О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 198София, 31.01.2024 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 1843/2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Н. С. от [населено място] против определение № 934 от 24.01.2023 г. по ч. гр. д. № 13231/2022 г. на Софийски градски съд, потвърждаващо постановеното от Софийски районен съд, 25 състав определение № 21163 от 22.08.2022 г. по гр. д. № 5359/2022 г. в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявените от настоящата частна касаторка срещу “Финанс про колект“ ООД, [населено място] и „Макроадванс дет Мениджмънт“ ЕООД, [населено място] искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не съществуват договор за банков кредит№ 51РКО-В-0410/02.10.2007 г. и договор за банков кредит № 000LOVR172660424.

В частната касационна жалба се твърди неправилност на атакуваното определение по съображения, че съдът не е взел предвид всички документи по делото, в т. ч. и представените с частната жалба, в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Изразено е несъгласие с извода за липса на правен интерес от предявените срещу ответниците “Финанс про колект“ ООД и „Макроадванс дет Мениджмънт“ ЕООД искове, като наличието на такъв е обосновано с обстоятелството, че същите продължават да искат от ищцата да заплати посочените като дължими на „Първа инвестиционна банка“ АД суми и по този начин упражняват върху нея психически натиск и телефонен терор.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, частната касаторка поставя въпросите: „1. Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да постановява решенията и определенията, които подлежат на обжалване, въз основа на доказателствата по делото и на закона; 2. Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да мотивира своите решения и определения, които подлежат на обжалване; 3. Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на страните от съда, представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебните актове; 4. Длъжен ли е съдът да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото“.

По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС (ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/65 г., ППВС № 2/67 г., ППВС № 1/85 г., ТРОСГК № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС, ТРОСГК № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС и ТРОСГТК № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС) и с казуалната практика на ВКС (решение № 93 от 27.10.2016 г. по т. д. № 1882/2015 г. на I т. о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т. о. и решение № 65 от 30.07.2019 г. по т. д. № 183/2018 г. на II т. о.), както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Противоречието с тази практика е посочено и като основание за допускане на касационното обжалване и по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК.

Ответниците по частната касационна жалба – “Финанс про колект“ ООД, [населено място], „Макроадванс дет Мениджмънт“ ЕООД, [населено място] и „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място] – оспорват същата и молят за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения в депозираните по делото писмени отговори, съответно от 05.04.2023 г., 16.10.2023 г. и 13.04.2023 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

За да потвърди определението на Софийски районен съд в частта, с която е прекратено образуваното производство по предявените от П. Н. С. срещу двама от ответниците – “Финанс про колект“ ООД и „Макроадванс дет Мениджмънт“ ЕООД – искове с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД за признаване за установено, че не съществуват договор за банков кредит№ 51РКО-В-0410/02.10.2007 г. и договор за банков кредит № 000LOVR172660424, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за липса на правен интерес от исковете срещу тези ответници. Посочил е, че за да е налице правен интерес, искът трябва да е насочен срещу лицето, чиято неоснователна претенция е предизвикала правния спор и с това – нуждата от защита, като при предявен отрицателен установителен иск надлежен ответник е винаги носителят на отричаното с иска право. С оглед изложените както в исковата молба, така и в уточнителната молба от 14.03.2022 г. твърдения на ищцата, че страна по материалното правоотношение по договора за кредит е „Първа инвестиционна банка“ АД, а другите две търговски дружества са само изпълнители на възложените им от банката дейности по събиране на вземането и при липсата на твърдения това вземане да им е прехвърлено, решаващият състав е преценил, че в случая надлежен ответник по предявените искове е единствено „Първа инвестиционна банка“ АД, но не и другите двама ответници, което обосновава съответно и липса на правен интерес от предявените срещу тях искове.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от частната касаторка въпроси не отговарят на императивното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело. В основата на същите е твърдението на страната, че обжалваният акт е немотивиран, тъй като съдът не се е произнесъл по оплакванията й в частната жалба. Така заявени, в действителност въпросите са относими към правилността на определението, която, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на самия касационен контрол, не и основание за допускането му.

Отделно от това, не може да се счете, че е налице и твърдяното противоречие с практиката на ВС и ВКС. Въззивният съд е изложил подробни съображения в подкрепа на извода си относно надлежната пасивна материалноправна легитимация по предявените искове и правния интерес от предявяването им срещу тримата ответници, като е съобразил твърденията на самата ищца за липса на каквито и да е правоотношения между нея и двама от ответниците – “Финанс про колект“ ООД и „Макроадванс дет Мениджмънт“ ЕООД. Необсъждането на представените по делото доказателства не може да се счете за процесуално нарушение, доколкото същите са относими към разрешаването на спора по същество (налице ли е правоотношение по договори за банков кредит между страните по делото), а не към легитимацията на ответниците – тя произтича единствено от изложените от ищцата обстоятелства, които въззивният съд е взел предвид.

Що се отнася до останалите поддържани основания – по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК, поради бланкетното им заявяване, без да са аргументирани, същите не подлежат на обсъждане.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 934 от 24.01.2023 г. по ч. гр. д. № 13231/2022 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: