О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 06.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Т. М.
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №5624/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2152 ат 22.05.20142г по гр. дело № 275/2014г. на Благоевградски окръжен съд, с което в трудов спор и искове по по чл. 344 ал. 1, КТ като незаконно е отменено уволнение на основание чл. 325 т. 2 КТ, ищецът е възстановен на работа и е присъдено обезщетение.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: може ли да се приеме за изпълнение на изискването работникът да се яви на работа получаване на заявление в последния ден на срока по чл. 354 КТ, когато физически работникът не е присъствал в предприятието. Какво поведение на работника или служителя се изисква, какво обхваща понятието „ явяване на работа, за да я заеме”, Изтъква се, че след като лицето не е било на разположение на работодателя и след депозиране на заявлението си е тръгнало, явяването му на следващия ден, когато срокът е изтекъл, обуславя законосъобразното му уволнение. Според защитата такъв е бил настоящия случай,
В отговор ответникът по жалбата И. Г. И. оспорва съображенията за допускане до обжалване и се позовава на установената практика, даваща изчерпателен отговор на поставените въпроси. Иска разноски.
След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос има еднозначен отговор, Предвидените в закона срокове за упражняване на права са спазени тогава, когато правото е упражнено преди изтичането на срока, независимо дали в първия, или в последния ден от него. Конкретният въпрос в изложението се услови на обстоятелства, каквито съдът не е приемал – че служителят е депозирал заявление и си е тръгнал. Установено е било обратното, а от значение за упражняване на правата в случая са конкретните обстоятелства и изискването за добросъвестност (чл. 8 ал. 1 КТ). Вторият формулиран въпрос също има еднозначен отговор в установената практика, Правният му аспект - за начина на упражняване на правото по чл. 345 КТ, е изяснен, предвид решение №298/28.4.2010 г. по гр. д.№3972/2008 г. на Върховния касационен съд, ІV г. о.,/бивше І г. о./, постановено по чл. 290 ГПК, реш. № 145/2011г по гр. д № 1186/2010 ІІІ г. о и др. На въпроса достатъчно ли е еднократното явяване на работника или служителя на работа, за да се приеме, че изпълнил задължението си по чл. 345, ал. 1 КТ, е отговорено положително, като явяването може да бъде удостоверено както с подаване на писмено волеизявление пряко пред работодателя, така и по друг подходящ начин, стига същият да може да бъде доказан при евентуален бъдещ съдебен процес.В настоящия случай възстановеният на работа служител е упражнил правото си в срок, явил се е на работното си място и е подал заявление, не е вярно и това, че си е тръгнал. Съобразени са били обстоятелствата по делото, които касаторът игнорира. Въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС по повдигнатия въпрос, не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, във връзка с което основание липсва съдържателна обосновка
Разноските на ответника по жалбата са установени в размер на 500 лева
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на
решение № 2152 ат 22.05.20142г по гр. дело № 275/2014г. на Благоевградски окръжен съд
Осъжда [фирма] да заплати на И. Г. И. сумата 500 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.