Производството е по глава 33 НПК и е образувано по искане на осъдения Й. Х. Д., подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.

Предмет на искането е определение по чл. 382, ал. 7 НПК отм.. 07.2008 г по н о х д № 1803 /2008 г на Русенския районен съд, чиято отмяна или изменение по реда на възобновяването осъденият предлага с позоваване на основанията по чл. 348, ал. 1 т. 2 и 3 НПК.

В проведеното пред В К С заседание осъденият и назначеният му служебен защитник поддържат подаденото искане.

Становището на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд извърши проверка по направените оплаквания и за да се произнесе взе предвид следното:

Искането е процесуално допустимо – подадено е в законовия срок от легитимирано лице и има за предмет влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на извънинстанционната проверка по глава 33 НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

С определението от 17.07.т. г., предмет на искането, постановено по н о х д № 1803/2008 г на основание чл. 382, ал. 7 НПК Русенският районен съд е одобрил споразумение, постигнато между страните след приключване на разследването.

Със споразумението подсъдимият Й е признат виновен за извършено на 15.06. т. г. в гр. Р. престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1 т. 3 и 4 НК с предмет на посегателството в размер на 491.30 лева - равностойност на стоки, отнети от магазин в бл. 22 в ж. к.” Дружба” - гр. Р., за което при предпоставките на чл. 54 НК му е наложено наказание 4 / четири/ години и 6 / шест / месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Осъденият сам е изготвил искането си и от него се установява, че сезира В К С за проверка на посочения съдебен акт по повод обстоятелството, че наказанието му е определено при предпоставките на чл. 54 НК, а не при условията на чл. 55, ал. 1 т. 1 НК. Ето защо недоволството си от споразумението осъденият подкрепя с доводи за пренебрегване на „съдебната практика” наказанието да се определя под законоустановения минимум в случаите, когато виновният сътрудничи за разкриване на обективната истина и бързото приключване на делото. Искането се подкрепя още и с твърдения, че бил „принуден” да приеме посочения в споразумението размер на наказанието.

Доводите са неоснователни: Съгласно протокола от съдебното заседание, проведено на 17.07. т. г., подсъдимият е потвърдил и устно пред съда съгласието си по въпросите в чл. 381, ал. 5 и 6 НПК в изготвеното / и подписано от него/ споразумение и е отговорил утвърдително на въпросите по чл. 382, ал. 4 НПК.

По силата на чл. 131 НПК протоколите, съставени по надлежния ред, са доказателствено средство за извършване на съответните действия, реда по който са извършени, в т. ч., и за процесуалното поведение на участниците в производството.

Свободната воля на виновния и неговата защита, както при изготвяне на споразумението с прокурора, така и при обсъждането му в откритото съдебно заседание пред районния съд преди да бъде одобрено, са гарантирани от правилата в глава 29 НПК и проверката констатира, че тези правила са спазени: Така, както изисква чл. 381, ал. 6 НПК, обвиняемият е декларирал, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред, а обстоятелството, че е подписал споразумението означава, че е бил съгласен с него.

На въпросите по чл. 382, ал. 4 НПК, които съдът му е задал, е отговорил утвърдително.

При тези данни твърденията на осъдения, че писмените му и устни волеизявления пред съда по повод споразумението са били опорочени, няма как да бъдат възприети.

Извън това, осъденият неоснователно счита, че е „съдебна практика” отговорността на виновните в диференцираната процедура по глава 29 НПК непременно да се ангажира при условията на чл. 55 НК. В тази връзка следва да бъде посочено следното:

Действително правната уредба на процедурата допуска със споразумението да се определи наказание и при условията на чл. 55 НК. Това обаче е само една възможност, а не задължително условие, и е въпрос на преценка във всеки отделен случай.

Затова преди да одобри предложеното от страните споразумение, Русенският районен съд в случая не е имал повод по силата на правомощията си в чл. 382, ал. 5 НПК да предлага промени за размера на наказанието. Няма основания за намеса и от страна на В К С по реда на възобновяването. Затова подаденото искане следва да се остави без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд – І н. о.

РЕШИ:

О. Б. У искането на осъдения Й. х. Д. за отмяна или изменение по реда на възобновяването на влязлото в сила определение по чл. 382, ал. 7 НПК отм.. 07.2008 г, постановено от Р. Р. С по н о х д № 1803/2008 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: