О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 467

ГР. София, 18.05.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.05.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1968/16 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. П. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №12129/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Министерство на външните работи искове по чл. 344, ал. 1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „гл. специалист” в дирекция „Управление на собствеността”, извършено на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, със връчена на 23.07.12 г. заповед.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Във връзка с първото основание обаче не е поставил ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, който да е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС, за което е възразил и ответникът по жалба. В изложението са повторени оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушаване на съдопроизводствени правила при разпределяне на доказателствената тежест за релевантни факти и при преценка на доказателствата и поради необоснованост. В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че касаторът е длъжен да формулира ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, като общо основание за допускане на обжалването и липсата...