Производството е по реда на чл. 80 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /З./.

Образувано е по жалба на Х. И. Б. срещу решение на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Р. Б. /ДК на Н./ от 10.07.15 по дисциплинарно дело №.6/15 - с което на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от правоспособност за срок от 1 година”. Твърди се, че решението е взето при допуснати процесуални нарушения относно състава, в който камарата следва да взема подобни решения, че то е постановено след изтичане на предвидения в чл. 76 ал. 2 З. срок за образуване на дисциплинарно производство, че наказанието е наложено в нарушение на чл. 76 ал. 1 З. за част от периода, че не е спазен срокът по чл. 79 ал. 4 З. за разглеждане на делото и постановяване на решение, че несвоевременно е повдигнато обвинение за извършване на наказуемите действия при форма на вина умисъл, че наложеното наказание е необосновано и несъразмерно на тежестта на нарушението и целите на наказанието.

Ответната страна Нотариална камара на Р. Б. оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Министъра на правосъдието оспорва жалбата, вкл. с твърдения, че не следва да участва в производството и по отношение на него то следва да бъде прекратено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата срещу решението на ДК е подадена в срока по чл. 80 З. и от легитимирано да обжалва лице - поради което е процесуално допустима.

Възражението на Министъра на правосъдието за липса на основание за участието му в съдебното производство е основателно. Участието му е допустимо в хипотезата на чл. 80 ал. 2 З., когато обжалва решение на дисциплинарната комисия, въпреки че дисциплинарното производство е образувано служебно по решение на Съвета на нотариусите /СН/. Разглежданият случай, обаче, не е такъв. Предвид изложеното основанието по цитираната норма не е налице и по отношение на Министъра на правосъдието производството следва да бъде прекратено.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд на Р. Б. взе предвид следното:

С решение от 10.07.2015г. по дисциплинарно дело №.6/15 на ДК на Н. на Х.Б.-помощник-нотариус по заместване на нотариус С. В., е наложено наказание „лишаване от правоспособност за срок от една година” - за това, че в периода 16.05.13-4.01.14 при изпълнение на функциите си като помощник-нотариус по заместване, при липса на предпоставките да замества нотариуса, е изпълнявал неговите правомощия и е извършвал нотариални удостоверявания, които по силата на чл. 40 ал. 1 З. са извън кръга на удостоверителната му компетентност. Решението е взето на базата на становище за налагане на горното наказание, изготвено от състав на ДК при Н. и обективирано в определение от 6.07.2015г. Прието е, че Х.Б. е бил вписан като помощник-нотариус по заместване на основание Заповеди №.1086/29.11.10 и №.68/6.01.10 на Министъра на правосъдието - за срок от по 2 години считано от 1.01.11г. и от 5.01.14г. /т. е. за периода 1.01.11-1.01.13 и 5.01.14-5.01.16г./, като за времето 1.01.13-4.01.14, макар да не е бил вписан като такъв, е извършвал нотариални удостоверявания /общо 275бр./извън удостоверителната му компетентност; извършените удостоверявания по силата на чл. 40 ал. 1 З. са извън удостоверителната му компетентност; нарушенията на закона са от такъв характер, че от тях да настъпят вредни последици /чрез действията пряко се накърняват интересите и правата на страните по процесните сделки, които не са годни да породят целените от тях правни последици/ – което съставлява съществено нарушение на чл. 25 ал. 1 З.; с тези действия е компрометиран и авторитета и престижа на нотариалната професия – което на собствено основание съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 34 З.. Прието е, че за част от релевантните нарушения – извършени през периода 1.01.13-16.05.13, дисциплинарната отговорност е погасена по давност /дисциплинарното производство е образувано с решение на СН по Протокол №.8/16.05.15г./ - като актовете, по отношение на които няма погасяване по давност, са поименно изброени /общо 210бр./, част от тях /договори за наем и аренда на земеделска земя – общо 48бр./, са неотносими към предмета на делото /доколкото заверката им е в компетентността на помощник-нотариуса съгласно чл. 40 З./, а останалите извършени през непокрития от давност период /16.05.13-4.01.14 – общо 162бр./ обосновават налагане на горното наказание. Прието е от фактическа страна, че нарушенията са извършени /което не се оспорва и от помощник-нотариуса/, налице е виновно неизпълнение на задължения по закон и по устав /чл. 25 ал. 1 и чл. 34 З./, а това съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 74 З. и предпоставя носене на дисциплинарна отговорност. Във връзка с определяне вида и размера на наказанието е посочено, че всяко от извършените от помощник-нотариуса нотариални удостоверявания извън кръга на удостоверителната му компетентност съставлява самостоятелно основание, тежко дисциплинарно нарушение, а предложената санкция съответства на характера, интензитета и тежестта на извършените нарушения. Този извод е обоснован с отчитане на обществената значимост на деянието заради честата му повторяемост, обстоятелството, че нотариусът не може да пропусне да забележи изтеклия срок, за който е назначен – още повече при наличие на законово изискване да действа при срок за заместване от 2г., обществената опасност от деянието и възможните последици от продължаването му, нуждите на генералната превенция.

Дисциплинарното дело е образувано с решение №.6 на Съвета на Нотариусите на Н. по Протокол №.8/16.05.15 въз основа на Протокол от 8.05.15 за извършена проверка на основание чл. 65 ал. 1 т. 8 З..

Проверката е била предхождана от следната кореспонденция:

С писмо вх.№.222/23.02.15г. до Председателя на Съвета на нотариусите Директорът на С. ФР Д. го е уведомил, че при извършена проверка на нотариус С.В., рег.№632 с р-н на действие съдебен район [населено място] /в качеството му на задължено лице по чл. 3 ал. 2 т. 11 от Закона за мерките срещу изпиране на пари/ е констатирано, че при него като помощник-нотариус по заместване е вписан Х. Б., както и че той е представил удостоверения изх.№.784/9.12.10 и изх.№.ЛС-И-1165/ 25.11.13 на Министъра на правосъдието - от които е видно, че е бил вписан като помощник нотариус считано от 1.01.11 и от 5.01.14г. за срок от 2 години; отправено е запитване дали през периода 1.01.13-4.01.14 Б. е бил вписан в регистъра на НК като помощник-нотариус по заместване и имал ли е правомощия да извършва нотариални действия.

С писмо изх.№.186/13.03.15 НК е отговорила, че през посочения период Х.Б. не е бил вписан като помощник-нотариус по заместване и не е имал правомощия да извършва нотариални удостоверявания, попадащи в компетентността на помощник-нотариус по заместване.

С писмо изх.№.12-00-61/17.04.15г. на Министерството на правосъдието до НК на РБ, постъпило на 17.04.15г., на НК е изпратена преписка вх.№.12-00-61/30.03.15г. по компетентност за извършване на спешна проверка във връзка с постъпилата в МП информация от Д. относно упражнявата от Х.Б. дейност за периода 1.01.13-4.01.15 като помощник-нотариус по заместване без правоспособност. По този повод е била назначена и проверката на НК, завършила с протокола от 8.05.15г.

На 6.07.15 е проведено заседание на определен от ДК на Н. дисциплинарен състав с участието на Х.Б.. С. приемане на представените доказателства и обсъждането им, е даден ход на делото по същество. В рамките на устните състезания представителят на Съвета на нотариусите е пледирал по съществото на спора, като, излагайки доводи за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Х.Б., е заявил и, че тя е реализируема и при двете форми на вина /небрежност и умисъл/, като според Съвета първоначално е действано при небрежност, но след подаването на заявлението за ново вписване на 30.10.13г. помощник-нотариусът вече е осъзнавал, че не разполага с удостоверителна компетентност – и това е отегчаващо вината обстоятелство. Х.Б. е пледирал, подобно и на посоченото в обясненията му, че нарушението се дължи на неправилна преценка, като веднага след установяването на допуснатата грешка, дълъг период от време преди проверката на Д., е предприел действия за вписване.

На 10.07.15 е проведено заседание на ДК на НК на РБ с участието на Х.Б., на което е взето обжалваното решение за налагане на дисциплинарно наказание. На заседанието са присъствали 10 от общо 12-те члена на ДК. Всички присъстващи са гласували за налагане на наказанието

Не се спори между страните /а е видно и от удост. изх.№.965/6.11.13 и изх.№.68/6.01.14г. на Н./, че Х.Б. е бил вписан в регистъра на НК като помощник-нотариус по заместване на нотариус С.В. считано от 1.01.2011г. за срок от 2г. и от 5.01.14г. за срок от 2г. - респективно, че за периода 1.01.13г.-4.01.14г. той не е бил вписан като такъв. Второто вписване е било извършено въз основа на Заповед №.ЛС-И-1165/25.11.13 на Министъра на правосъдието – издадена, съобразно отразеното в нея, предвид постъпило заявление №.94-С-329/30.10.13 на нотариус С. В. и Х.Б. за вписване на последния като помощник-нотариус по заместване на нотариус В. „със срок на заместване 2г., считано от датата на вписване в регистъра на НК”; със заповедта е разпоредено вписването да е със срок 2г., считано от датата на вписването в регистъра на НК /т. е. както е поискано/.

Безспорно е и, че на Х.Б. не са били налагани други дисциплинарни наказания.

Настоящият състав намира, че при така изяснените обстоятелства жалбата е неоснователна.

На практика по делото няма спор относно факта на извършване на нотариалните удостоверявания без удостоверителна компетентност. Спорни са въпросите във връзка с валидността и законосъобразността на атакуваното решение предвид разпоредбите на чл. 67 ал. 2 от Устава на НК вр. с чл. 79 ал. 3 З., чл. 76 З., чл. 79 ал. 4 З., предвид твърденията за промяна на обвинението и за несъразмерност на наложеното наказание.

Съгласно чл. 79 ал. 3 З. решението за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 74 ал. 1 т. 4 З. „лишаване от правоспособност за срок от 3м. до 5г.” се взема с мнозинство от 2/3 от членовете на дисциплинарната комисия, а при липса на квалифицирано мнозинство – по реда на чл. 79 ал. 2 З. /т. е. след тайно съвещание с мнозинство от членовете на състава/. Видно от текста на разпоредбата, законът предвижда изискване единствено за мнозинство, с което да се вземе подобно решение – не и такова за кворум, при наличието на който да е възможно вземането му. Касае се за императивна уредба, която предвид характера и важността на отношенията, които урежда, не би могла да бъде дерогирана. Съдържащата се в Устава на НК разпоредба на чл. 67– съобразно която предложението за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 74 ал. 1 т. 4 З. се разглежда в закрито заседание на всички членове на дисциплинарната комисия, не може да въвежда по-стеснителни норми, отколкото закона. Затова и тя следва да се тълкува единствено в смисъла и съобразно рамките, поставени от закона. Неучастието в заседанието на член от състава не опорочава взетото решение за налагане на наказание по чл. 74 ал. 1 т. 4 З., стига да е спазено изискването за съответното мнозинство, визирано в чл. 79 ал. 3 З.. На практика квалифицираното мнозинство 2/3 от членовете на ДК съставлява предвидената от закона гаранция за вземане на решение за налагане на най-тежкото наказание по чл. 74 ал. 1 т. 4 З. с гласовете на по-голям брой от членовете на ДК-като при наличието на това мнозинство е без значение дали за налагане на наказанието са гласувани повече от 2/3 /т. е. повече от 8 души/ от общо присъствавали 9, 10, 11 или 12 души. В случая ДК е заседавала в състав от 10 души от общо 12 члена - като всички присъстващи са гласували „за” налагане на дисциплинарното наказание „лишаване от правоспособност за срок от 1 години”. При тези обстоятелства решението е взето с мнозинство повече от 2/3 /т. е. повече от 8 души/, изискването на закона е удовлетворено и решение е валидно и годно да породи правни последици.

Дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му /чл. 76 ал. 1 З./. Дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента, в който органът по чл. 77 ал. 1 З. е узнал за нарушението, а ако узнаването е станало по повод на подадена жалба или сигнал, органът е длъжен в тримесечен срок да образува дисциплинарно производство, ако прецени, че е налице дисциплинарно нарушение /чл. 76 ал. 2 З./.

В случая дисциплинарното производство е било образувано служебно по решение на Съвета на нотариусите. От доказателствата по делото се установява, че за пръв път информация за евентуално наличие на извършени от помощник-нотариус по заместване Х.Б. нотариални действия извън удостоверителната му компетентност е постъпила в НК на 23.02.15г. /писмо вх.№.222/23.02.15г. до Председателя на Съвета на нотариусите от Д./. При приемане на тази дата за релевантния момент на узнаване съобразно чл. 76 ал. 2 З., то считано от нея до датата на образуване на дисциплинарното производство 16.05.15 тримесечният срок по чл. 76 ал. 2 З. не е бил изтекъл. Предвид изложеното възражението за погасяване на отговорността по давност е неоснователно.

Н. е и възражението за несъобразяване на разпоредбата на чл. 76 ал. 1 З. във връзка с нот. удостоверявания, извършени през периода 16.05.13-9.07.13, респективно за некоректно посочване на крайния период /с дата 4.01.14 вместо 30.12.13/. Срокът за налагане на дисциплинарното наказание е 6 месеца от откриване на нарушението и 2г. от извършването му /чл. 76 ал. 1 З./. Когато няма нормативно уредено дисциплинарно производство и дисциплинарното наказание се налага от наказващ орган без да е необходимо сезирането му от друго лице, като наложеното наказание подлежи на оспорване пред съд, който не може да наложи друго - по-леко или по-тежко наказание, срокът е за налагане на дисциплинарното наказание. Когато има нормативно уредено дисциплинар но производство, според което наказващият орган не може да действа служебно, а трябва да бъде сезиран от друго лице, и още повече когато решението на наказващия орган подлежи на съдебен контрол, включително по инициатива на сезиращото лице, и съдът може да наложи исканото дисциплинарно наказание, срокът е за сезиране на наказващия орган. С. лице може да контролира единствено скоростта на своето разследване. То не може да влияе на бързината, с която действа наказващият орган, и на бързината, с която правораздава съдът. При това положение следва да се приеме, че извършените нотариални удостоверявания за периода 16.05.13-9.07.14 не съставляват нарушения, за които отговорността е погасена по давност-тъй като се включват в рамките на двугодишния период, изчисляван 2 години назад считано от 16.05.15 – датата на образуване на дисциплинарното производство. От друга страна, крайната дата /4.01.14г./ е посочена като такава, завършваща периода, през който Х.Б. не е разполагал с удостоверителна компетентност – но в решението изрично са посочени актовете, които в рамките на този период са били удостоверени и обосновават налагането на дисциплинарно наказание - като такъв за периода 30.12.13-4.01.14 не фигурира и следователно не е бил вземан предвид.

Неспазването на едномесечния срок по чл. 79 ал. 4 З. за разглеждане и решаване на делото не води до незаконосъобразност на постановения акт. Касае се за инструктивен срок, чието несъблюдаване не опорочава взетото решение.

Възражението за наличие на изменение на обвинението на етапа на устните състезания е неоснователно. При образуване на дисциплинарното производството са били изброени съответните деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения, без е конкретизирана форма на вина. Заявлението на представителя на Съвета на нотариусите в проведеното на 6.07.15г. заседанието на дисциплинарния състав - че дисциплинарната отговорност е реализируема и при двете форми на вина /небрежност и умисъл/, като според Съвета първоначално е действано при небрежност, но след подаването на заявлението за ново вписване на 30.10.13г. помощник-нотариусът вече е осъзнавал, че не разполага с удостоверителна компетентност – е направено след даване ход на делото по същество. То съставлява изразено становище в устните прения - каквото е изразил и Х.Б. /заявявайки, че е налице неумишлена грешка при изчисляване на сроковете/ - а не, както се твърди, изменение на обвинението.

Неоснователно е и възражението, че наложеното наказание не съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение. Наказанието се налага за осъществяване на голям брой нарушения /162 акта извън удостоверителната компетентност/ през продължителен период от време, същите са често повтаряеми и с обществена значимост /предвид тежките последици за страните, спрямо които са били извършвани нотариални удостоверявания без правоспособност/. Касае се за несъблюдаване на предвиден в закона максимален срок от 2години за изпълняване на функциите на помощник-нотариус по заместване, като дори да се приеме, че пропускът се дължи на небрежност /каквато очевидно не е хипотезата за периода след подаване на 30.10.13г. на молбата за ново вписване с искане за вписване за срок 2г. „от момента на вписването в регистъра на НК” (30.10.13г.-30.12.13г. - в който период са били извършени 50бр. нот. удостоверявания извън удостоверителната компетентност)/, това не дисквалифицира извършеното като тежко дисциплинарно нарушение на задълженията по чл. 25 ал. 1 и чл. 34 З.. От друга страна на помощник-нотариуса не са били налагани други наказания. При тези обстоятелства, настоящият състав намира, че наложеното наказание, което е близо до минимума, предвиден в чл. 74 ал. 1 т. 4 З., е съобразено с конкретиката на случая, с броя и тежестта на нарушенията и цялостното професионално поведение на жалбоподателя. От друга страна, то съответства и на целите на личната превенция /да действа възпиращо на извършилото нарушенията лице в бъдещата му дейност/ и генералната превенция /предупредително и възпиращо действие спрямо останалите нотариуси/.

Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното решение е законосъобразно и трябва да се потвърди, а производството в частта по отношение на Министъра на правосъдието – да се прекрати. С оглед изхода на спора на Н. и Министъра на правосъдието следва да се присъдят по 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Р. Б. от 10.07.15 по дисциплинарно дело №.6/15, с което на помощник-нотариус по заместване Х. И. Б. при нотариус С. В., вписан под №.632 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС Р., е наложено наказание „лишаване от правоспособност за срок от 1 година”, по жалба, вх.№. 10084/12.08.15г.

ОСЪЖДА Х. И. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].14, вх. 1, ет. 3, ап. 19, да плати на Нотариалната камара на Р. Б. БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица].46-48, вх.А, ет. 6, 300лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на Министъра на правосъдието.

ОСЪЖДА Х. И. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].14, вх. 1, ет. 3, ап. 19, да плати на Министъра на правосъдието, [населено място], [улица].1, 300лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 4 ГПК.

Решението в частта, с която производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС; в останалата му част може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред петчленен състав на ВКС.

П.: ЧЛЕНОВЕ: