Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на Б. П. и В. П. срещу определение на ВКС, второ г. о. по гр. д. №22/16 г., с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влезлите в сила определение №725 от 6.10.14 г. по ч. гр. д. №4237/14 г. на ВКС, опр. №1379 от 19.06.13 г. по ч. гр. д. №2313/13 г. на САС и определение от 18.04.13 г. по гр. д. №16/13 г. на СГС, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.

Ответникът по частна жалба Държавата, представлявана от министъра на финансите, я оспорва като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна.

В обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна е недопустима като просрочена – определенията, чиято отмяна се иска, са влезли в сила на 6.10.14 г., когато е постановено окончателното определение на ВКС по ч. гр. д. №4237/14 г., с което по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК не е допуснато касационно обжалване на определението на САС по ч. гр. д. №2313/13 г., с което е потвърдено определение на СГС по гр. д. №16/13 г. за прекратяване на производството по делото. Окончателното определение на ВКС не се съобщава на страните и не им се връчва по арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК. От датата на постановяването му, при липса на твърдения в молбата и доказателства за по –късен момент на узнаване, молителите са могли да узнаят за определението на ВКС по ч. гр. д. №4237/14 г. Или преклузивният тримесечен срок за подаване на молбата за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тече от 6.10.14 г. и е изтекъл на 6.01.15 г. Подадената на 22.07.15 г. молба за отмяна е просрочена и не подлежи на разглеждане. За пълнота на изложението е отбелязано, че определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК не подлежат на отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК.

Тези изводи са законосъобразни: необжалваемите актове на ВКС не се съобщават на страните и при липса на твърдения за друго се счита, че са им известни от деня на постановяването на акта. От този ден тече и срокът за подаване на молба за отмяна по чл. 305 ГПК. Това е денят, от който страната разполага с възможност да се запознае със съдебното решение при положена дължима грижа за добро водене на делото. В този случай момента на получаване на препис от решение е без правно значение за началото на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК – страната, която е била уведомена за разглеждане на делото в съответната съдебна инстанция, разполага с възможност да получи препис от решението във всеки момент след постановяването му, а съдът няма служебно задължение за връчването му, каквото му е вменено по чл. 7, ал. 2 ГПК само по отношение на актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване. / опр. по ч. гр. д. №6502/14 г. на ВКС, четвърто г. о./

Определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване на въззивните определения, са особени правораздавателни актове, с които ВКС не се произнася по конкретния за делото спор, а по наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК – ТР №2/28.09.11 г. ОСГТК, и не подлежат на отмяна. Спорен е въпросът дали подлежат на отмяна вл. в сила прекратителни/преграждащи/ определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и за разрешаването му е образувано тълкувателно дело. Последното обаче не налага спиране на производството по настоящото дело, защото в случая решаващ за оставяне на молбата за отмяна без разглеждане е изводът за просрочието й, който при данните по делото, е обоснован и законосъобразен.

Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, второ г. о. по гр. д. №22/2016 г. от 25.01.16 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: