РЕШЕНИЕ № 556
София, 01.10.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: С. К.
Гълъбина Генчева
При секретаря Н. П. като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 2214/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. т. 2 и 5, предл. 1 ГПК.
С определение № 3224/25.06.2024 г. е допусната до разглеждане в открито заседание молбата на Г. М. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 62/31.01.2024 г. по гр. д. № 717/2023 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта, с която, след частична отмяна на решение № 1248/13.10.2022 г. по в. гр. д. № 1821/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от молителката срещу М. М. Т. иск по чл. 346 ГПК за разликата над 4 040,18 лв. до 24 237,59 лв.
Молителката твърди, че в нарушение на чл. 287, ал. 1 ГПК не й е изпратен препис от касационната жалба на насрещната страна, което я е лишило от правото на отговор, като поиска да бъде привлечено като страна по делото лицето, отговорно според съда по предявения от нея иск за подобрения в делбения имот. Твърди също, че в първоинстанционния съдебен протокол от 13.10.2021 г. не са вписани насочващите въпроси от съдията към свидетелите, като имало неверни свидетелски показания. Сочи още, че за откритото заседание на 24.01.2024 г. не е била уведомена по смисъла на чл. 289 ГПК. Въвежда и твърдение, че определение № 3075/18.10.2023 г., постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, не й е съобщено и така е лишена от възможността да обжалва пред друг състав на ВКС този съдебен акт в частта, с която без разглеждане е оставена претенцията й за парично вземане, като същевременно за втори път не й била дадена възможност да привлече трета страна по делото. Иска отмяна на влязлото в сила решение, а делото да бъде разгледано от нов състав на ВКС.
От ответницата по молбата М. М. Т. не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по молбата за отмяна намира следното:
Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 4 ГПК е налице в случаите, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показания на свидетел във връзка с решаването на делото. Надлежният съдебен ред, който нормата има предвид, е присъда на наказателния съд за извършено престъпление или решение за установяване на престъпно обстоятелство по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Такива доказателства молителката не твърди да са налице и не представя. Ето защо следва да се приеме, че така въведеното основание за отмяна не е доказано. Твърдението за невписани в съдебния протокол от 13.10.2021 г. въпроси, зададени от съдията към свидетелите, които молителката определя като насочващи, по същността си не е надлежно твърдение за наличие на някое от основанията, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. Съгласно чл. 152 ГПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия; неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. А съгласно чл. 151, ал. 1 ГПК всеки участник в процеса може да поиска допълване или поправяне на протокола в едноседмичен срок от предоставянето му на разположение на страните. Именно това, а не подаването на молба за отмяна на влязло в сила решение, е надлежният процесуален ред, по който молителката е могла да се защити, ако смята, че е имало основание за допълване или поправяне на съдебния протокол.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
На л. 44 по гр. д. № 717/2023 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., е приложено съобщение до молителката, видно от което изпратен й е препис от касационна жалба с приложенията вх. № 31442, подадена срещу решение № 1248/13.10.2022 г. по в. гр. д. № 1821/2023 г. Посочената под този номер касационна жалба е подадена от насрещната страна М. М. Т.. Съобщението до молителката, съдържащо указания, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, за който се прилагат съответно чл. 259, ал. 2-4 и чл. 284 ГПК, както и че с писмена молба може да заяви желание да ползва правна помощ при необходимост и право за това, е връчено на 09.01.2023 г. на адв. А. Х., упълномощена за касационното производство с пълномощно от 28.11.2022 г., приложено на л. 14 от касационното дело. Обстоятелството, че страната не се е възползвала от правото си на отговор по касационната жалба на насрещната страна не съставлява нарушаване от страна на съда на правилото на чл. 287, ал. 1 ГПК, вследствие на което молителката да е била лишена от възможност да участва в делото. А възможност за привличане в хода на касационното производство на нов ответник по иска процесуалният закон не предвижда. Ето защо твърдението на молителката, че не й е изпратен препис от касационната жалба на насрещната страна, което я е лишило от правото на отговор, като поиска да бъде привлечено като страна по делото лицето, отговорно според съда по предявения от нея иск за подобрения в делбения имот, не покрива критериите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Същият извод следва да се направи и по твърдението, че определение № 3075/18.10.2023 г., постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, не било съобщено на молителката и така тя била лишена от възможността да обжалва пред друг състав на ВКС този съдебен акт в частта, с която без разглеждане е оставена претенцията й за парично вземане, като същевременно за втори път не й била дадена възможност да привлече трета страна по делото. Видно от приложеното на л. 63 от касационното дело съобщение, на молителката е изпратен препис от определението по чл. 288 ГПК, като е указано, че същото може да бъде обжалвано в частта за оставяне на касационните жалби без разглеждане (подадената от молителката е оставена без разглеждане в частта по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ГПК поради ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като искът е бил предявен за 3 600 лева), както е посочено в него, а именно - пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните. Съобщението е връчено на 26.10.2023 г. на адв. А. Г. Х., която, както бе посочено по-горе, е редовно упълномощена за касационното производство.
Съгласно чл. 289, изр. 1-во ГПК призоваването на страните в касационното производство се осъществява чрез обнародване в Държавен вестник на дните, в които Върховният касационен съд ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. От служебно извършената от настоящия състав на ВКС справка се установява, че в ДВ, бр. 99/28.11.2023 г., стр. 43, е публикувано съобщение, че на 24.01.2024 г. от 10 часа първи състав на първо гражданско отделение ще разгледа гр. д. № 717/2023 г. „по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1821/2022 по описа на Окръжен съд Пловдив, подадена от Г. М. К. чрез адвокат А. Х., Р., [улица]; М. М. Т. чрез адвокат М. Л.-З., П., [улица], ет. 1, ап. 3“. Видно от съдебния протокол на л. л. 85-86 от касационното дело, заседанието е проведено на посочената дата, като ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 ГПК в 10:35 часа, след като е констатирано, че и двете страни, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители и на на второ четене. При тези данни за редовно призоваване на молителката в касационното производство и последното й твърдение не обосновава извод за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение в обозначената по-горе част.
Становището в откритото съдебно заседание, изразено от пълномощника на молителката И. Й. К. - неин съпруг, в частта, касаеща съществото на материалноправния спор, не попада под никое от основанията по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение.
Като неоснователна, подадената от Г. М. К. молба за отмяна ще бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.
РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от Г. М. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 62/31.01.2024 г. по гр. д. № 717/2023 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта, с която, след частична отмяна на решение № 1248/13.10.2022 г. по в. гр. д. № 1821/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Г. М. К. срещу М. М. Т. иск по чл. 346 ГПК за разликата над 4 040,18 лв. до 24 237,59 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: