Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. М., представляван от адв. Е. Е. С., срещу въззивно решение №2067/13.11.2014г., постановено по възз. гр. д. №2327/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.03.2014г., постановено по гр. д. №4620/2012г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от И. М. М. против В. Ж. Т., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата 59 423 щатски долара по издаден изпълнителен лист от 06.11.2001г. по гр. д. № 06274/2001г. на СРС.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК допускането на касационния контрол се обосновава с разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, по следните /уточнени от състава, съгласно ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ въпроси: 1) валидни ли са изпълнителни действия, извършени по изпълнителното дело след изтичането на двугодишният срок по чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм. и прекъсват ли такива действия погасителната давност за вземането на взискателя; 2) за да настъпят последиците на прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм., необходимо ли е съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване; 3) с каква давност – петгодишна или тригодишна – се погасява вземането по запис на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 и сл. от ГПК отм. ; 4) от кой момент започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образуваното изпълнително дело, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години – от извършване на последното изпълнително действие, или от момента на изтичане на двугодишния срок по чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм. ; 5) представлява ли искане за изпълнително действие подаването на молба от взискателя за конституиране на неговия правоприемник по договор за цесия в изпълнителното производство и има ли значение това действие при отчитане началото на давностния срок по чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм., респ. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (2008г.); 6) при спор, касаещ редовността на запис на заповед и твърдения за загубването на фактическата власт на кредитора върху записа на заповед, допустимо ли е съществуването на оспореното вземане да се установява с представен по делото заверен препис от менителничния ефект; 7) намира ли приложение нормата на чл. 161 ГПК, когато страната, която е била задължена по реда на чл. 190 ГПК да представи по делото оригинала на записа на заповед за извършване почеркова експертиза на подписа на издателя, не го е представила; 8) как се разпределя тежестта на доказване за наличието на вземане по запис на заповед, в случай, че оригинала на документа не е представен за изследване в производство по чл. 183 ГПК. Касаторът твърди, че поставените въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика и са противоречиво решавани от съдилищата.

Ответната страна В. Ж. Т., чрез процесуалния си представител адв. П. М., в срока по чл. 287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:

Производството по делото е образувано по предявения от И. М. М. срещу В. Ж. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 59 423 щатски долара, предмет на изпълнителен лист от 06.11.2001г., издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание /чл. 237 ГПК – отм. по гр. д. №06274/2001г. по описа на Софийския районен съд. От фактическа страна въззивният съд е приел, че посоченият изпълнителен лист е издаден въз основа на запис на заповед от 16.11.2000г., по силата на който ищецът се е задължил да заплати на ответника Т. сумата от 59 423 щатски долара; че въз основа на същия изпълнителен лист на 04.12.2001г. е образувано изпълнително дело №4856/2001г. на СИС при СРС, по-късно присъединено към изп. д.№613/2009г. на ДСИ при РС – Ловеч и след това изпратено на ЧСИ М.Б., рег.№........ и преобразувано в изп. д.№90/2012г. по описа на ЧСИ. Установено е също, че гр. д. №06274/ 2001г. на СРС е унищожено, поради изтичане на 10-годишния му срок за съхранение, както и че по същото се е намирал оригинала на оспорената запис на заповед. При това положение, представеното от ответника нотариално заверено копие на препис от документа е обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по делото, като е направен извод, че не е налице поведение на страната, препятстващо събирането на доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си по чл. 183 ГПК и не са налице предпоставки за изключване на документа от доказателствата по делото.

Във връзка с поддържаното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност на вземането, съдът е приел, че началният релевантен момент за давността е датата на образуване на изпълнителното дело – 04.12.2001г.; че на 17.10.2003г. давността е прекъсната с депозираната от взискателя до съдебния изпълнител молба за конституиране като нов взискател по делото на цесионера [фирма], като двугодишният срок по чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм. след това действие е изтекъл на 17.10.2005г. и от този момент е започнала да тече новата петгодишна давност за вземането, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Посочено е, че с предприемането на поредното изпълнително действие от 21.03.2006г. /молба за налагане на запор върху сметки на длъжника/, както и с молбата от 13.03.2009г. за налагане на възбрана, давността за вземането отново е прекъсната /съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД/, като в защитения от давност период взискателят – ответник е образувал ново производство, този път пред ЧСИ М.Б. /молбата за изпращане на делото на ЧСИ е от 16.12.2011г., а изп. д.№90/2012г. по описа на ЧСИ е образувано на 05.01.2012г./. В заключение е направен извод, че тъй като не е постановен изричен акт на съдебния изпълнител за прекратяване /ex lege/ на изпълнителното производство към 17.10.2005г., то извършените изпълнителни действия и след тази дата са изцяло валидни.

При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение по поставените в изложението: въпрос №2- за да настъпят последиците на прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм., необходимо ли е съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване; и въпрос №4- от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. д ГПК отм., Тези въпроси са обусловили правната воля на съда, същевременно същите са били предмет на разрешаване по т. 10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.

Останалите въпроси в изложението /№1, №3, №5, №6, №7 и №8/ касаят конкретната преценка на събраните по делото доказателства и обосноваността на изводите на въззивния съд, поради което отговор на същите следва да се даде в производството по чл. 290 и сл. ГПК, с решението по съществото на спора.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2067/13.11.2014г., постановено по възз. гр. д. №2327/2014г. по описа на Софийския апелативен съд.

УКАЗВА на касатора И. М. М. от [населено място], представляван от адв. Е. Е. С., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 2 020, 38 лева и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството ще бъде прекратено.

След изтичане на срока и в зависимост от изпълнението на указанията на съда, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване, или на докладчика за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.