Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от 17.02.2016г. на „Слънчев бряг” АД, с искане за допълване на определение № 465/ 11.07.2019г. по т. д. № 2037/2018г. по описа на ВКС, II ТО, като се присъдят направените от молителя разноски по настоящото дело в размер на 3500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по молбата, „Eс Ивона” ООД, [населено място], счита, че искането е основателно само за сумата от 1527 лева, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 9, ал. 3 ГПК от Наредба №1/2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, като разгледана по същество е основателна.

С определение № 465/ 11.07.2019г. на ВКС, II ТО по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 32 от 23.04.2018г. по в. т.д. № 59/2018г. на Апелативен съд – Бургас. В определението липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касацията - настоящ молител, съдържащо се в отговора на жалба.

Видно от представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие, за изготвянето на отговора молителят е заплатил на адвоката, представляващ го в касационното производство, възнаграждение в размер на 3500 лева.

С оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноските, представянето на доказателства за тяхното реално заплащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 78 ГПК за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде уважена. В случая приложение не намира нормата на чл. 9, ал. 3 ГПК от Наредба №1/2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения, тъй като предметът на договора за правна защита и съдействие обхваща цялото касационно производство и не е ограничен до депозиране на отговор на касационната жалба. Направеното искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК също е неоснователно, тъй като договореното възнаграждение от 3500 лева при минимален размер по Наредбата от 2036 лева при обжалваем интерес от 50200 лева, не се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 465/ 11.07.2019г. по т. д. № 2037/2018г. по описа на ВКС, II ТО, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА, „Eс Ивона” ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на „Слънчев бряг” АД, ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 3500 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.