Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] и А. П. К. срещу определение №222 от 27.04.2016г. по ч. т.д. №149/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №195 от 30.11.2015г. по т. д. №299/2015г. на Великотърновски апелативен съд.

Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от тях частна жалба срещу определението на въззивния съд. Поддържат, че частната им жалба е допустима. Излагат доводи, че в случая е налице хипотезата на чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК, тъй като с обжалваното определение се дава разрешение по същество на друго производство.

Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВКС, ТК, ІІ т. о. е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] и А. П. К., срещу определение №195 от 30.11.2015г. по т. д. №299/2015г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено без уважение направеното във въззивната им жалба срещу решение на Великотърновски окръжен съд по иск по чл. 422 от ГПК, искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело №1130/2012г. на ЧСИ Д. К., образувано въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д.№1864/2012г. на Горнооряховски районен съд.

С определението, предмет на обжалване, съставът на Върховния касационен съд, IІ т. о. е оставил без разглеждане частната жалба. Приел е, че определението, с което въззивният съд, разглеждащ въззивна жалба срещу постановено по иск по чл. 422 от ГПК първоинстанционно решение, по същество е приел, че не са налице основанията по чл. 432 ал. 1 т. 1 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело, образувано въз основа на заповедта за изпълнение на парично задължение, не прегражда развитието на висящото въззивно производство, нито обжалваемостта му е предвидена в закона.

При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, IІ т. о. е оставил без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] и А. П. К. частна жалба. Обжалваният съдебен акт не е от категорията определения, за които е предвидена обжалваемост с частна жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК на въззивно обжалване подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на производството, както и определенията, за които това е изрично предвидено. Съгласно задължителните указания по т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС преграждащи са определенията за прекратяване, спиране или отказ за възобновяване на спряно производство, тоест тези, с които фактически се прегражда възможността за постановяване на акт по същество на заявеното искане за защита на спорното материално право. В случая определението, с което се оставя без уважение молба за спиране на изпълнителното производство, не прегражда развитието на висящото пред въззивния съд производство. Същевременно не е предвидена и изрична възможност за обжалване на това определение. Неоснователни са доводите на частните жалбоподатели, че е налице хипотезата на чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК, тъй като с обжалваното определение се дава разрешение по същество на друго производство. Разпоредбата на чл. 274 ал. 3 от ГПК регламентира кои определения подлежат на касационен контрол, а критериите, по които се определя кои определения изобщо подлежат на обжалване с частна жалба пред въззивната инстанция са уредени с чл. 274 ал. 1 от ГПК. В случая Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по отправена до него молба по чл. 432 ал. 1 от ГПК, а не по жалба срещу акт на първата инстанция, съответно постановеното от него определение се разглежда в производството по реда на чл. 274 ал. 2 от ГПК, а не по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК.

Поради това и обжалваното определение №222 от 27.04.2016г. по ч. т.д. №149/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., следва да бъде потвърдено като правилно.

Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение №222 от 27.04.2016г. по ч. т.д. №149/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.