Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу част от Решение № 44 от 23.04.2010 год. по т. д.№ 85/2010 год. на В. апелативен съд.

Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу тази част от Решение № 522 от 18.12.2009 год. по т. д.№ 743/2007 год. на В. окръжен съд с която първоинстанционният съд, произнасяйки се по обективно съединени искове с правно основание чл. 74 ал. 1 ТЗ, предявени от Държавата, чрез Министъра на финансите е отменил решенията по т. 1, 2, 4, 5 и 7 от дневния ред на общото събрание (ОС) на [фирма], проведено на 04.08.2007 год. В. апелативен съд е счел, че първоинстанционният акт е допустим и законосъобразен в обжалваната му част, поради което е потвърдил решението на окръжния съд.

Касаторът обжалва решението на ВнАС само в частта с която първоинстанционният акт е потвърден относно решението на ОС по т. 7 на дневния ред. В касационната жалба се подържа единствено основанието по чл. 281 т. 2 ГПК – недопустимост на въззивния акт, поради недопустимост на предявения иск по чл. 74 ал. 1 ТЗ по отношение на решението на ОС по т. 7.

Спорната т. 7 от дневния ред е посочена „Разни”. Видно от протокола на ОС, в рамките на тази точка е било внесена за разглеждане молбата на [фирма] за одобряване на сделки с ограничени вещни права, сключени през периода 2005-2006 год. с одобрение на съвета на директорите (СД). С решението си по таза точка, ОС е одобрило сключването на сделките.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се подържа основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – противоречие с т. 4 и т. 7 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС по въпроса за реда за отмяна на решенията на СД, както и по въпроса за обсега на произнасяне по иск с правно основание чл. 74 ал. 1 ТЗ. Позовава се на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК относно проверката по допустимостта на въззивния акт.

Становището на настоящия съдебен състав е, че основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

не е налице

, произтича от следното.

Формулирането на обуславящия въпрос се дължи на смесването от касатора на понятията „отмяна на решенията на ОС” и „отмяна на сделките, одобрени с решението на ОС” и оттук - неразбирането на правните последици. Искът по чл. 74 ал. 1 ТЗ е конститутивен и правният интерес не е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Отмяната на решението на ОС по съдебен ред (поради липса на мнозинство при вземането му) не означава отмяна на утвърдената с него сделка и т. 8 на ТР № 1/2002 год. се тълкува от касатора неправилно. Неправилно е разбирането и на смисъла на т. 4 на ТР № 1/2002 год. Принципно правилно е становището, че при делегирани правомощия в хипотезите на чл. 236 ал. 3 вр. ал. 2 ТЗ, решенията на СД биха подлежали на отмяна по реда на чл. 71 ТЗ. Когато, обаче, ОС е взело решение за утвърждаване/неутвърждаване на сделките, неговото решение би подлежало на контрол именно по реда на чл. 74 ал. 1 ТЗ. В рамките на това производство би се поставил въпроса за липсата на компетентност на ОС по поставения за гласуване въпрос, последиците (или липсата на такива) от това произнасяне на ОС и пр. В този случай, че съдът би се произнесъл по законосъобразността или незаконосъобразността на процедурата на „одобряване” на вече сключени сделки и оттук, евентуалната отмяната на „утвърдителното” решение на ОС. Т. съдебно решение би могло да било правилно или неправилно, но не и недопустимо, тъй като произнасянето ще е по законосъобразността на взето решение на ОС.

Такъв въпрос, обаче, касаторът не е поставил. Той не е бил поставен и пред инстанциите по същество, а и както бе посочено по-горе, единственото подържано касационно основание е по чл. 281 т. 2 ГПК, поради което и с оглед ограниченията на чл. 290 ал. 2 ГПК, касационен контрол за произнасяне по него не може да бъде допуснат.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение № 44 от 23.04.2010 год. по т. д.№ 85/2010 год. на В. апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.