Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 4 от 23.03.2010 год. по т. д.№ 3082/2009 год. на С. апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 626 от 21.07.2009 год. по т. д.№ 243/2008 год. на С. градски съд в обжалваната му от [фирма] част. С нея е определена началната дата на неплатежоспособност на [фирма]– 31.03.2008 год.

Не е представен по реда и в срока на чл. 287 ал. 1 ГПК писмен отговор от ответника по касация [фирма] (н).

Производството по несъстоятелност е инициирано от кредитора [фирма], легитимиращ се като такъв по договори за търговска продажба, сключени на 04.09.2007 год. и на 09.11.2007 год., както и анекс към първия договор от 05.10.2007 год. Твърдението му е, че има непогасено изискуемо и ликвидно вземане, възлизащо на 1929838.48 лв. Сочи, че след 28.11.2007 год. не са постъпвали плащания по задължението към него. В молбата по чл. 625 ТЗ се съдържа и довод, че на 08.08.2007 год. [фирма] е сключил договор за особен залог на търговското си предприятие като обезпечение на задължение в размер на 5000000 лв. и на 15.09.2007 год. заложният кредитор [фирма] е пристъпил към изпълнение.

Първоинстанционният съд е приел неплатежоспособност на [фирма] с начална дата 31.03.2008 год. и е открил производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 630 ал. 1 ТЗ. Въззивният съд е бил сезиран от [фирма] с искане за определяне на по-ранна дата на неплатежоспособност – 01.01.2007 год., поради това, че съобразно заключението на експертизата още към тази дата дружеството [фирма] не е разполагало с краткосрочни пасиви, достатъчни за покриване на текущите му задължения. Основавайки се на заключението на същата експертиза, въззивният съд е приел, че към 01.01.2007 год. затрудненията на длъжника са били временни, поради което началната дата на неплатежоспособност не следва да бъде променяна.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът сочи основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, поставяйки три материалноправни въпроса:

1./

Кой е определящият критерии за началната дата на неплатежоспособност, подлежаща на установяване в хода на процеса. Предложени са 5 варианта на произнасяне по този въпрос: а)

Цялостното обективно икономическо състояние на дружеството-длъжник, чрез показателите за извършване на финансово-счетоводен анализ на предприятието

по смисъла на Н.-13 отм. – показатели за ликвидност; коефициенти за финансова автономност и задлъжнялост; коефициент за ефективност на приходите и разходите; б)

Обективната възможност/невъзможност на длъжника да погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи,

независимо от размера на извършените или не от него плащания за определен период от време; в) Вида и размера на

финансовия резултат

съгласно баланса на длъжника към определени дати –

печалба/загуба

; г) Наличието на

плащания към отделни кредитори

и техния размер; съответно – датата на последни такива плащания; д) Наличието на плащания

към кредитора, поискал откриване на производството по несъстоятелност

; съответно датата на последното такова плащане;

2./

При наличието на достатъчно доказателства за неплатежоспособност, кой е най-ранния възможен момент, който съдът може да посочи като начална дата на неплатежоспособността;

3./

При установено от доказателствата по делото състояние на неплатежоспособност към една по-ранна дата и липсата на ангажирани от длъжника доказателства и надлежно противопоставено възражение за „временно затруднение” по смисъла на чл. 631 ТЗ, може ли съдът служебно да определи, че към по-ранната дата затрудненията имат характеристиката на временни.

Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по поставените въпроси произтича от следното:

Преди всичко, така както е формулиран първият от поставените въпроси, той по-скоро касае критериите за определяне състоянието на неплатежоспособност на търговеца, а неплатежоспособността на [фирма] е безспорна и решението е влязло в сила в тази част.

Вторият от поставените въпроси е хипотетичен и до голяма степен съдържа в себе си отговора – преценката е за всеки конкретен случай, съобразно събраните доказателства, а ако бъде продължена хипотетичната линия на разсъждение - най-ранният възможен момент за неплатежоспособност на търговеца е датата на началната му регистрация.

Третият от поставените въпроси е неясен. Както бе посочено по-горе, съдилищата са мотивирали становището си досежно началната дата на неплатежоспособност към м.ІІІ.2008 год. въз основа на заключението на експертизата. Правилно или неправилно е становището на съда е въпрос по същество. Не става ясно какви служебно упражнени правомощия са обусловили изводите на въззивния съд според касатора, но във всеки случай следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от датата, посочена от която и да е от страните по делото, а се основава на преценката на доказателствата. Дали тази преценка е правилна, е въпрос по същество – чл. 281 т. 3 ГПК.

Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК при цитираната от касатора съдебна практика не е налице поради липсата на противоречие относно общите методи за определяне на началната дата (единен абсолютен критерий не може да съществува). Конкретните дати в съдебните решения действително са свързани с определени белези на неплатежоспособността – коефициентите по Н.-13, спиране на плащанията и пр. съобразно данните във всеки конкретен случай. Състоянието на неплатежоспособност е обективно, но определянето на началната дата е от значение по-скоро за съпътстващите искове/способи за попълване на масата на несъстоятелността, отколкото за същинското производство по несъстоятелност.

И на последно място, основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК не е налице и поради факта, че при действието на ГПК-2007 год., ВКС се е произнесъл по същия правен въпрос с решения по чл. 290 ГПК – Решение № 115 от 25.06.2010 год. по т. д.№ 169/2010 год. на ВКС-Търговска колегия, ІІ т. о. и Решение № 33 от 07.09.2010 год. по т. д.№ 915/2009 год. на ВКС-Търговска колегия ІІ т. о. С тези решения съдът е определил релевантните общи критерии за определяне началната дата на неплатежоспособност, съобразно доказателствата по всяко конкретно дело.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение № 4 от 23.03.2010 год. по т. д.№ 3082/2009 год. на С. апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.