Р Е Ш Е Н И Е
№ 50123
София, 31.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в открито заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Е. А. секретар:Ангел Йорданов
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2040 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадената чрез юрисконсулт Г. Г. касационна жалба на „Булгаргаз“ ЕАД ( ищец в производството пред първоинстанционния съд) срещу решение № 328 от 18.05.2022г. по възз. т.д. № 1063/2021г. на САС.С него е потвърдено решение № 260030/05.08.2021г. по т. д.№ 5/2020г. на ОС - Перник, с което са отхвърлени предявените от „Булгаргаз“ ЕАД против „Еврометал“ ООД осъдителни искове за произтичащите от сключения между страните договор за доставка на природен газ № 185-2013 от 20.09.2015г. парични вземания в общ размер от 203 780.42лв., а именно за парично вземане, с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, в общ размер от 172 209.36лв., за цената на доставени количества природен газ, неприето количество при равномерна доставка, неприети минимални годишни количества и разходи за пренос и за превишен капацитет и за парично вземане, с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, в общ размер от 31 571.06лв., представляващо неустойка за забава, начислена до завеждане на делото, ведно със законната лихва върху претендираните вземания, считано от подаване на ИМ на 31.01.2020г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на касатора в общ размер от 8 060.95лв.
В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост.Процесуалната незаконосъобразност на обжалваното решение е обоснована с доводи за постановяването му в нарушение на разпоредбите на чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.269, изр.2 ГПК.Касаторът счита, че липсва произнасяне по всички негови защитни доводи и възражения, не са обсъдени в цялост всички събрани по делото доказателства и решението не е мотивирано чрез излагане на фактически и правни изводи по съществото на спора. Поддържа, че, в нарушение на всички основни съдопроизводствени правила, САС е формулирал един единствен извод в два абзаца, като на практика липсват мотиви, от които могат да се установят правните аргументи, на които се базира решението, респ. мотиви, установяващи обсъждането на аргументите и възраженията.Касаторът намира, че въззивният съд е обосновал неоснователността на всички искови претенции с едни и същи мотиви, основани на спирането на газопровода на ответното дружество, като не е съобразено, че претендираните вземания са различни по вид. Материалната незаконосъобразност е обоснована с доводи, че отделни договорни клаузи, както и договорът за доставка в неговата цялост, са тълкувани в нарушение на установените критерии в чл.20 ЗЗД. Касаторът поддържа, че въззивният съд е тълкувал договора за доставка в нарушение на всеки един от критериите на чл.20 ЗЗД, базирайки изводите си единствено на договорната клауза на т.14.2.Счита, че допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон са довели до неправилно установяване на изпълнението на договорното задължение за доставка на природен газ за процесния период, съответно и на неизпълнението на договорните задължения за заплащане на цената на доставен природен газ, на неприето количество при равномерна доставка, на неприети годишни минимални количества и на разходи за пренос и осигурен капацитет.Релевирани са доводи за логическа необоснованост на оспорените изводи на въззивния съд. Оспорен е изводът, че е налице форсмажор с доводи, че не са настъпили всички елементи от фактическия му състав.Касаторът поддържа, че са останали необсъдени въведените твърдения и доводи във връзка с постигнатата в договора изрична уговорка, че обстоятелствата с характер на непреодолима сила следва да бъдат потвърдени в разумен срок от БТПП или друго компетентно учреждение и липсата в случая на подобно удостоверяване. Счита, че неправилно въззивният съд е препратил към логически погрешните и извършени при неправилно тълкуване мотиви на първоинстанционния акт за отпадане на задължението за осигуряване на капацитет, предвид липсата на заявени количества природен газ от ответника, а при липса на заявка не може да има неприети количества при равномерна доставка, неприети минимални количества и разходи за пренос и предишен капацитет. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени или за връщане на делото на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане, както за присъждане на разноски.
В подадения чрез адв.С. Д. и адв.И. Н. писмен отговор ответникът „Еврометал“ ООД оспорва основателността на касационната жалба.
С определение № 50225/30.03.2023г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с посочената от касатора и служебно известната на състава съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, по следния процесуалноправен въпрос:
Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават, в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора?
В откритото съдебно заседание пред касационния съд касаторът чрез пълномощника си юрисконсулт Г. поддържа касационната жалба и претендира за присъждане на разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.Ответникът чрез пълномощника си адв.Д. поддържа отговора на касационната жалба и моли за отхвърлянето на касационната жалба и претендира за присъждане на разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
Този въпрос е разрешен по задължителен за всички съдилища начин с разясненията, дадени в т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, препотвърдени в мотивите на т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според приетото в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г., мотивите на въззивната инстанция следва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Въззивният съд е длъжен за извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора.В мотивите по т. 2 от ТР № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК е изяснено, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, както и че уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато обжалване.
По същество и на въведените касационни основания:
Въззивният съд е възприел неоспорените фактически констатации, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор № 185-2-13/30.09.2015г. за доставка на природен газ, в сила от 01.01.2016г. и със срок на действие до 01.01.2019г., по силата на който „Булгаргаз“ ЕАД е поело задължение да доставя на „Еврометал“ ООД заявените количества природен газ срещу насрещно задължение на „Еврометал“ ООД да ги приема и заплаща.Приел е за установено, че за 2017г. и 2018г. страните са имали двустранно подписани годишни програми за договорените количества природен газ.Констатирал е, че газопроводът на „Еврометал“ ООД е спрян от експлоатация с ревизионен акт № 10 от 09.12.2016г., продължен с ревизионен акт от 20.07.2018г. на ДАМТН, Г. Д. И. за държавен технически надзор, и до 22.10.2020г. не е функционирал, за което ответникът е уведомил ищеца с възражение изх. № 190/21.12.2017г.
От правна страна въззивният съд е счел, че в договорната клауза на чл. 14.2. е възпроизведена разпоредбата на чл.306, ал. 2 ТЗ.Обсъдил е договорните клаузи на чл.14.1., 14.3. и 14.4.Приел е, че доказаното от ответника спиране на газопреносното му съоръжение от компетентните държавни органи за периода от 09.12.2016г. до 22.10.2020г. представлява непреодолима сила по см. на чл.306, ал.2 ТЗ и чл.14 от договора и води до обективна невъзможност като обективна пречка за доставяне и получаване на договореното между страните количество природен газ, респективно, че релевираното в отговора на исковата молба правоотричащо възражение е основателно. Формирани са мотиви, че не са въведени твърдения за извършени, но неплатени доставки на природен газ на ответника за процесните периоди, както и за наличие на хипотезата на чл. 12.16.9 от договора.
С оглед на дадения отговор на процесуалноправния въпрос, обусловил достъпа до касация, настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с формираната по въпроса съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Изложените от въззивния съд мотиви не отразяват решаваща дейност.В тях липсва обсъждане на оплакванията във въззивната жалба и на твърденията и доводите на страните и анализ на събраните по делото доказателства. Мотивите на въззивното решение са изключително лаконични, като от тях не става ясно защо се приема, че исковите претенции за различни по вид договорни задължения на ответното дружество са неоснователни. Не е ясно и кои са мотивите на първоинстанционния съд, които въззивният съд е споделил и към които е препратил, на осн. чл.272 ГПК. Потвърждаването на първоинстанционното решение е с общи, формални мотиви, касаещи спирането на газопровода на ответното дружество, като не са изложени мотиви във връзка с изложените от ищеца доводи в аспекта на постигнатите между страните уговорки и приетите по делото доказателства. Останало е необсъдено възражението на ищеца, че спирането на газопровода на ответното дружество е трябвало да бъде удостоверено от БТПП в аспекта на уговореното в договора за доставка, че обстоятелството с характер на непреодолима сила следва да бъде надлежно удостоверено и от БТПП или др. компетентно учреждение. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като се е отразило на правилността на постановеното решение.Налага се извод, че е налице отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК.
Необходимостта от обсъждане на оплакванията във въззивната жалба, във връзка с твърденията и доводите на ищеца, че ответникът е заявил по уговорения начин както доставката, така и осигуряването на капацитет за исковия период, че не е налице непреодолима сила, препятстваща изпълнението на претендираните различни по вид договорни задължения на ответника и за дължимост на договорна неустойка за забава, налага, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.. Произнасянето за първи път от касационния съд би отнело възможността за инстанционен контрол по отношение на въведените в предмета на спора относими въпроси, поради което те следва да получат своя отговор от въззивната инстанция при повторното въззивно разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото следва да обсъдят отделните договорни клаузи и договора за доставка в неговата цялост - в съответствие с установените критерии в чл.20 ЗЗД.
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:
РЕШИ :Отменя решение № 328 от 18.05.2022г. по възз. т.д. № 1063/2021г. на САС и връща делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: