О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1338

София 24.11.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. д.№ 3672/2015 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А.Д. – пълномощник на В. Г. Ц., против въззивно решение № 175/07.04.2015 г. по в. гр. д.№ 120/2015 г. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1992/ 29.12.2014 г. по гр. д.№ 3375/2014 г. по описа на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Г. Ц. против [фирма] искове с правно основание чл. 262 КТ.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Какви са правните последици от неизпълнение на указанията на съда за представяне на определено доказателство, в случай, че страната, у която то се намира, твърди, че то не съществува и в тази връзка – какво е приложното поле на разпоредбата на чл. 190 ал. 2 ГПК вр. с чл. 161 ГПК, който въпрос е разрешен в противоречие с решение №12/01.02.2011г. по гр. д. № 590/2010 год. на ВКС,ІІІ г. о.; 2.Как следва да бъде извършена преценката при наличие на категорични и непротиворечиви свидетелски показания като способ на доказване на положен извънреден труд при липса на отчетност при работодателя на положен...