В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 5377 по описа за 2014г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Исторически музей „И.” [населено място], представляван от директора К., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 140 от 17.04.2014г. по в. гр. д. № 1098 по описа за 2014г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решение № 18 от 10.01.14г. по гр. д.№ 2520/13г. на Казанлъшки районен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ за разликата над 1831.5лв. до 3 544.50лв. и вместо това е постановено друго, с което е уважен този иск и за още 1712.73лв./т. е. до претендирания размер/, като в останалата част, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ решението е потвърдено и са присъдени следващите се разноски и държавна такса.
За да счете трите обективно съединени искове за основателни, въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, защото от ангажираните по делото доказателства се установява, че е налице несъответствие между приложеното от работодателя фактическо основание /по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ поради „несъответствие на професионалната квалификация за заемане на
новата
длъжност”/ и действителното/ съкращаване на щата по чл. 328 ал. 1 т. 1 от КТ/. Ищецът е...