Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Софийски окръжен съд, чрез неговия председател, срещу решение №1215 от 22.05.2019г по в. гр. дело № 5584/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №5080 от 25.07.2018г на Софийски градски съд, І-5 състав с което този ответник е осъден да заплати на ищцата С. П. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лева от нарушаване на правото й на разглеждане на производството по нохд№ 387/2001г на Софийски ОС в разумен срок, ведно със законната лихва за забава считано посочената в исковата молба дата 01.03.2013г, по иск с правно основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ. Ищцата, постадала по смисъла на чл. 74 НК като жертва на множество тежки престъпления срещу личността, е била конституирана като частен обвинител и граждсански ищец по воденото над 12 години наказателно дело пред СОС, срещу множество подсъдими.

В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Софийски ОС се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по въпроса за определяне на неимуществените вреди по справедливостслед задължителна преценка на всички конкретно и обективно съществуващи обстоятелства в противоречие с практиката на ВКС.Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД поради завишаване. Според изложението, решението на САС е в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968г. и реш. № 1313/2009г по гр. д №4424/2007г ІV г. о, реш. № 308/2015г на ІV г. о и реш. №232/2016г на ІV г. о на ВКС като е налице основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.

Твърди се и противоречие с практиката на ВКС по въпроса за началния момент, от който се дължи лихва при уважаване на иска по чл. 2б ЗОДОВ Противоречието е с т. 4 от ТР №3 от 22.04.2005г по т. д №3/2004г на ОСГК,,опр. № 793/2018г и опр.№1130/2014г на ІІІ г. о на ВКС.Като основание е посочен критерият на чл. 280 ал. 1т. 1 от ГПК,

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване,

Не се аргументира основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД.

По този въпрос е дадено разрешение в ППВС № 4/1968г и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС - реш.№ 532 ат 2010 гр. д№ 1650/2009 ІІІ г. о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр. д №1381/2009 ІV г. о, реш. от 06.04.2011г, по гр д.№951/2010 ІІІ г. о, реш.№ 149 от 2011, гр. д.№574/10г ІІІ г. о.реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г. о № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г. о на ВКС, реш. №150 от 2013 по гр. д № 1367/2012г ІІІ г. о и др., които разяснения са приложими и при искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.Част от тази установена практика съставляват и решенията, приложени от касатора. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.

Тази преценка е налична в обжалвания акт, тя е изградена според установената съдебна практика на ВКС и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер.

Липсва конкретен довод кое обстоятелство от указаните в ППВС №4/1968г и предвид цитираните от защитата решения на ВКС по чл. 290 ГПК въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия за справедливост, а не е обсъдил или преценил. Мотивите са в съответствие с указанията по ТР №3 от 22.04.2005г по т. д №3/2004г на ОСГК и ППВС №4/1968г и не обективират противоречие по въпрос за необходимостта от обсъждане на всички релевантни обстоятелства, както се поддържа от жалбоподателя.При нарушение на чл. 6,§1 от КЗПЧОС отговорността на държавата е обективна, вредите са от неразумната продължителност на воденото наказателно производство, за която продължителност ищцата няма принос в случая.Съдът е процесуален субституент на държавата в случая и за основанието на иска не е от решаващо значение дали неразумното забавяне се дължи на допуснати процесуални нарушения на състава на съда, разглеждал делото. Въззивният съд обстойно е изследвал извършените по делото съдопроизводствени действия и причините за забавянето, които са комплексни но не са от естество да изключат отговорността на държавата за вредите.Вредите за ищцата, оценени според обстоятелствата, подлежат на обезщетяване по справедливост.В периода след внасяне на обвинителния акт в СОС през 2001г, до 17.10.2005г са проведени 17 заседания, като най-честата причина за отлагане на делото е неявяването на подсъдимите, или техните защитници. Поради невъзможност разглеждането на делото да продължи пред същия съдебния състав, през 2006г то е започнато отначало. По аналогични причини в периода след 18.11.2006г делото е отлагано многократно, проведени са 50бр. съдебни заседания.Като частен обвинител и граждански ищец ищцата е участвала в тези заседания и е изпитала многократно негативни изживявания отново и отново да застава срещу своите похитители, подсъдими по делото.При оценката на вредите от разглеждане на дело извън разумния срок в паричен еквивалент въззивното решение не е в противоречие с установената практика на ВКС.Справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат парично обезщетявани равностойно, но различните по размер обезщетения присъждани по дела за обезщетение на неимуществени вреди в сходни случаи не са самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал. 1 ГПК във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД,

Върховен касационен съд не приема и довода на касатора за наличие на основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса от кой момент се присъжда лихвата върху обезщетението по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ.Наказателното дело, от чието разглеждане в неразумен срок са произтекли вредите е приключило пред СОС (първа инстанция) с постановяването на присъда на 03.02.2014г, като за присъждането на законната лихва в случая е от значение установеното, че към 01.03.2013г, която начална дата е посочена от ищцата в исковата молба, нейното подлежащо на обезщетяване увреждане е вече претърпяно. Поради това решаващо е прието че се дължи и лихва от тази посочена в исковата молба дата, а не от друг момент. Приетото от решаващия съд по този въпрос не е в противоречие с разясненията в т. 4 от ТР №3 от 22.04.2005г по т. д №3/2004г на ОСГК,чиито общи постанови намират приложение, а указаните разрешения за началния момент на изпадането в забава при другите уредени хипотези на чл. 2 ЗОДВПГ в тогавашната му редакция не са приложими при иска по чл. 2б ЗОДОВ поради тази негова особеност, че на нарушение на чл. 6,§1от Конвенцията може да е налице, съответно обезщетение може да присъди и за случаи, в които производството е още висящо и началният момент на лихвата не е обусловен от окончателното приключване на делото. Цитираните от касатора опр.№793/2018г на ІІІ г. о и опр.№1130/2014г на ІІІ г. о на ВКС не съдържат отговор на поставения правен въпрос.Определенията са поставени от състави на ВКС по реда на чл. 288 ГПК за недопускане на въззивни решения до касационно обжалване.

За пълнота следва да се изтъкне, че цитираните две определения не съдържат правни разяснения и мотиви, на които въззивното решение противоречи.Решаващо посоченото в обжалваното решение на САС,че обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ се дължи и без покана е в съответствие с установената практика на ВКС.В опр.№1130/2014г по гр. д №3471/2014г ІІІ г. о е отхвърлено съображението на касатор, че лихва за забава може да се присъди с начален момент постановяването, или влизане в сила на съдебното решение с което се уважава иска и се присъжда самото обезщетение по чл. 2б.,ал. 1 ЗОДОВ. Обжалваното понастоящем въззивно решение в частта по присъдената лихва не противоречи на посоченото в определението, че решението по уважен иск на осн. чл. 2б ЗОДОВ е осъдително, има установително действие по отношение на правото на обезщетение - в резултат на друго нарушено право.Същото е съображението в опр.№739/2018г по гр. д №2631/2018г ІІІ г. о да се изтъкне, че вземането за обезщетяване и при иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ възиква принципно след признаване незаконността на акта, действието или бездействието на съответния орган. В случая по настоящето дело ищцата е въвела като спорен предмет вредоносното за нея нарушение на правото за разглеждане на делото в разумен срок, което нарушение е неподлежащо на установяване по друг ред и с изричен акт за случаи извън условията по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ във вр. гл.ІІІа ЗСВ При нарушение, прието за установено от съда към 01.03.2013г, преценката за тази дата като начален момент при дължимата законна лихва не е в противоречие с изтъкваната от касатора практика на ВКС и не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

На ответницата по жалбата следва да се присъдят на разноски и за тази инстанция, установени в размер на 500 лева

Воден от горното, Върховен касационен съд,

ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №1215 от 22.05.2019г по в. гр. дело № 5584/2018г. на Софийски апелативен съд

О. С окръжен съд да заплати на С. П. М. сумата 500 лева разноски

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.