О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 610

гр. София, 01.07.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3282 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1085 от 26.05.2015г. по т. д. №3679/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение №686 от 08.04.2013г. по т. д. №1582/2012г. на Софийски градски съд, VІ -13 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма], срещу [фирма], преобразувано в хода на производството в Е., иск с правно основание чл. 240 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 778 840 евро, ведно със законната лихва, на основание договор за заем от 16.07.2008г.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Касаторът твърди, че видно от текста на представения договор за заем страните са уговорили връщането на заема да започне най –късно 25 години след сключването на договора, като не са предвидили ограничение то да започне и във всеки един по – ранен момент. Поддържа, че след като заемът е бил отпуснат като безлихвен, целта на договора, както и обичайните и добросъвестни търговски правила, сочат, че заемодателят е имал намерение да подпомогне търговската дейност на заемополучателя, но без да създава излишни рискове за собствената си дейност, поради което в т. 2в от договора си е запазил правото да определи дата, на която заетата...