№ 405

С., 20.04. 2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 1174 по

описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е касационна жалба от Г. Х. Л. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-С. против въззивно решение от 08.06.2015 г. по в. гр. д. № 5388/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, в частта му, с която е отменено решение от 04.02.2013 г., постановено по гр. дело №45393/2011 г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в, в която на основание чл. 150 от КТ е осъден [фирма], [населено място] да заплати на Г. Х. Л., сумата от 17 423.40 лв., обезщетение за извънреден труд, положен от ищцата, за периода от 31.01.2009 г. до 07.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2012 г. до окончателното й плащане и този иск е отхвърлен като неоснователен. В останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 128 КТ и отхвърлени тези, с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, въззивното решение като необжалвано е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК. Релевират се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението за допускане на касационно обжалване се сочи, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, както и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания...