О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 221

[населено място],02.02.2024г.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №654 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. М. М., срещу решение №823/22.12.2022г. по т. д.№828/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение №260508/29.07.2022г. по търг. д. №580/2022г., с което Софийски градски съд, ТО, 14 с-в, е отхвърлил като неоснователен предявения от Ц. М. М. против „Е.“ ООД, И. И. Х. и Е. А. К. иск с правно основание чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено несъществуването на вписано обстоятелство - приемане на И. И. Х. за съдружник в търговското дружество „Е.“ ООД, чрез записване на нови 50 дяла с номинал 100 лева, вписано в ТРРЮЛНЦ с №20150820112225, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено при противоречие с материалното и процесуалното право и е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е дал отговор на основните му фактически твърдения, че решението на едноличния собственик на капитала на „Е.“ ЕООД – Е. К., от 03.08.2015г. за приемане на И. И. Х. за съдружник в търговското дружество „Е.“ ООД, с 50 % участие в капитала, представлява привидна едностранна сделка, прикриваща действителното съглашение между адвокат С. В. С. и нейния доверител „Е.“ ЕООД за придобиване от страна на адвокат С. чрез подставено лице на същите тези 50% участие в капитала, които са били предмет на три търговски дела. Въззивният съд формирал собствени мотиви, че няма припокриване между предмета на делата и атакуваната като нищожна сделка / решение на едноличния собственик на капитала/, без изобщо да разгледа евентуалното основание за нищожност, заявено още с първоначалната искова молба – привидността на едностранната сделка и прикриването на действителното съглашение между адвокат и клиент относно предмета на делото. Подробни съображения излага в касационната жалба, като претендира обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск уважен.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и допълнително изложение, подадено в срока за касационно обжалване, с твърденията, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото въпроси, а именно: 1. Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?; 2. Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото?; 3. Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно – релевантни факти по делото?; 4. Налице ли е привидно съглашение между клиент и адвокат, действащ било лично, било чрез подставено лице или скрит пълномощник, с което на практика адвокатът или подставеното му лице получават част от предмета на висящо дело, по което адвокатът е процесуален представител?; 5.Противоречи ли на закона и морала едностранна правна сделка – решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД за приемане за съдружник в дружеството със същото процентно съотношение на подставено лице на адвоката, защитаващ интересите на дружеството по иск за установяване на членствено правоотношение в същото процентно съотношение / 50 на сто/ и представлява ли това „натурално адвокатско възнаграждение“ или сделка с предмета на делото?; 6. Представлява ли прикрита сделка между клиент и неговия адвокат, действащ чрез скрит пълномощник и подставено лице, привидна едностранна сделка – решение на едноличен собственик на капитала на ЕООД за приемане на лицето, с което адвокатът се намира във фактическо съпружеско съжителство за съдружник в това ЕООД със същия процент дружествени дялове, за които е налице висящо дело, по което адвокатът е нает от въпросното дружество? 7. Когато в исковата молба е въведено като основание за недействителност – накърняване на добрите нрави – представлява ли „ново основание на този иск“ заявяването на фактически твърдения, че сделката накърнява добрите нрави поради значителна нееквивалентност на престациите? 8. Дали едностранна правна сделка – решение на едноличен собственик на капитала за приемане за съдружник в дружеството чрез записване на нови дялове, чийто номинал се равнява на 50% от капитала на дружеството след увеличението, прикрива действително съглашение между адвокат и клиент относно предмета на делото, когато към момента на взимане на решението на едноличния собственик на капитала, адвокатът е пълномощник на дружеството по иск за установяване на членствено правоотношение с дялове, чийто номинал се равнява на 50% от капитала на дружеството?

Касаторът твърди, че по първите три поставени въпроса въззивният съд е допуснал противоречие със задължителната и постоянната практика на ВКС, формирана с ТР №1/2013 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №141/21.09.2021г. по т. д.№2586/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №134/30.12.2014г. по т. д. №34/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №222/06.04.2017г. по т. д. №425/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №68/03.05.2012г. по гр. д. №1808/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №75/20.06.2016г. по т. д. №1608/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №310/09.01.2019г. по гр. д. №915/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №411/27.10.2011г. по гр. д. №1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №112/02.05.2017г. по гр. д. №3356/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №195/16.07.2013г. по гр. д. №757/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по четвъртия поставен въпрос противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №99/01.09.2020г. по гр. д.№4688/2019г. на ВКС, ГК, ІV г. о., а приетото от съда разрешение по петия въпрос е в противоречие с решение №132/09.07.2013г. по гр. д.№653/2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Поддържа, че по въпросите по т.4, 5, 6 и 8 от изложението е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за достъп до касация, тъй като същите са от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона - разпоредбата на чл.46 от Закона за адвокатурата.

Ответниците по жалбата „Е.” ООД, И. И. Х. и Е. А. К. считат, че жалбата е недопустима, доколкото жалбоподателят няма правен интерес от воденето на настоящото производство и съответно не е налице процесуална легитимация да обжалва постановеното от САС решение. Също поддържат, че липсват основанията по чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество оспорват жалбата като неоснователна и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Ц. М. М. срещу „Е.“ ООД, И. И. Х. и Е. А. К. иск по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено несъществуването на вписано обстоятелство - приемане на И. И. Х. за съдружник в търговското дружество „Е.“ ООД, чрез записване на нови 50 дяла с номинал 100 лева, въззивният съд е установил, че на 03.08.2015г. едноличният собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност „Е.“, е взел решение капиталът на това дружество да бъде увеличен от 5000 лева на 10000 лева, като увеличението да се извърши чрез записване на нови дялове, а именно 50 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност от по 100 лева, с обща номинална стойност от 5 000 лева, които да бъдат изцяло поети от новия съдружник И. Х.. От представените по делото доказателства е приел за установено наличието към 03.08.2015г. на общо четири неприключили искови производства, по които „Е.“ ЕООД е било представлявано от намиращата се в отношения на свързаност с И. Х. адв. С. С., като тези дела имат за предмет правата върху дяловете и упражняването на членствените права, които Е. К. претендира да е придобила като наследник на починалия съдружник К. К. и на основание на които е поискала да бъде приета и вписана като съдружник в дружеството, респ. да й се изплати стойността на дружествения дял на починалия наследодател. Съдът е констатирал, че предметът на тези дела не се припокрива с предмета на атакуваната едностранна сделка, какъвто характер е приел, че има решението на едноличния собственик на капитала Е. К. да приеме като нов съдружник лицето И. Х., което да стане посредством увеличение на капитала на дружеството чрез записване на нови дялове, които да бъдат поети от новоприетия за съдружник. Изтъкнал е, че тези права върху дялове са придобити от новия съдружник на оригинерно, а не на деривативно основание и като такива те нямат нищо общо с правата върху дяловете, които са предмет на водените търговски дела и за които ищецът по тези дела Е. К. претендира самостоятелни права, произтичащи от членственото правоотношение на нейния наследодател. Приел е, че поради липса на идентичност между предмета на делата, по които адвокат С. е представлявала „Е.“ ЕООД и предмета на извършената едностранна сделка – решение на едноличния собственик на капитала, то не е осъществен фактическият състав на основанието по чл.46 от ЗЗД, въвеждащо забрана за адвоката да придобива било пряко или чрез подставено лице или със скрит пълномощник правото, вземането или вещта, които са предмет на делото, по което той е ангажиран като процесуален представител на страната, която е негов праводател. С оглед изложеното съставът на САС е приел за неоснователен предявения иск по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и то на всяко от заявените основания - поради противоречие със закона, заобикалянето му и поради това, че извършеният едностранен акт за приемане на нов съдружник е в противоречие с добрите нрави, както и поради липса на воля на едноличния собственик на капитала на „Е.“ ЕООД да приеме за съдружник посоченото от него подставено лице И. Х. вместо действителния собственик на правата върху дяловете, който е адвокат С. С..

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първите три въпроса в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно задължението на съда да обсъди всички възражения във въззивната жалба са обвързани с оплакването на касатора, че в мотивите си съдът не е обсъдил въведеното в исковата молба и във въззивната жалба доводи относно привидността на едностранната сделки – решение на едноличния собственик на капитала и прикритото истинско съглашение между адвокат и клиент относно предмета на делото. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в редица решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК / цитираните от касатора, както и служебно известните на настоящия състав решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №202/21.12.2013г. по т. д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №76/12.06.2012г. по т. д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №581/30.09.2010г. по гр. д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III т. о. и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В настоящия случай решаващият състав на Софийски апелативен съд е обсъдил релевантните за спора доказателства и доводи на страните, които са били редовно въведени в процеса. Приемайки, че не е налице идентичност на дяловете - предмет на делата, по които адвокат С. С. представлява „Е.“ ЕООД и дяловете, придобити от новоприетия съдружник Х. чрез оригинерен способ, въззивният съд е заключил, че са недоказани всички въведени основания за нищожност на решението на едноличния собственик, доколкото всички те се обосновават от ищеца с твърдяното от него разпореждане с предмета на водените от „Е.“ ЕООД съдебни дела в полза на адвоката, който е представлявал дружеството. По този начин съдът не е допуснал отклонение от практиката на ВКС относно изискването за обсъждане на всички своевременно въведени от страните доводи и възражения.

Всички останали въпроси в изложението са свързани с поддържаните в исковата молба твърдения, че решенията на едноличния собственик на капитала на „Е.“ ЕООД от 03.08.2015г. , са нищожни, тъй като са засегнати от пороците, визирани в разпоредбата на чл.26 от ЗЗД: противоречие със закона, привидност, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Въпросите са предпоставени от изразената в тях теза на касатора, че посредством решението за приемане на И. И. Х. като съдружник е извършено разпореждане с част от предмета на висящи дела, по което свързаната с приобратетеля адвокат С. С. е процесуален представител. Тази теза не е възприета от въззивния съд, който е приел, че не е извършено разпореждане с предмета на висящите съдебни производства, а е налице придобиване на дялове чрез оригинерен способ – увеличение на капитала. От тази констатация произтича и преценката му, че извършеният едностранен акт за приемане на нов съдружник не е в противоречие със закона и добрите нрави, както и поради привидност на изразената воля на едноличния собственик на капитала на „Е.“ ЕООД да приеме за съдружник посоченото от него подставено лице. Поради това и цитираната от касатора практика е неотносима към спора, защото е формирана в хипотези на установена от съда идентичност между предмета на разпоредителната сделка между клиент и адвокат и предмета на спора, по който адвокатът осъществява представителство.

По отношение на тези въпроси не е обосновано допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото относно пороците, водещи до нищожност на решенията на общото събрание на търговско дружество е формирана задължителна и постоянна практика на ВКС. Съобразно задължителното тълкуване по ТР №1/2002г. на ВКС, ОСГК, решенията на общото събрание на търговско дружество са нищожни само в три групи случаи: 1) когато това е изрично предвидено в закона (напр. чл.75, ал.2 от ТЗ), 2) когато решението е взето извън компетентността на общото събрание, и 3) когато решението не е взето, но е отразено като съществуващо в протокол или в протоколната книга. С постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №110 от 04.06.2010г. по т. д.№799/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., е разяснено, че конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са: когато въобще не е проведено общо събрание на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание. В решение №178/24.04.2017г. по т. д.№1340/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., е възприето становището, че разрешенията на Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. по тълк. д. №5/2014г. на ОСГТК на ВКС са приложими и по отношение на представителството на съдружници при провеждане на общо събрание. Съобразно даденото разрешение в т.2 от Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. по тълк. д. №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, при липса на представителна власт, вкл. в хипотеза на липса на изрично упълномощаване, висящата недействителност на взетото от мнимия пълномощник решение от името на едноличния собственик на капитала, при отказ на последния да го потвърди, се трансформира в окончателна, като на нея може да се позове единствено лицето, от чието име е предприето действието – едноличният собственик на капитала. Ето защо, в този случай, съгласно т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, е налице липсващо /невзето/ решение на едноличния собственик на капитала, поради което същото е нищожно, като защитата срещу него при вписването му в търговския регистър е чрез иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, с тази особеност, че активно легитимиран по иска е единствено едноличният собственик на капитала, от чието име е взето решението при липса на представителна власт.

Преценени съобразно дадените в практиката на ВКС разрешения всички въведени с въпросите на касатора основания за нищожност по чл.26 от ЗЗД са приложими за сделки, но не са от категорията на пороците, които могат да обосноват нищожност на решение на едноличния собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност. Поради това независимо от факта, че въззивният съд е обсъдил въведените с исковата молба основания за нищожност и е преценил, че те не са налице, допускането на касационно обжалване по поставените въпроси не би довело до различен извод за основателността на предявения иск, дори и да бъде възприето за доказано твърдението на касатора за договаряне между адвокат и пълномощник в нарушение на забраната на чл.46 от Закона за адвокатурата.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №823/22.12.2022г. по т. д.№828/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.