Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Драматичен театър „Н.Й.В” гр.Благоевград, против решение №1790/16.04.2019 г., постановено по гр. д.№ 52/2019 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 830/15.11.2019 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, нарушени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, чрез посочване на периода на извършване на нарушението, а не на конкретна дата на извършването. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

С оглед характера на извършваната работа или повторяемост на нарушението, както и поради по-късното му откриване, е възможно за някои от дисциплинарните нарушения да не се посочат дати на извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизиране на нарушенията в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание. В някои случаи спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден на извършване на нарушенията, а контролирането им е възможно само като краен резултат. Тогава изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ също са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения.

Горното разрешение е дадено с цитираното решение на ВКС в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване - решение №30/08.02.2012 г., постановено по гр. д.№ 388/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ гр. отд., както и с друго решения на ВКС - решение № 646, постановено по гр. д. № 1348/2009г. ІV г. о. ВКС и решение № 857/25.01.2011г. по гр. д. № 1068/2009г. ІV г. о. ВКС, което разрешение се споделя и от настоящия състав на ВКС

По касационната жалба, ВКС приема следното:

Съдът е приел, че за нито едно от изброените в уволнителната заповед нарушения не става ясно кога е било, системно и постоянно ли е било, еднократно и изолирано. Всяко едно от нарушенията е посочено бланкетно, без конкретика и без прецезиране на момента, в който е допуснато. Отделно от това съдът е посочил, че заповедта досежно констатираните нарушения действително препраща към изготвен въз основа на извършена проверка доклад от 25.07.2018г., но независимо от това посочените нарушения не са в достатъчна степен индивидуализирани. Прието е, че не е посочено кога са извършени визираните в заповедта нарушения и по конкретно не става ясно по какъв начин и кога е следвало директора да изпълни задълженията си, за неизпълнението на които му е наложено оспорваното наказание, което освен че е непълнота на заповедта е необходимо и като условие за установяване на законовия преклузивен срок, в който работодателят може да наложи дисциплинарно наказание.

С оглед правния отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, изводите на съда в насока, че не е посочено кога са извършени визираните в заповедта нарушения са незаконосъобразни и не могат да доведат сами по себе си до извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание – дисциплинарно уволнение.

От друга страна обаче, не се установява ищецът да е извършил посоченото в т. 1 от заповедта нарушение – напротив, с исковата молба ищецът е представил устройствен правилник, както и писмо ведно с обратна разписка, установяваща че такъв правилник е бил изработен от ищеца и изпратен за одобрение от министъра на културата. В длъжностната характеристика на ищеца липсва и конкретен срок, до който това задължение следва да бъде извършено, поради което и с оглед фактът, че такъв правилник е бил изработен от ищеца, следва да се приеме, че не е допуснато нарушение на трудовата дисциплина по тази точка от заповедта.

Не са представени доказателства, че към датата на представянето на публика на спектаклите „Ножица трепач“ и „Моята безгранична любов“ без да са уредени и заплатени авторските права е съществувало задължението да са уредени авторските права, напротив, събрани са пред първоинстанционния съд доказателства, на първо място, че се касае за т. н. репетиция с публика, т. е. липсва представяне на спектаклите, както и че към датата на представянето не е била налице заповед на Министъра на културата, която да вменява задължение на ищеца, с оглед неговата длъжностна характеристика на ръководител на театъра, предварително да са уредени авторските права. Налице са данни /отново от доказателствата – свидетелски показания/, които дават основание да се приеме, че такова задължение е възникнало, но в един по-късен момент.

Предвид изложеното не е налице и второто посочено в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушение.

Посочените в т. 3 и т. 4 от заповедта нарушения, тъй като липсва посочване в мотивите на заповедта в какво действително се състои разминаването в изработената от ищеца годишна репертоарна програма /каквато е изработена и за което не се спори в процеса от ответника/ и представената от него концепция при встъпването в длъжност. Сравнително краткия период, обхващащ извършената проверка и отразен в доклада, мотивирал работодателя да издаде обжалваната в настоящото производство заповед, не може да доведе до извод за наличието на нарушението и по т. 4 от заповедта, а именно - не са осигурени планираните участия в национални и международни форуми и не са предприети действия за разширяване на жанровия диапазон на продукцията на театъра с цел привличане на нова публика, още повече, че в заповедта е посочено, че горните нарушения са системни. Правилен е извода на въззивния съд, доколкото съществува препращане към мотивите на районен съд, че системността предполага повторение на нарушението, а проверявания период по доклада е само за един театрален сезон, т. е. не може да се сподели извода за системност, посочен в обжалваната заповед.

Останалите посочени в заповедта нарушения, най-общо касаят спазването на финансовата дисциплина и контрол върху тази дейност от страна на ищеца, с оглед неговите ръководни функции по длъжностна характеристика. Доколкото се касае за нарушения на финансовата дисциплина, в заповедта или в доклада, към който са изложени мотиви за констатирани нарушения би следвало да се посочат както конкретни суми, така и конкретното задължение, което не е спазено. От посочените нарушения единствено е конкретизирано и доказано липсата на заведено по баланса на работодателя изградената система за видеонаблюдение. Това нарушение само по себе си не води до извод за наличието на основания за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, при липсата на доказаност на останалите посочени в заповедта нарушения, поради което заповедта, с която е наложено „дисциплинарно уволнение” на ищеца е незаконосъобразна и правилно е отменена от състава на БОС.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, като в полза на ответника по касационната жалба се присъдят направените по делото за тази инстанция съдебни разноски, в размер на 1200 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, състав на ВКС

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1790/16.04.2019 г., постановено по гр. д.№ 52/2019 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Драматичен театър „Н.Й.В” гр.Благоевград да заплати на А. Ф. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.