Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Х. М. срещу решение № 206/ 04.06.2008 г. на Бургаския апелативен съд. Правят се оплаквания, относими съм всички касационни основания по чл. 348 ал. 1 НП. и алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието лишаване от свобода и на размера на обезщетенията на децата на пострадалата. Претендира се цялостна отмяна на решението в частта, с която е присъдено обезщетение на другия подсъдим.

В съдебно заседание защитата на жалбоподателя поддържа жалбата и доразвива съображенията в подкрепа на исканията.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.

Частните обвинители и граждански ищци и гражданският ответник не се явяват и не вземат отношение по жалбата.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение установи следното:

С присъда № 25/ 23.02.2004 г. по нохд № 84/2003 г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимия Х за виновен в това, че на 06.07.1996 г. при управление на лекотоварен автомобил УАЗ, в нарушение на правилата за движение по чл. 88 ал. 1 т. 2 и ал. 2 и чл. 10 ал. 1 т. 6 б. Е от ППЗДП, по непредпазливост и в условията на независимо съпричинителство с Х. И. М. причинил смъртта на Ю. М. и на основание чл. 343 ал. 1 б. В НК го осъдил на десет месеца лишаване от свобода. Лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година, а изпълнението на наказанието лишаване от свобода отложил по реда на чл. 66 НК за срок от три години. Осъдил подс. М. и гражданския ответник, ПП “Успех” с. Д. солидарно да заплатят обезщетения за причинени неимуществени вреди на децата на пострадалата - К., В. и Х. И. в размер на по 7 хиляди лева за всеки, а на съпруга й Х. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 хиляди лева и за имуществени вреди в размер на 150 лв. Със същата присъда, при условията на независимо съпричинителство е бил признат за виновен и осъден и подсъдимия Х.

По жалба само на подсъдимия М, с решение № 141/ без дата, по внохд № 65/04 г. Бургаският апелативен съд потвърдил присъдата. С решение № 587/19.07.2005 г. ВКС, ІІ н. о. отменил решението в частта му, касаеща подсъдимия М върнал делото за ново разглеждане. С решение № 185/ 05.12.2005 г. по внохд № 154/2005 г. Бургаския апелативен съд потвърдил присъдата.

С решение № 633/ 11.07.2006 г. ВКС, І н. о. отново отменил решението и върнал делото за ново разглеждане.

С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Бургаският апелативен съд потвърдил присъдата.

Жалбата е частично основателна.

Оплакванията са мотивирани с довода, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства и с експертното заключение на допълнителната автотехническа експертиза съдът е приел виновно поведение на жалбоподателя, защото не е извършил безопасно изпреварване на мотоциклета. Твърди се, че изводите по механизма на автопроизшествието не се подкрепят от доказателствата, обвинението не е доказано по несъмнен начин и жалбоподателят е следвало да бъде оправдан.

Върховният касационен съд намира възраженията за неоснователни. Въззивният съд е формирал фактическите си изводи при спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на доказателствата по делото. При анализа на гласните и писмени доказателствени средства - обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите и обективните находки, описани в протокола за оглед съдът безспорно е установил фактите, относими за правилното решаване на делото. Възприел е като обосновани изводите на предходната инстанция за скоростта на движение на двете превозни средства, за параметрите на пътя в района на произшествието, за местоположението на пострадалата и обстоятелството, че е била без предпазна каска и е държала дървен сап, напречно на мотора. В изпълнение на указанията на ВКС в отменителното му решение е назначил и изслушал допълнителна автотехническа експертиза, която внимателно е анализирал. Ползвайки нейното заключение, съдът е изяснил без всякакво съмнение, че предприемайки изпреварване на мотора, подсъдимият М не се е убедил, че има достатъчен свободен път за да извърши безопасно маневрата и да заеме място в пътната лента пред изпреварваното превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката си на движение, както изисква правилото по чл. 88 ал. 1 т. 2 от ППЗДП. Вещите лица са категорични, че предвид скоростта на двете превозни средства и дължината на правия участък от пътя, не е било възможно безопасно извършване на маневрата. Предприетото от М. изпреварване в късия пътен участък и липсата на дясно странично огледало на лекотоварния автомобил са основната причина за отклонението на управлявания от М. мотор в дясно, удрянето му в мантинелата и падането на пострадалата на платното, при което е получила тежките увреждания, довели до смъртта й. Съставомерният резултат е пряка последица от виновното поведение на подсъдимия М допуснатите от него нарушения на правилата за движение по чл. 88 ал. 1 т. 2 и чл. 10 ал. 1 т. 6 б. Е от ППЗДП. Този извод е законосъобразен и почива на вярна интерпретация на експертното заключение, поради което липсват основания за отмяна на решението или за оправдаването на жалбоподателя.

В същото време Бургаският апелативен съд е приел, че при изпреварването на мотора, лекотоварният автомобил не е имал съприкосновение нито с моториста - подс. Мустафа, нито със самия мотор, нито със сапа, държан от пострадалата. При това положение е следвало да направи и логичния извод за липса на нарушение на правилото за движение по чл. 88 ал. 2 ППЗДП. След като между изпреварващото и изпреварваното превозно средство е имало достатъчно странично отстояние и очевидно произшествието не е последица от допуснато от жалбоподателя нарушение на това правило за движение, то съдът е следвало да приеме, че в тази част обвинението не е доказано. Нормите на чл. 342 и чл. 343 НК са бланкетни и за съставомерността на деянията от обективна с. е необходимо да бъде повдигнато и доказано обвинение за нарушение на конкретните правила за движение, регламентирани в ЗДП и Правилник за приложението му. Недоказаността на инкриминираните нарушения води до несъставомерност на деянието по материалната норма от НК. З. е основателно възражението на М., че той не е допуснал нарушение на задължението си по чл. 88 ал. 2 ППЗДП, като водач на МПС, при извършване на маневрата изпреварване да осигури достатъчно странично разстояние с изпреварваното превозно средство. За това нарушение той следва да бъде оправдан.

Настоящият касационен състав не възприема възражението за допуснато особено съществено процесуално нарушение с приемане за разглеждане на гражданския иск на подсъдимия Х срещу подсъдимия М конституирането му като граждански ищец. Съвместяването на процесуалното качество “подсъдим” с процесуалното качество “граждански ищец/частен обвинител” не винаги е недопустимо. То е недопустимо само при съучастие в извършване на умишлени престъпления, когато всеки съучастник извършва конкретни действия, насочени към постигане на престъпния резултат, съзнаван и искан от всеки от тях. Не може да бъде пострадал този, който съзнателно и умишлено цели настъпването на щетата. При непредпазливите престъпления съвместна престъпна дейност е невъзможна, а резултатът може да бъде реализиран само при независимо съпричинителство, както е в настоящия казус. Подсъдимият М., макар и изправен пред съда като подсъдим, несъмнено е и пострадал от престъплението, защото като наследник на пострадалата е претърпял вреди от смъртта й. Следователно, първата инстанция е имала правно основание да го конституира като граждански ищец по отношение на другия подсъдим М. и да му присъди обезщетение за вреди, съобразено по размер с неговото виновно поведение и съпричиняването на вредоносния резултат.

Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода. Както по размер, така и по начин на изтърпяване то е съобразено с обществената опасност на деянието и на подсъдимия М, по отношение на когото съдът е обсъдил наличните смекчаващи вината му обстоятелства. Справедливи по размер са и присъдените обезщетения за вреди. В жалбата липсват конкретни доводи по релевираното оплакване, поради което настоящият състав няма какво повече да добави към съображенията на апелативния съд.

При тези съображения и на основание чл. 354 ал. 1 т. 3 НП. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА решение № 206/ 04.06.2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 152/2006 г., като оправдава подсъдимия Х. Х. М. по обвинението за допуснато нарушение на чл. 88 ал. 2 ППЗДП.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: