Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано по касационна жалба на Б. К. И. срещу решение №1157 от 2.06.2015г., постановено по гр. дело № 486/2015г. на САС, в частта с която са отхвърлени исковете й за неимуществени и имуществени вреди, както и в частта, с която е прието съпричиняване на вредоносния резултат. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а като основания за селектиране на касационната жалба – чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът по делото [фирма] е обжалвало въззивното решение на САС в частта, с която са уважени исковете на ищцата Б. И.. Поддържа, че решението е нищожно и неправилно на всички посочени в чл. 283, т. 1 ГПК основания, а като основания за допустимост – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Касационна жалба е подадена от ДП” Н.” У. София срещу решение №1622/20.07.2015г., постановено по молби по чл. 247 и чл. 248 ГПК. Искането е за отмяна на решението като неправилно и уважаване на искането на дружеството за поправка на явна фактическа грешка и допълване на решението, като се уважи искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В писмен отговор на касационната жалба на И. ДП ”Н.” У. и [фирма] излагат аргументи за отсъствие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение на САС в обжалваната му част до касационно обжалване.

[фирма] – трето лице помагач не взема становище по подадените касационни жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационните жалби са подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

САС е отменил решение № 18441 от 19.11.2014г., постановено по гр. д. № 11086/2013 год., І-2 състав, в частта, с която Софийският градски съд е отхвърлил предявените от Б. И. срещу [фирма] искове по чл. 74 от ЗЖТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 14 400 лв. и обезщетение за имуществени вреди размер от 590 лв., и по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1901.83 лв., представляваща обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди и за сумата от 77.92 лв. - върху обезщетението за имуществени вреди. Решението на СГС е отменено също в частта, с която И. е осъдена да заплати на това дружество разноски над сумата от 820 лв., и с което е осъдена да заплати на ДП ”Н.” разноски в размер на 135 лв. С решението са частично уважени обективно съединените искове на И. срещу [фирма] за сумата 14 400 лв., обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 74 ЗЖТ и за сумата от 590 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законовата лихва върху сумите, считано от 13.08.2013г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД лихва за забава от 1901, 83 лв. /върху обезщетение за неимуществени вреди/ и за сумата от 77.92 лв./ лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди/.

Решението на САС, с което е обезсилено решението на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от И. против ДП ”Н.” евентуални искове по чл. 22 ЗЖТ за заплащане на обезщетение от 35 000 лв. за неимуществени вреди и 737 лв. обезщетение за имуществени вреди, както и за претендираното срещу двете търговски дружества обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, не е обжалвано и в тази част е влязло в сила.

След анализ на събраните по делото доказателства, САС е приел за доказан фактическия състав на чл. 74 ЗЖТ. Установено е, че ищцата на 29.04.2012г. е била пътник във влак, със закупен билет от Б., с маршрут от гара „Златица.” до гара „Подуене”, както и че на гара „Подуене” инцидента е настъпил при слизането й от влака. Ищцата е паднала и е счупила шийката на дясна бедрена кост, за което е съставен Акт за транспортна злополука №2/08.05.12г. на [фирма]. Категорично е установено, че част от вратата на вагона, от която е слизала пострадалата, е попадала на перона, а друга част – извън него, т. е. имало е денивилация между перона и тази извън него. Композицията е била дълга и при спирането й част от вагоните са останали извън перона. За да приеме за основателни исковете за вреди срещу ответника [фирма], съдът е направил извод, че на пътниците във вагоните, които при спирането на композицията са били извън перона, не е осигурено безопасното им слизане, за което отговаря и превозвачът, съгласно разпоредбата на чл. 5 от Наредба №59 от 2006г. за управление на безопасността в железопътния транспорт. Превозвачът не е съобразил, че на тази гара перонът е къс, не поема всички вагони, което означава неизпълнение на задължението му да осигури безопасно слизане и придвижване на пътниците по перона от тези вагони. Счетено е също не са налице хипотезите на чл. 75 ЗЖТ, при които се изключва отговорността на превозвача. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди САС е съобразил вида и тежестта на увреждането; наложилата се оперативна интервенция – метална остиосинтеза с три винта; продължителността на периода на възстановяване и свързаните с него болки и страдания около 9 месеца, а по изключение до една година, от които по-интензивни през първия месец; ограниченията в битов и личен план - до шестия месец, поради използването за придвижване на патерици; възрастта към момента на инцидента – 60 години; добрата прогноза занапред за това увреждане, освен болките при рязка смяна на времето, е приел, че сумата от 18 000 лв. е справедливо обезщетение към процесния период – началото на 2012г. с оглед социално-икономическите условия на живот в страната и практиката на съда за подобни травми. За съпричиняване е прието поведението на ищцата при слизане от вагона – с гръб, а не с лице, без да погледне къде стъпва, поради което не е могла да стъпи изцяло върху мястото, част от перона. Съдът е счел, че при установените заболявания на ищцата на опорно-двигателния апарат тя е следвало да се отнесе с по-голямо внимание при слизане от вагона. Обстоятелството, че вагонът, в който е пътувала ищцата е извън перона на гарата е дало основание на САС да определи процент на съпричиняване 20%.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационните жалби са подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

По основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК:

І. По касационната жалба на [фирма]:

Касаторът формулира въпрос нищожно ли е решение на съда, което не е подписано от един от членовете на състава и когато не е посочена причина за неполагане на подпис от член на състава? Съгласно постановките на т. 1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът е сезиран с касационна жалба, той следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение. В конкретният случая, настоящият състав на ВКС не констатира данни за нищожност на в

ъззивното решение, след като съдебният акт е постановен от конституиран състав на САС, постановено е в писмена форма и е подписано от всички членове на състава. Доколкото съдът се е произнесъл по предмета на иска, с който е сезиран и в рамките на възложената му правораздавателна власт, решението няма данни да е недопустимо.

Касационната жалба в частта, с която е обжалвано решение №1157 от 2.06.2015г., постановено по гр. дело № 486/2015г. на САС, с което е уважен искът на Б. К. И. за имуществени вреди за сумата от 590 лв. и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 77.92 лв. на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК ще следва да бъде оставена без разглеждане.

По въпроса: Как следва да се определи относителната тежест на поведението на пострадалата в причинния процес, когато с поведението си пряко е предизвикала увреждането? касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с решение № 302 по гр. дело № 3248/2013г. на ВКС, ГК. В решението състав на ВКС, ГК е дал отговор на въпроса в кои случаи пострадалия съпричинява вредата, а това са случаите, в които пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата и когато се постави в състояние на повишен риск от увреждане. Конкретната фактическа обстановка е свързана с увреждане на лице, което е разяло дървета, без да постави каска, т. е. лицето само се е поставило в риск. В случая САС също е приел, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредата, след като е слизала от влака с гръб към перона и е проявила невнимание да погледне точно къде стъпва, поради което не е успяла да попадне изцяло върху място, част от перона. Следователно и при двете дела съдилищата са приели съпричиняване на вредите, като е отчетена степента на съпричиняване съобразно степента на създадената реална възможност за настъпване на вреди от пострадалите.

Въпросът за критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне на конкретния размер на обезщетението е във връзка със спора, но по отношение на присъдения от САС размер на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че касационната жалба на дружеството не следва да се допуска до касационно обжалване.

По четвъртия въпрос „Каква следва да бъде дължимата грижа и обичайното поведение на пътник при ползване от негова страна на средствата за обществен превоз? настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касаторът не обосновава критерия по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 75, т. 2 ЗЖТ е ясна, че при грешка или поведение на пътник, които не отговарят на обичайното поведение на пътниците, се изключва отговорността на превозвача. Както грешката в поведението на пътник, така и поведението му, трябва да не отговарят на обичайно поведение на пътниците, а това са обстоятелства, които ще бъдат преценяване за всеки конкретен случай. В случая от доказателствата по делото съдът не е констатирал необичайно грешка и необичайно поведение при слизането от влака на ищцата по делото.

По касационната жалба на Б. И.:

Тъй като искът за имуществени вреди е в размер под 5000 лв. касационната жалба в тази част ще следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира за обуславящ изхода на правния спор към конкретния случай материалноправният въпрос относно приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за търпени неимуществени вреди. По отношение на същия са налице и допълнителните предпоставки по т. 1 на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Даденото от въззивният съд разрешение на правния въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена в задължителното ППВС №4/1968г. Доколкото размерът на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловен единствено от спецификата на отделните факти, относими към определянето му в конкретния случай, а от различно, спрямо даденото в т. 11 от ППВС №4/1968г. тълкуване на чл. 52 от ЗЗД, то противоречие по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК е налице, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено. Решението на САС ще бъде допуснато до касационно обжалване, в частта, с която е потвърдено решението на СГС по гр. дело № 11086/2013г., с което е отхвърлен искът за неимуществени вреди на ищцата за разликата над 14 400 лв. до 35 000 лв.

Касаторката е освободена от заплащане на ДТ на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

ІІІ По касационната жалба на ДП „Н.” У.:

Предмет на обжалване е решение № 1622/20.07.2015г., постановено в производство по чл. 247 и чл. 248 ГПК.

САС е приел, че не е допусната ОФГ в решение №1157 от 2.06.2015г., тъй като липсва противоречие между диспозитив и мотиви на решението, постановено по гр. дело № 486/2015г. на САС в частта на разноските, а такова е налице при постановяване на решението от СГС, който в мотивите на решението си е приел, че касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1602.11лв., но е пропуснал да го присъди като размер в диспозитива на решението.

Поддържа, че съдът в нарушение на процесуалните правила е следвало да върне делото на първоинстанционния съд за поправка на решението в частта за разноските.

С решението САС е оставил без уважение молбата на ДП Н.” У., за допълване на решението в частта за разноските за присъждане на дружеството на юрисконсултско възнаграждение от 1601.11лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Молбата е оставена без уважение по съображения, че след като в решението на първоинстанционния съд не е присъдено юрисконсултско възнаграждение, същото не е взето предвид при разпределение на разноските след частично уважаване на иска на ищцата.

Тъй като предметът на жалбата касае претендирано от ДП „Н.” У. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК производството по произнасяне на жалбата ще следва да бъде спряно, до произнасянето на К. съд на решение по образуваното пред него конст. дело № 3/2016г. за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 от ГПК и на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1157/2.06.2015г., постановено по в. гр. дело №486 /2015 г. на Софийски апелативен съд, гр. о., осми състав, с което е потвърдено решение №18441/19.11.2014г., постановено по гр. д. № 11086/2013г. на СГС, в частта, с която е потвърдено решението, с което е отхвърлен искът на Б. К. И. срещу [фирма] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 74 ЗЖТ за разликата над 14 400 лв. до 35 000 лв.

ОСТАВЯ без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК касационната жалба на Б. К. И. в частта, с която е обжалвала решение №1157/2.06.2015г., постановено по гр. дело №486/2015г. на САС, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът за имуществени вреди за разликата над 590 лв. до 737 лв.

В тази част определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението от Б. К. И..

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1157 от 2.06.2015г., постановено по гр. дело № 486/2015г. на САС по касацинната жалба на [фирма], в частта, с което са уважени исковете на Б. К. И. по чл. 74 ЗЖТ за неимуществени вреди за сумата от 14 400 лв., и по чл. 86 ЗЗД лихви за забава върху главницата от 1901.83 лв.

ОСТАВЯ без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК касационната жалба на [фирма] в частта, с която е обжалвано решение №1157 от 2.06.2015г., постановено по гр. дело №486/2015г. на САС, с което е уважен искът на Б. К. И. за имуществени вреди за сумата от 590 лв. и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 77.92 лв.

В тази част определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението от [фирма].

СПИРА производството по разглеждане на касационната жалба на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура” срещу решение № 1622 от 20.07.2015г., постановено по т. д. 486/2015г. до постановяване на решение от Конституционния съд на Р. Б. по конст. дело №3/2016г.

Определението в тази му част може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните по делото.

Делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: