№ 61
С., 15.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 5795 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Д. Г. от с Хитово, област Д., чрез пълномощника си адв. М. С. от АК-Д., против въззивно решение № 220 от 19.06.2014 г., постановено по в. гр. д. № 271/2014 г. на Добричкия окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение № 51 от 14.03.2014, постановено по гр. д. № 3138/2013 г. на Добричкия районен съд, в частта на разрешените с него въпроси по чл. 59, ал. 2 СК за възлагане упражняването на родителските права на роденото от брака дете К. К. Д., [дата на раждане] на майката Ф. И. Г./О./ от [населено място] и определяне местоживеенето на детето при нея в [населено място], в частта на посочения режим на лични контакти с родителя К. Д. Г. и осъждането му за издръжка в полза на това дете в размер на 100 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението за родителската отговорност, ведно със законните последици. П. решение в частта му, с която е прекратен бракът между страните с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, като необжалвано е влязло в сила. Релевират се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че с въззивното решение е разрешен правен въпрос...