник или служител, отговорящ на критериите на чл. 333 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ едновременно, работодателят да изисква от ТЕЛК две отделни мнения, съгласно разпоредбата на чл. 333 ал. 2 КТ, също няма връзка с решаващите съображения на съда, Въззивният съд е приел, че изискванията за закрила при уволнение са били нарушени, но не поради броя дадени становища от ТЕЛК за един и същ служител, а поради това, че при искането на разрешение от Инспекцията по труда от страна на работодателя, мнението на ТЕЛК не е било приложено, нито е взето предвид, видно от съдържанието на разрешението, Допълнително е съображението на съда, че становището на ТЕЛК, ( отрицателно спрямо исканото уволнение), засяга само едно от основанията за закрила, което не е от решаващо значение за извода, че има нарушение. Въпрос, който няма връзка с решаващите съображения на съда, нито обуславя изхода на делото, не може да обоснове допустимостта на касационното обжалване,

Следва да се присъдят разноски, те са в размер на 600 лева, за адвокатска защита.

Предвид гореизложеното ВКС, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на

решение №349 от 10.07.2014г, по в. гр. дело № 394/2014г на Плевенски окръжен съд

Осъжда [община], [населено място] да заплати на В. М. И. 600 лева разноски в производството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.