Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 6037/23.12.2015 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 549/2015, допълнено с решение № 1746/28.03.2016, с което е отменено решение № 636/27.03.2015 на Санданския районен съд по гр. д. № 827/2014, като е уважен предявеният иск за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, вследствие настъпила смърт след претърпяна трудова злополука на основание чл. 200 КТ.

Недоволен от решението е касаторът [фирма], [населено място], представляван от адвокат И. С. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правомощието на въззивния съд да даде указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, състояща се в непосочването на факти за начина на увреждането и съдържанието на причинената вреда, както и по материалноправните въпроси за кръга на наследниците на починал работник при трудова злополука, имащи право на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи и търпи ли такива вреди трудоспособен, работещ преживял съпруг; за наличието на съпричиняване при управление на МПС с несъобразена скорост, движение назад и без съблюдаване на условията на пътя, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1. Позовава се на противоречие и прилага съдебна практика на ВКС, както следва: решение № 269/04.06.2012 на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 187/201; ТР № 1/17.07.2001 на ВКС, ОСГК по т. д. № 1/2001; ППВС № 4/30.10.1975; ППВС № 4/23.12.1968; решение № 153/13.06.2012 на ВКС, III г. о. по гр. д. № 1198/2011; решение № 135/08.05.2014 на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 4075/2013; решение № 79/27.02.2012 на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 673/2011.

Ответниците по жалбата Ц. Г. Т., Е. Д. С. и П. Д. К., представлявани от адвокат Г. Ч. от Б., я оспорват, като считат, че същата е неоснователна, както и че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците (съпруг и техен баща) е работил при ответното дружество по трудов договор на длъжност „Шофьор”, като е претърпял трудова злополука, установена и призната по реда на чл. 55 и чл. 60 КСО (по време на работа при управление на служебен трактор по черен път с наклон по неизяснени причини тракторът е тръгнал на заден ход и след около 5 метра се обръща и затиска работника, който получава контузия на сърцето и белия дроб, довели до неговата смърт). Съдът е приел, че по делото не е доказано от страна на ответника съпричиняване от работника, както и че от негова страна не е допусната груба небрежност, поради липса на свидетели очевидци и въз основа на заключението на вещото лице по двете съдебно технически експертизи, в които е описан предполагаем механизъм на произшествието, както и липса на доказателства за техническото състояние на трактора преди и по време на инцидента. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са в справедлив размер, съгласно чл. 52 ЗЗД, съответстващ на претърпените болки и страдания, като на първата ищца – съпруга на починалия работник - сумата от 60.000 лева, а на двете му дъщери по 45.000 лева. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на брутното трудово възнаграждение на починалия, за периода 01.04.2014 г. до 17.11.2025 г. (от датата на смъртта до придобиване право на пенсия за прослужено време и старост), съдът е уважил като основателен спрямо първата ищца - съпруга на починалия, с която са били неразделни, живеели са в едно домакинство, като съпругата е била икономически зависима от съпруга си, тъй като основно се е грижила за дома им, а основен дял в издръжката на семейството е имал починалият съпруг. Съдът е приел, че в тежест на ответника е било да докаже, възражението си, че е била отпусната пенсия от общественото осигуряване.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като процесуалният въпрос за правомощието на въззивния съд да даде указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, състояща се в непосочването на факти за начина на увреждането и съдържанието на причинената вреда и първият материалноправен въпрос за кръга на наследниците на починал работник при трудова злополука, имащи право на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи и търпи ли такива вреди трудоспособен, работещ преживял съпруг са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6037/23.12.2015 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 549/2015, допълнено с решение 1746/28.03.2016.

Указва на касатора [фирма], [населено място] и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1.766, 54 лева, като представи документ за извършения превод.

Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.