5№ 635

гр.София, 18.09.2019 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. Сгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1168 по описа за 2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 7975/ 17.12.2018 г. по гр. д. № 12817/ 2018 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 447063/ 09.07.2018 г. по гр. д. № 7593/ 2017 г. на Софийски районен съд:

· на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признал за незаконна и е отменил заповед № 54/ 07.12.2016 г. на управителя на „Интерконтинентал Рекрутинг“ ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение с П. В. П. на основание чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 07.12.2016 г. и

· на основание чл. 221, ал. 1 КТ „Интерконтинентал Рукрутинг“ ЕООД е осъден да заплати на П. В. П. сумата 3 316.00 лв., ведно със законната лихва от 07.02.2017 г.

Решението се обжалва от „Интерконтинентал Рекрутинг“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да уважи иска иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и да признае за незаконна и да се отмени заповедта по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, когато трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие, а не поради едностранното изявление на служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ? 2. При предложение от служителя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, необходимо ли е в срока по чл. 325, ал. 1 КТ предложителят писмено да удостовери, че работодателят е приел предложението? 3. Счита ли се за достатъчно довеждането до знанието на...