Р Е Ш Е Н И Е

№ 396

гр.София, 23.10.2015г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 5899/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Т. М. чрез адв. Е. Русева от АК – Варна срещу въззивно решение № 235/03.06.2013 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр. д. № 82/2013 г.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса ръководството на кои синдикални органи в предприятието се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.

Съставът на Върховния касационен съд дава следния отговор:

Нормата на чл. 333, ал. 3 КТ урежда специална закрила при прекратяване на трудовото правоотношение за две групи синдикални дейци – тези, които са членове на ръководството на синдикалната организация в предприятието и тези, които са членове на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган. Както е разяснено в Тълкувателно решени № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС, синдикална организация на ниво предприятие е първичната организация, създадена и съществуваща при отделния работодател. Вътрешни подразделения на синдикалната организация (обособени групи, секции и др., респ. ръководствата им), създадени и структурирани в различни (производствени, териториални и др.) звена на предприятието на един работодател, не попадат в обхвата на закрилата. Съответната синдикална организация, учредена и структурирана към това предприятие, е субектът на взаимоотношенията с работодателя, възникващи по повод представителството на работниците и служителите с цел защита на правата и исканията им, участие в колективни трудови спорове, в колективното трудово договаряне...