О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50004

гр. София, 01.02.2024 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

С. Н.

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3845 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Е. К. В., действаща като майка и законен представител на малолетните си деца Е. С. И. и В. С. И., чрез адвокатите Св. Б. и М. Б., срещу определението от 7.10.2020 год. по ч. гр. д. № 10413/2020 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 1.09.2020 год. на Софийския районен съд по гр. д. № 28573/20 год., с което е оставена без уважение молбата им за вписване отказа на малолетните деца от наследството на техния баща С. П. И., починал на 12.03.20 год.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на императивната разпоредба на чл. 130, ал. 4 СК, уреждаща защита на имуществените интереси на малолетни и непълнолетни лица във връзка с управление на имуществото им. Приел, че отказът от наследство представлява отказ от права, който е нищожен, съгласно горната разпоредба. Съдът посочил противоречивата съдебна практика по въпроса дали отказът от наследство представлява отказ от права, обективирана в определение № 180 от 30.10.2019 год. по ч. гр. д. № 3644/2019 год. на І г. о. на ВКС и определение № 160 от 5.10.20 год. по гр. д. № 2612/20 год. на ІІ г. о. на ВКС и споделил разбирането във второто, с което е прието „отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и районният съд не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник“. В подкрепа на това разбиране приел да е и разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН, съгласно която недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, т. е. съгласно чл. 60, ал. 2 ЗН отговарят за задълженията на наследодателя само до размера на полученото наследство.

Касаторите намират обжалваното определение за неправилно и необосновано, с искане същото да се отмени. В приложеното изложение към жалбата са поставени правни въпроси, обусловили решаващите мотиви в определението на въззивния съд, по отношение на които се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

С определение № 30 от 10.02.2021 год. настоящето производство е спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение от ОС на ТК на ВКС по поставен в определение № 133 от 9.11.2020 год. по ч. гр. д. № 3326/20 год. на ІІ г. о. въпрос: Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, с оглед противоречивата практика на ВКС, цитирана и във въззивното определение. Прието е от настоящият състав, че формулираният въпрос се съдържа в поставените в изложението към настоящата жалба въпроси, същите са обусловили решаващите мотиви в обжалваното определение и е от значение за изхода на настоящето дело.

По образуваното тълкувателно дело № 1/2021 год. на ОСГК на ВКС на 23.01.2024 год. е постановено решение, в т. 1 от което е прието, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, въз основа на изложените в мотивите съображения.

Като е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на малолетните деца, сега касатори, за вписване отказ от наследството на техния баща, позовавайки се на приложението на чл. 130, ал. 4 СК, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с горното тълкувателно решение, представляващо задължителна съдебна практика. Поради това и не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, в който смисъл следва да се произнесе настоящата инстанция след възобновяване на производството по делото.

Поради горните съображения и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК и чл. 274, ал. 3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4, вр. чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 3845/2020 год. на ВКС, ІІ г. о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 261798 от 7.10.2020 год. по ч. гр. д. № 10413/2020 год. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: