Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

София, 01.02.2024 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Евгений Стайков

ЧЛЕНОВЕ : Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря Ина Андонова

изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д. № 135/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 307 ал. 2 във вр. с чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба на И. И. А. и А. Н. П., и двете гражданки на Руската федерация, за отмяна на решение № 1-10/22.02.2018 г., постановено по в. гр. д. №56/2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 124/25.08.2017 г. по гр. д. №234/2016 г. на Поморийски районен съд (поправено с решение 180/11.12.2017 г.). В молбата се твърди, че с потвърденото от окръжния съд решение е уважен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК на А. И. П. за установяване, че всяка една от молителките му дължи по 25 000 лв., представляващи част от цена в размер на 253 000 лв., дължима по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 г. В молбата се сочи, че е налице новооткрито доказателство, решаващо за спора между страните, а именно - разписка, собственоръчно подписана от А. П., съдържаща негови изрични заявления, че е получил от И. А. и А. П. сумата 10 304 000 рубли, равняващи се на 260 000 евро за продажба на дяловете от капитала на „Минъч“ЕООД и че няма никакви претенции към всяка една от тях. Твърди се, че това писмено доказателство е решаващо за доказване на твърденията на молителките, поддържани в хода на производството, по което са постановени атакуваните решения, като се подчертава, че за съществуването на разписката молителките не са знаели до момента на откриването й през м. септември 2022 г. Сочи се, че разписката е открита при разчистването на бившия ресторант на [улица] [населено място], който е бил собственост и управляван от дъщерята на А. П. – С. Е.. Иска се на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на въззивното решение на окръжния съд и на потвърденото с него решение на Поморийски районен съд и връщане на делото за ново разглеждане за съобразяване на новооткритото писмено доказателство.

В срока по чл. 306, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по молбата А. П., гражданин на Руската федерация, с който се оспорва нейната допустимост и основателност. Излагат се подробни съображения за отсъствие на доказателства, че молбата е депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че разписката не представлява ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се, че предвид твърдението за мястото на откриване на разписката - ресторант, собственост на „Юторест“ ООД, следва да се приеме, че молителките са имали достъп до този обект, тъй като са били членове на Съвета на директорите на „Юторус“ АД, което дружество е съдружник в „Юторест“ ООД. Поддържа се, че разписка за получена сума се предава само на платеца по нея, тъй като житейската логика предполага, че лицето, платило сумата, е получило доказателство за плащането и знае за съществуването му. С оглед на това счита, че следва да се приеме за установено знанието на молителките за съществуването на разписката към момента на разглеждане на делото пред първата инстанция и при полагане на нормално дължимата грижа от тях, са могли да се снабдят своевременно с това доказателство. На последно място се оспорва истинността на разписката с твърдението, че същата не е подписана от А. П..

В хода на настоящото производство на мястото на починалия ответник по молбата за отмяна А. П. е конституирана като ответник по молбата неговата съпруга И. Ф. П., гражданин на Руската федерация, в качеството й на единствено приел наследството наследник.

В проведеното открито съдебно заседание на 22.01.2024 г. пълномощниците на страните поддържат съображенията, изложени в молбата за отмяна и в писмения отговор. Конституираната ответница по молбата за отмяна претендира разноски за настоящото производство.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното:

С решение № 1-10/22.02.2018 г. по в. гр. д. №56/2018 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № 124/25.08.2017 г. по гр. д. №234/2016 г. на Поморийски районен съд (поправено с решение 180/11.12.2017 г.), с което по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е прието за установено по отношение на А. И. П., че всяка една от ответниците И. И. А. и А. Н. П. му дължи по 25 000 лв., представляващи част от цена в размер на 253 000 лв., дължима по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 г. С определение № 97/13.02.2019 г. по т. д. №1735/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. не е допуснато касационно обжалване и въззивното решение е влязло в сила.

С молбата по чл. 303 и сл. ГПК е представена разписка на руски език в превод на български от дата 14.03.2012 г. с посочен издател А. П., в която е отразено, че А. И. П. е получил от И. И. А. и от А. Н. П. сумата 10 304 000 рубли ( равни на 260 000 евро) – по 5 152 000 рубли ( 130 000 евро ), за продажба на дяловете му във фирма „Минъч“ ЕООД в размер на 5 066 дяла, всеки по 100 лв. В разписката е посочено, че издаделят няма никакви финасови и други претенции към всяка една от тях.

Разпитаният по делото свидетел В. Е., управител на „Юторест“ ООД, посочва, че на 15 септември 2022 г. лично е намерил разписката в едно от складовите помещения в бившия ресторант в [населено място] в кутия с други документи по повод необходимост обектът да бъде подреден и подготвен за оглед от агенция с цел отдаване под наем. Свидетелят твърди, че незабавно се е обадил на молителките, които са били много изненадани, че има такава разписка. Свидетелят посочва, че дъщерята на А. П. - С. Е. е имала достъп до ресторанта до 2014г.

Разпитана като свидетел С. Е. отрича да е имала достъп до обекта - ресторанта в [населено място] и заявява, че никога не е държала документи на това място като за разписката е узнала по повод настоящия процес. Посочва, че нейният баща А. П. живее в Русия и не е идвал в България след 2013 г. заради здравословното си състояние.

По искане на ответната страна по делото е изслушана и приета единична графическа експертиза, изготвена от в. л. С. Х., която по поставената задача дава отговор: „Ръкописните текстове дата 14.03.2012г. и имена „А. И. П., и подписът, положен между тях в представената разписка с дати отпечатана и вписана 14.03.2012 г., не са изпълнени от А. И. П.. Във връзка с оспорване на експертното заключение, по искане на молителката е допусната тройна графическа експертиза, която потвърждава, че подписът в оригинала на разписка, изхождаща от името на А. П. с дати (отпечатана и вписана) - 14.03.2012 г. не е положен от А. П. и че ръкописните текстове на датата и на имената в оригинала на същата разписка не са изписани от А. П.. В откритото заседание на 22.01.2024 г. вещите лица С. Х., К. И. и В. Ц. поддържат безспорността на изводите в заключението като обясняват, че графологическата експертиза е изготвена въз основа на метод, утвърден от Института по криминалистика и от Европейската мрежа на криминалистичните институти.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че молбата за отмяна е допустима. Следва да се приеме, че тя е подадена при спазване на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото молбата е депозирана в районния съд на 13.12.2022 г., а от неопроверганите показанията на свидетеля Е. е видно, че той лично е открил разписката на 15.09.2022 г.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Наличието на основанието по чл. 303, ал. 1,т. 1 ГПК предпоставя откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които или не са могли да бъдат известни страната при решаването му или тя да не е могла да се снабди с тях своевременно. Релевантните по смисъла на т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства следва да са съществували към момента на разрешаване на предходния съдебния спор. Това са тези обстоятелства или доказателства, които страната не е могла да посочи или представи при разглеждане на делото пред инстанциите по същество по обективни и независещи от нея причини, въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса.

Новооткритите писмени доказателства следва да са автентични. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като издател. Критерий за автентичността на документа е авторството. Ако частният документ, каквато в случая е процесната разписка, е неавтентичен, той не съставлява доказателство, че изявлението, което е направено в него изхожда от посочения като издател и този документ не се ползва с формалната доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство - чл.180 ГПК. По настоящото дело по категоричен и несъмнен начин се установи, че „новото“ писмено доказателство, на което е основана молбата за отмяна като доказващо несъществуване на вземането, установено в предходния процес, не изхожда от лицето, посочено като негов автор - издател на разписката, за получената продажна цена на дружествените дялове по договора от 19.04.2012 г. Следователно частният свидетелстващ документ, на който се основава молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, няма присъщата формална доказателствена сила и не може да обоснове отмяна на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд.

Независимо, че отсъствието на годно писмено доказателство по смисъла на чл.180 ГПК в случая е самостоятелно и достатъчно основание за оставяне без уважение на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, неоснователността на молбата произтича и от обстоятелството, че с оглед разпоредбите на чл. 109 ЗЗД във връзка с чл. 77, ал. 1 ЗЗД, за да се установи, че задължението на И. А. и А. П., произтичащо от прехвърлянето на дружествени дялове с договора от 19.04.2012 г. е погасено, издадената разписка следва да е била предадена и да се е намирала у молителките – длъжници по договора, а не в ресторанта, управляван от дъщерята на кредитора А. П., както се твърди в молбата за отмяна.

С оглед неоснователността на молбата за отмяна молителките следва да бъдат осъдени по равно да заплатят на И. Ф. П. поисканите и доказани разноски за настоящото производство, които общо са в размер на 2 805лв. (по 1 402.50лв. – всяка една от тях).

Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. И. А. и А. Н. П. за отмяна на решение № 1-10/22.02.2018 г., постановено по в. гр. д. № 56/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 124/25.08.2017 г. по гр. д. № 234/2016 г. на Поморийски районен съд (поправено с решение 180/11.12.2017 г.).

ОСЪЖДА И. И. А., гражданка на Руската федерация с постоянно пребиваване в България и постоянен адрес : [населено място], [улица], ет.1, ап.2 да заплати на И. Ф. П., гражданка на Руската федерация, съд. адрес : [населено място], ул. И. Б.“ № 1 – адв. Т. И., сумата 1 402.50лв. ( хиляда четиристотин и два лева 50 ст. ) - разноски за производството по молбата за отмяна.

ОСЪЖДА А. Н. П., гражданка на Руската федерация с постоянно пребиваване в България и постоянен адрес : [населено място], [улица], вх. 6 ет. 8, ап. 1 да заплати на И. Ф. П., гражданка на Руската федерация, съд. адрес : [населено място], ул. И. Б.“ № 1 – адв. Т. И., сумата 1 402.50лв. ( хиляда четиристотин и два лева 50 ст. ) - разноски за производството по молбата за отмяна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: