Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на адвокат В. Н. от САК, в качеството й пълномощник на И. С. Г. и Д. П. И., срещу определение №1078 от 26.03.2019г., постановено по в. гр. д.№1693/2018г на Софийски апелативен съд, 1 с-в, с което е оставено без разглеждане искането на адвокат В. Н. за изменение на решение №83/10.01.2019г. по гр. д.№1693/2018г. на САС в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва се извода на апелативния състав за недопустимост на искането на адвокат Н. за изменение на въззивното решение в частта за разноските поради непредставяне от И. Г. и Д. И., респ. от техния адвокат, на списък на разноските по чл. 80 ГПК. Излагат се доводи, че претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА не следва да се включва в списъка на разноските, тъй като то не представлява разноски на страната и се дължи директно на адвоката. Същевременно се сочат аргументи за основателност на молбата на адвокат Н. за изменение за въззивното решение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и осъждането на ответното дружество ЗД „Б. И.” АД да заплати на адвокат Н. сумите 1 220лв. и 830лв. за процесуалното представителство съответно на И. Г. и на Д. И..

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е представен писмен отговор на частната жалба от ЗД „Б. И.” АД.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С решение №83/10.01.2019г. по в. гр. д.№1693/2018г. на САС, 1 с-в, е потвърдено решение №7609/15.11.2017г. по гр. д.№16748/2015г. на СГС в обжалваните му от страните части. В мотивите към въззивното решение са изложени съображения за неоснователност на искането на адвокат В. Н. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал., т. 2 ЗА за осъщественото от нея процесуално представителство пред въззивната инстанция на ищците И. Г. и Д. И..

С молба вх.№3187/18.02.2019г. адвокат Н. е поискала допълване на въззивното решение в частта му за разноските като бъде осъден въззивника ЗД „Б. И.” АД да заплати на адвокат Н. сумите 1 220лв. и 830лв. за процесуалното представителство на И. Г. и на Д. И.. С обжалваното пред касационната инстанция определение №1078 от 26.03.2019г. по в. гр. д.№1693/2018г на САС е оставено без разглеждане като недопустимо посоченото искане. Въззивният състав е приел, че в случая не се касае за молба за допълване на решението в частта за разноските, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по искането на адвокат Н. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, което искане мотивирано не е било уважено от съда. Посочвайки, че по своята същност молбата на адвокат Н. представлява искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските (втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК), въззивният състав е посочил, че не е налице предвидената в чл. 80, изр. 2 ГПК положителната абсолютна процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските, доколкото в разглеждания случай нито адвокат Н., нито И. Г. и Д. И., са представили списък на разноските във въззивната инстанция.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Обстоятелството, че с въззивното решение апелативният състав се е произнесъл по същество по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Н. и не е уважил същото, характеризира искането в молбата с вх.№3187/18.02.2019г. като молба за изменение на решението по чл. 248, изр. 1, предл. 2 ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК представянето на списък по чл. 80 ГПК е предпоставка за надлежно упражняване на правото по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, претендирани от страната, инициирала производството по чл. 248 ГПК, в какъвто смисъл са и указанията в т. 2 и т. 9 от Тълк. решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В случая И. Г. и Д. И., респ. техният процесуален представител адвокат Н., не са изпълнили задължението да представят списък по чл. 80 ГПК, което обуславя недопустимост на искането. Обстоятелството, че в случая се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т..2 ЗА от адвоката - пълномощник, не изключва необходимостта от представяне на списък като абсолютна процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските, тъй като съдът и ответната страна не са информирани предварително (чрез списък на разноските) за размера на възнаграждението, което страната, респ. нейния адвокат, счита за дължимо (в същия смисъл – определение №416/20.06.2019г. по ч. т.д. №1124/2019г. на ВКС, ІІ т. о.).

Въпреки, че адвокатското възнаграждение по чл38, ал. 1, т. 2 ЗА се дължи директно на адвоката и че не представлява разход на представляваната от него страна, по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, които могат да бъдат предмет на искане за допълване или изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Обратният извод не следва от посоченото в частната жалба определение №524/12.11.2018г. по ч. гр. д.№2904/2018г. на ВКС, ІV г. о., тъй като от мотивите на определението не става ясно дали същото не е постановено по повод искане за допълване на решението в частта за разноските ( а не за изменение), при който случай липсата на списък не е предпоставка за допустимостта на производството по чл. 248 ГПК. Изложените в частната жалба съображения в подкрепа на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение не следва да бъдат разглеждани, тъй като предмет на настоящото производство е допустимостта на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, а не - нейната основателност.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1078 от 26.03.2019г., постановено по в. гр. д.№1693/2018г на Софийски апелативен съд, 1 с-в, с което е оставено без разглеждане искането на адвокат В. Н. за изменение на решение №83/10.01.2019г. по гр. д.№1693/2018г. на САС в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: