О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 293

Гр. София, 09.02.2024г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия М. Кацарска т. д. № 1505 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] срещу решение № 149/25.04.2023г. по в. гр. д.№ 757/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение на ОС – Смолян под №58 от 24.09.2022 г. по търг. дело №74/2020г. в обжалваната му част, с която [община] е осъдена да заплати на „Дженерис“ АД сумата 333 698,16 лв., представляваща възнаграждение по договор №167/24.07.2008 г. за предоставени от изпълнителя и приети от възложителя услуги, ведно със сумата 9 621,25 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сумата 31 573,86 лв. по издадени от изпълнителя фактури за периода от 27.10.2017 г. до 27.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 333 698,16 лв., считано от датата на исковата молба - 27.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че решението е необосновано, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Счита, че при постановяване на акта, въззивният съд не е анализирал в достатъчна степен събраните по делото доказателства и не е установил какво точно е уговорено по процесния договор. Поддържа, че в сключения договор липсват уговорени единични цени и конкретен обем работи, за да се приеме, че е налице конкретно задължение за заплащане на възнаграждение и поради това същият е следвало да бъде тълкуван съгласно чл. 20 от ЗЗД, което въззивният съд не е извършил. Сочи, че съгласно чл. 1 от договора предмет на възлагане...