Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

при участието на секретаря Ц. Н. като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. дело № 2057 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. Т., чрез адв. П., срещу решение № 51 от 30.01.2025 г. по в. гр. дело № 498/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 173 от 14.11.2023 г., постановено по гр. д. № 78/2023 г. на Районен съд – Самоков в частта относно определения режим на лични контакти с децата З. и Т. от брака с ответницата по касация Т. Т.. Въззивното решение се обжалва и в частта за разноските.

В касационната жалбата са изложени и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира се отмяната на решението в атакуваната част и връщането му на въззивната инстанция за ново разглеждане, евентуално - постановяване на друго, с което да бъде определен различен, подходящ режим на лични отношения между бащата и малолетните му деца.

Ответната страна по касация Т. Р. Т. в представения писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. И. и в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна.

С определение № 4672 от 02.10.2025 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, задължително ли е личното изслушване на родителите по дела, по които се решават спорове относно упражняване на родителски права и режима на лични отношения, съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК.

По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е установена богата съдебна практика, израз на която са не само посочените и приложени по делото решение № 173 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 6333/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 22 от 11.02.2016 г. по гр. д. № 2909/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., но също и решение № 21 от 30.01.2014 г. по гр. д. № 5451/2013 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 130 от 09.07.2019 г. по гр. д. № 856/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 50288 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 1753/2022 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 294 от 04.06.2025 г. по гр. д. № 3523/2024 г. на ВКС, ІІІ г. о. и мн. др. Даденото в тях последователно и безпротиворечиво правно разрешение е, че при делата относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца, упражняването на родителски права и режима на лични отношения изслушването на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК е задължително. Нормата е императивна, поради което съдът не може да преценява дали и доколко това изслушване е необходимо. Както това е посочено още в Постановлението на Пленума на ВС № 1/1974 г., по същността си изслушването на родителите представлява средство за осигуряване на възможно най-правилната и пълна защита на интересите на децата. То е необходимо, за да може съдът да добие лични впечатления и да се увери в мотивацията и способността на всеки от тях по отглеждането и възпитанието на децата, като формира обосновано становище за родителския им капацитет. Императивният характер на това съществено процесуално правило обуславя задължението на въззивния съд, дори и без оплакване в тази насока, да призове родителите и да ги изслуша лично, когато първоинстанционният съд е пропуснал да стори това.

С оглед отговора на поставения въпрос касационната жалба се явява основателна, тъй като въззивният съд е пропуснал да констатира, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да изслуша родителите, както изисква разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК, и не е отстранил това процесуално нарушение.

По делото е установено, че бракът между страните е сключен на 17.05.2014 г. и е прекратен с решение № 173 от 14.11.2023 г. на Районен съд – Самоков. Родителските права по отношение на родените през време на брака деца З. и Т., които понастоящем са съответно на 10 и 4 години, са предоставени на майката, като съдът е определил издръжка и режим на лични отношения с бащата. От 11.04.2022 г. страните са във фактическа раздяла, след която майката заедно с двете деца се върнала да живее при родителите си в [населено място], а бащата останал да живее в [населено място], където работи като експерт към държавно ведомство. Не се спори и че детето З. страда от атипичен аутизъм с 85 % увреждане, което изисква специални грижи и специално учебно заведение. При тези данни въззивният съд е приел, че режимът на лични контакти между бащата и децата от два дни месечно (всяка втора и четвърта събота) от 10 ч. до 17 ч. и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, е съобразен както с нуждите на децата, така и с възможността на този родител да пътува в извънработно време. Пред въззивния съд не са изготвяни нови социални доклади, въпреки констатацията в депозираните пред първоинстанционния съд, че след раздялата с майката, бащата Т. не е осъществявал контакти с двете си деца. Пред инстанциите по същество не е допускана съдебно-психологична експертиза, като лисват експертни данни и за здравословното състояние на момичето, в т. ч. позволява ли то безопасно пътуване до столицата, както и нормален престой в жилището на бащата.

Като не е отстранил допуснатия от първоинстанционния съд пропуск да изслуша родителите, както изисква разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК при липсата на данни това да е било невъзможно, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на действителните причини, поради които е нарушено нормалното общуване на децата с техния баща и мотивацията на тяхната майка да осигури или да препятства това общуване. В интерес на децата е да осъществяват нормални контакти и с двамата си родители, а процесуалният пропуск на съда не е позволил да се изясни как препятствията пред общуването с бащата могат да бъдат преодолени. Допуснатото процесуално нарушение не е позволило да се съобразят всички обстоятелства, обуславящи интересите на децата. Това налага въззивното решение да бъде отменено и поради необходимостта от лично изслушване на родителите, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При наличните данни за родителско отчуждение, което според изнесеното в отговора от ответницата по касация Т. се задълбочава, съдът при новото разглеждане следва да определи такъв режим на лични контакти, който да осигурява възможността на бащата да взима децата с преспиване, вкл. на официални и лични празници, ако здравословното им състояние позволява това. Въззивният съд следва с помощта на съдебно-психологична експертиза да установи степента на родителско отчуждение и може ли понастоящем децата да осъществят по-продължителен контакт с бащата, с откъсване от майката и преспиване в дома му, без това да застрашава здравословното им състояние. След като назначи и изслуша такава експертиза, въззивният съд следва да реши въпроса за режима на лични отношения, като изследва интереса на децата при особеностите на случая и евентуално използва защитните мерки по чл. 59, ал. 8 СК, след преценка за необходимостта от тях, както е указано в цитираната по горе практика на ВКС. Съдът следва да съобрази, че мерките на лични отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за комуникиране между тях. Децата следва да общуват и с двамата си родители, за да се формират като пълноценни личности. Както това е указано в цитираното по-горе ППВС № 1/1974 г., начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни. Във всички случаи при произнасянето си съдът следва да изхожда от задължението си служебно да следи за защитата на интересите на децата, както това е изрично предписано в т. 1 на Тълкувателно решение 1/2013 г. на ВКС,ОСГТК, като държи сметка и за това, че при определяне на мерките на лични отношения с родителя, с когото децата не живеят, съдът не е обвързан от желанията на родителите.

Въззивното решение е постановено при недоизяснена фактическа обстановка. Това налага отмяната му като неправилно и връщане на делото на Софийския окръжен съд за ново разглеждане със събиране на посочените в мотивите на това решение доказателства.

По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 51 от 30.01.2025 г., постановено по гр. дело № 498/2024 г. на Софийски окръжен съд В ЧАСТА, с която е потвърдено решение № 173 от 14.11.2023 г. по гр. д. № 78/2023 г. на Районен съд – Самоков относно определения режим на лични контакти на С. Д. Т. с децата З. и Т. от брака му с Т. Р. Т., както и В ЧАСТТА за разноските.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.