Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна жалба на Т. И. К. против въззивно определение № 202 от 07.01.2011 г. по ч. гр. дело № 14705/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 29.07.2010 г. по гр. дело № 57588/2009 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение указанията за отстраняване нередовност на исковата молба.

В частната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси свързани с приложението на чл. 42 ЗН, чл. 24 ЗН и чл. 25 ЗН, както и по прилагане правилата по вписване на искова молба.

Ответниците А. П. С., И. Г. С., Е. Г. С. и Ч. И. Д. не са представили писмен отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска с оглед изискванията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока в по ч. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

С обжалваното определение е прието, че жалбоподателката не е изпълнила в срок указанията на съда по отстраняване нередовността на исковата молба - не е представила преписи от уточняваща молба от 16.06.2011 г. за страните по делото и не е вписала същата молба съобразно изискванията на чл. 114, ал. 1, б. „а” ЗС и чл. 11 от Правилника за вписвания - указания дадени с определение от 28.05.2010 г. и съобщени на жалбоподателката на 17.06.2011 г.

Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведени правни въпроси обуславящи изхода на делото като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Приложението на посочени разпоредби от Закона за наследството касаят недействителност на завещателно разпореждане, а видно от молбата на жалбоподателката от 16.06.2010 г., тя се е отказала от исковете за недействителност на завещание (дарение).

Относно приложението на разпоредби уреждащи изисквания за вписване на исковите молби, с които се иницира производство за защита на право на собственост или друго ограничено вещно право - чл. 112 ЗС, чл. 114 ЗС, съответно чл. 4 и чл. 11 Правилник за вписвания следва да се посочи, че обжалваното определение е съобразено със задължителната съдебна практика установена с Тълкувателно решение № 3/19.07.2010 г. по т. д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, според която съобразно правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и установения принцип на служебното начало с чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на исковата молба по чл. 114 ЗД е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, т. е. изискването за вписване на исковата молба, макар да не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по чл. 128 и да има оповестително защитно действие спрямо трети неучастващи в процеса лица е приравнено към неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК и е основание за приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Предвид изложеното следва да се приеме, че не са установени основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 202 от 07.01.2011 г. по ч. гр. дело № 14705/2010 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ