4№ 637

гр.София, 18.09.2019 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. Сгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1858 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 293/ 11.03.2019 г. по гр. д. № 19/ 2019 г. в частта, с която Пловдивски окръжен съд след изменение на решение № 3664/ 31.10.2018 г. по гр. д. № 17222/ 2017 г. на Пловдивски районен съд, на основание чл. 200 КТ е осъдил „Мони МГ“ ООД да заплати на С. И. С. сумата 14 544.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука от 13.07.2016 г., ведно със законната лихва от 13.07.2016 г.

Решението се обжалва от „Мони МГ“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите: 1. Длъжен ли е съдът по иска по чл. 200 КТ да определи процента, с който обезщетението следва да бъде намалено, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност? 2. Когато ищецът по иска по чл. 200 КТ не се е оплакал, че с първоинстанционното решение неправилно е било уважено възражението за съпричиняване, има ли правомощие въззивният съд в решението си по съществото на спора да приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ не са били осъществени? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК извежда с доводите, че първия въпрос въззивният съд е решил в противоречие с решение № 290/ 18.11.2015 г. по гр. д. № 15/ 2015 г. и с решение № 125/ 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/ 2015 г....