№ 291

[населено място], 09.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. К. второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

Иванка Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 567/2023г и за да се произнесе съобрази следното :

С Определение № 1222/05.12.2023г. по т. д.№ 567/2023г., ВКС, ІІ т. о. повторно е оставил без движение исковата молба и е дал указания за отстраняване на констатирани от съдебния състав нередовности на същата.

В изпълнение на указанията на съда ищцата В. Ц. Д. е депозирала молби на 05.12.2023г. и на 28.12.2023г., а съобщението на ищеца „Автостъкла“ ООД е връчено съгласно чл.50, ал.2 ГПК на 15.01.2023г. на адреса на управление на дружеството. Становище от дружеството не е постъпило.

В горепосоченото определение настоящият състав е приел, че исковете са предявени от В. Д. като физическо лице, чиито права на съдружник са накърнени с постановеното арбитражно решение, и от „Автостъкла“ ООД чрез пълномощник, упълномощен само от единия от двамата управители, осъществяващи само заедно представителство на дружеството.

С представените молби В. Д. мотивира както правния си интерес от предявяване на исковете предвид притежаването на 50% от капитала на дружеството и засегнатите й членствени права от постановеното арбитражно решение (според исковата молба) и практическото й лишаване от стойността на дяловете, заради умишлено фиктивно задлъжняване на „Автостъкла“ ООД (според молбата от 07.07.2023г.), така и при позоваване на практика на Европейския съд по правата на човека развива тезата, че тя е легитимирана да предяви исковете от името на дружеството „Автостъкла“ ООД в качеството си на съдружник, тъй като другият управител на дружеството М. Й. не само отказва да защити интересите на дружеството, но и съдейства активно за тяхното увреждане. В условията на евентуалност, предвид противоречието в интересите на двамата управители, прави искане за назначаване на особен представител на „Автостъкла“ ООД при условията на чл.29 ГПК.

По предявените, определени в молбата от 28.12.2023г. като главни, искове за отмяна на арбитражно решение № 57/28.11.2022г. по арб. д. № 22014/2022г. на Арбитражен съд при сдружение „Арбитражен съд при С. Т. Ц. , намира следното:

По силата на чл.47, ал.1 ЗМТА отмяна на арбитражно решение се постановява от ВКС „ако страната, която иска отмяната“ докаже някое от посочените в закона основания. Всички изчерпателно изброени основания са свързани с нарушаване на правата на страна в арбитражното производство, включително и поддържаните в исковата молба: по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА – арбитражно споразумение не е било сключено или е недействително; по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА – страната не е била уведомена за назначаването на арбитър или за арбитражното производство или не е взела участие по независещи от нея причини в производството и по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА – образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните. В този смисъл правото на отмяна на арбитражно решение е предоставено единствено на лице, което е било конституирано като страна в арбитражното производство и спрямо което е постановено арбитражното решение. Атакуваното с исковата молба арбитражно решение е постановено между „Петрич кобра“ ЕООД – ищец и „Автостъкла“ ООД – ответник. Ищцата в настоящото производство за отмяна В. Ц. Д. не е страна в арбитражното производство и спрямо нея арбитражното решение няма действие, поради което същата не е легитимирана да води исковете по чл.47, ал.1 ЗМТА. Въведените основания за отмяна, дори и да са налице, представляват твърдения за нарушаването на права на страната в арбитражното производство, която е дружеството „Автостъкла“ ООД. Липсата на арбитражно споразумение в договора, въз основа на който се претендира вземане на „Петрич кобра“ ЕООД (не е представен с исковата молба), както и сключването му от лице с ненадлежно учредена представителна власт – Г. Ц. Й. (въведени са твърдения за съществуването на пълномощно от 13.10.2020г.) или осъществени недобросъвестни действия от другия управител – М. Й. при упълномощаването, не променят извода, че нарушения в арбитражното производство евентуално са осъществени по отношение на дружеството, което единствено разполага с правото да иска отмяна на постановеното решение. Неимуществените членствени права на молителката Д., произтичащи от притежаването на дялове от капитала, не се нарушават с постановеното осъдително спрямо дружеството арбитражно решение. Под „практическо лишаване от стойността на дяловете“ ищцата вероятно има предвид намаляването на тяхната равностойност, което обаче би имало значение само при прекратяване на участието й в дружеството, какъвто факт не се твърди да е настъпил. В тази хипотеза Д. би имала само качеството на кредитор на дружеството, което не я легитимира като надлежна страна в производството по отмяна на арбитражното решение.

Легимираният ищец по исковете за отмяна на арбитражното решение „Автостъкла“ ООД не е отстранил нередовността на исковата молба според указанията на ВКС в Определение № 1222/05.12.2023г. – не е представено пълномощно на адв. Д. К., подала от името на дружеството исковата молба, от което пълномощно да може да се установи учредена в полза на същата представителна власт от управителите на дружеството – В. Ц. Д. и М. Ф. Й., съответно управителят М. Ф. Й. не е потвърдила извършените от адв. К. процесуални действия по подаване на исковата молба и не е подписала исковата молба лично или чрез друг упълномощен представител.

Правилата относно учредяване на представителната власт за дружество с ограничена отговорност по чл.30, ал.1 ГПК във връзка с чл.141, ал.2 и ал.6 ТЗ и дружествения договор на „Автостъкла“ ООД са императивни. Осъществяването на представителство само съвместно от двамата управители на дружеството (служебна проверка в ТРРЮЛНЦ за вписванията по партидата на търговеца) не допуска процесуално представителство от адвокат, упълномощен от името на дружеството само от единия от управителите или от един от съдружниците. Разгледаната хипотеза в Определение №444/ 23.07.2015г. по ч. т.д.№ 1206/2015 г. на ВКС, І т. о., относно представителство на дружеството не е идентична с настоящата. В посочената практика на ВКС единият от управителите е насрещна страна в производството, поради което е допуснато представителство на дружеството само от другия управител поради противоречие в интересите на страните.

Извод за легитимация на съдружник, който да упражни права на дружеството или свои права в производството по отмяна на постановено арбитражно решение, с което е разрешен спор между дружеството и трето лице, не може да се обоснове и от цитираната от Д. практика на Европейския съд по правата на човека. На първо място, в практиката на ЕСПЧ се коментира правото на лицето, което твърди, че е „жертва“, да сезира съда с жалба по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Дадените разрешения са относими за производството пред ЕСПЧ и сами по себе си не дерогират националните правила за представителство на търговските дружества, както и императивните норми, уреждащи легитимацията на страните в производствата пред съдилищата на държавите по Конвенцията.

Принципната позиция на ЕСПЧ, изразена в Решение от 07.06.2012г. по жалба № 38433/09, включително и посочената в същото друга практика, е, че „никой не може да се оплаква от нарушение на правата му в производство, в което не е бил страна, дори и ако е съдружник и/или управител на търговско дружество, което е било страна в производството“. В случаите, в които ЕСПЧ е допуснал жалби за нарушени права на съдружници или акционери е направил съпоставка между правата на съдружника или акционера и правата на дружеството. Разрешенията са, че когато в резултат на мерки или действия е причинена вреда на дружеството, която косвено причинява вреда и на съдружника или акционера (чрез загуба на стойността на дяловете или акциите), дружеството е легитимирано да предприеме действия за защита – Решение по жалба №30417/96, като вредата на съдружника или акционера не е решаващ фактор, но има значение за индивидуалните права – Решение по жалба 508/02. Разгледани са и ситуации, при които не съществува причина да се прави разлика между двете категории права (едноличен собственик на капитала и дружеството).

Според практиката на ЕСПЧ е предоставена легитимация на съдружник или акционер да иска защита по Конвенцията на правата на дружеството при т. нар. „изключителни обстоятелства“. В цитираните от молителката Д. решения на ЕСПЧ е прието, че пробиването на „корпоративната завеса“ или незачитането на правосубектността на дружествата е оправдано, когато е ясно установено, че е невъзможно дружеството да сезира ЕСПЧ чрез органите си, създадени по силата на устава за учредяването си. Дадените примери с делата Agrotexim (решение от 24.10.1995 г.), „Капиталбанк“ АД и „КТБ“ АД са свързани с производства по ликвидация, особен надзор и несъстоятелност, при които представителството се осъществява други органи, а не от тези според учредителния акт на дружеството. Изразено е разбирането, че изключителността на обстоятелствата относно легитимацията пред ЕСПЧ произтича от невъзможността на оторизираните органи на дружеството да защитават неговите права както пред ЕСПЧ, така и пред националния съд.

В конкретния случай според твърденията в исковата молба невъзможността на дружеството чрез представителите си (съвместно от двамата управители) да сезира националния съд с иск за отмяна на арбитражно решение не произтича от обстоятелства, в резултат на които представителният орган да не може да защити правата на дружеството, а от липсата на изявление от единия от управителите. Това сочи за евентуално съществуване на различни становища между управителите. Конфликтът между лицата, представляващи дружеството, не би могъл да се разреши в производство по иск за отмяна на арбитражно решение. Защитата е предоставена единствено и само на дружеството с оглед нарушените му права в арбитражното производство.

Според твърденията в исковата молба са извършени действия от управителя М. Й. и пълномощника Г. Й., с които е нарушено правото на управителя Д. да осъществява съвместно с Й. представителна власт по отношение на дружеството. Изложените подробни твърдения за сключени договори, водени разговори, упълномощаване на Г. Й. от М. Й. само два дни преди да се промени представителството на дружеството, защитата по множеството арбитражни дела, брачната връзка между упълномощител и упълномощен, свързаността на тези лица с ответника по молбата, създават впечатление именно за конфликт на интереси между двамата управители, съществувал преди образуване на арбитражното производство. Евентуалното накърняване на правата на Д. като съдружник или като управител не подлежи на защита чрез иск за отмяна на арбитражно решение, по което тя не е страна. В Търговския закон е уредена отговорност на управителя (чл.142 и чл.145 ТЗ), както и на съдружника (чл.126 ТЗ) за причинени вреди на дружеството. Вредите, причинени от лица, които не са управители, подлежат на обезщетяване по общите правила на гражданското право, а недействителните сделки, сключени от името на дружеството, могат да се атакуват от лица с правен интерес, които не са страни по тях. Предоставянето на съдружника или на един от управителите, при съвместно представителство на дружество с ограничена отговорност, на право да иска отмяна на арбитражно решение, постановено по отношение на дружеството, би означавало да се поддържа и теза за право на тези лица да обжалват съдебни решения по реда на инстанционния контрол, с което се дерогират правилата за процесуална легитимация и императивните разпоредби за представителството, уредени в ГПК.

В уточнителните молби ищцата се позовава на постановени от други състави на ВКС по инициирани от нея производства в качеството й на управител и съдружник от името на „Автостъкла“ ООД, по които настоящият състав намира следното: С постановеното по ч. т.д. № 522 от 04.07.2023г. определение № 107/2023г. не е приета твърдяната от В. Д. допустимост на предявените от нея исковете за отмяна на шест броя арбитражни решения в качеството й на съдружник и управител от името на „Автостъкла“ ООД. След направени уточнения в производството по частната жалба на предявените искове с правно основание чл.47, ал.1 и ал.2 ЗМТА, прекратени с обжалваното определение, вторият състав на ВКС е приел, че освен в лично качество Д. е предявила исковете и в качеството й на съдружник и управител от името на „Автостъкла“ ООД. Преценката на тяхната допустимост обаче е от компетентността на първия състав на ВКС, на който делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В подкрепа на заявеното при евентуалност искане за назначаване на особен представител на „Автостъкла“ ООД при условията на чл.29 ГПК ищцата се позовава на Определение № 1013 от 10.11.2023г. по ч. гр. д. № 1557/2023г. по описа на ВКС, постановено в производство по издаване на изпълнителен лист по осъдително спрямо „Автостъкла“ ООД арбитражно решение. Съществуващата по ГПК процесуалната възможност при условията на чл. 29 от ГПК за назначаване на особен представител на дружеството в случаите, в които се сочи противоречие в интересите на двамата управители, като ефикасно защитно средство, в мотивите на акта е посочена хипотетично, като е прието, че мотивировката на искането и уважаването му, респ. отхвърлянето му е в зависимост от ангажираните от страната конкретни доказателства. Освен това, настоящият състав споделя практиката на ВКС по приложението на чл. 29, ал. 4 ГПК - Определение № 73 от 10.02.2015 г. по ч. т. д. № 2690/2014 г. на ІІ т. о.; Определение № 223 от 29.03.2013 г. по ч. т. д. № 760/2012 г.; Определение № 254 от 28.03.2014 г. по т. д. № 756№2014 г. на І т. о.; Определение № 859 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 732/2012 г. на І т. о. др., според която в хипотезата на съвместна представителна власт на управителите на дружеството с ограничена отговорност, само по себе си, противоречието между управителите и невъзможността да постигнат съгласие за извършване на определено процесуално действие (в т. ч. и подписване на искова молба, какъвто именно е настоящият случай) не е основание за назначаване на особен представител и че такъв се назначава единствено когато представляван и представител са насрещни страни по спора, предмет на делото, или когато двете насрещни страни се представляват от едно и също лице. Подаването на исковата молба само от единия му управител налага извода, че правото на иск е ненадлежно упражнено и отсъствието на тази абсолютна процесуална предпоставка не може да бъде преодоляна чрез института на особения представител, тъй като той не е носител на правото на иск. Това правомощие принадлежи само на страните по правния спор, които чрез иска търсят защита на правата, които този спор засяга. Несъмнено, особеният представител не може да замести в случая липсващата едностранна воля на носителя на субективното право да задължи съда да развие исковото производство, тъй като не е страна по правния спор.

На следващо място, дружеството „Автостъкла“ ООД не е изпълнило указанията на състава на ВКС, дадени с определението от 05.12.2023г. да представи документ за заплатена държавна такса, поради което и тази нередовност на исковата молба не е отстранена в определения от съда срок.

По изложените съображения производството по исковете за отмяна на арбитражното решение следва да се прекрати.

По иска за прогласяване на нищожността на арбитражно решение № 57/28.11.2022г. по арб. д. №22014/2022г. на Арбитражен съд при сдружение „Арбитражен съд при С. Т. Ц. , определен в молбата от 07.07.2023г. като евентуален:

В исковата молба е въведен довод за нищожност на арбитражното решение като постановено по симулативен процес, като изложените твърдения са аналогични с тези по исковете за отмяна, включително по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА относно учредяването на арбитражния съд от лица, които имат сключен договор с „Автостъкла“ ООД, както и относно представителството на ответника по иска – ищец в арбитражното производство. Легитимация за разкриване на симулация на съдебно или арбитражно решение от трето лице, което не е било страна в производството по исковете, има само кредитор на длъжника. Защитата на това трето лице евентуално би се осъществила чрез иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В настоящото производство такъв иск не е предявен, като липсват и твърдения, които да обосновават съществуването на конкретно вземане на молителката Д. спрямо „Автостъкла“ ООД.

Следователно производството по иска за нищожност на арбитражното решение също следва да бъде прекратено.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И ПРЕКРАТЯВА производството по т. д.№ 522/2023г. на ВКС, ТК, І т. о.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.