№ 411

С. 22.04.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1455 по описа за 2016г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Т. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 453 от 11.12.2015г. по в. гр. д. № 709 по описа за 2015г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено решение № 255 от 25.03.2015г. по гр. д.№ 6614/2014г. на Районен съд Перник в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 61 ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 60 ЗЗД за сумата над 12 419.43лв. до присъдените 15 103.83лв. и вместо това е постановено друго, с което за тази разлика искът е отхвърлен, като е потвърдено решението в останалата част и е частично отменено решението в частта за разноските, като са присъдени такива и за въззивната инстанция и е определена дължимата такса.

К. обжалва акта досежно иска по чл. 61 ал. 2 ЗЗД, като счита същият за недопустим, поради произнасяне от съда по непредявен иск /счита, че предявения е по чл. 59 ЗЗД/. Отделно, като се позовава на основа-ието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по въпроса: Как следва да се квалифицира иска на лицето, извършило подобрения в чужд имот със знанието и съгласието на собственика, когато същото не е владелец? Счита, че е налице противоречие с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения № 85 от 24.06.2014г. по гр. д.№ 1157/2014г. на ІІ гр. о., където е разгледана хипотеза на чл. 62 ЗЗД /работа по пълномощие/ и № 402/20.06.2005г. по т. д.№ 687/2004г. относно иск по чл. 59 ЗЗД, без задължителен характер./Позовава се и на решения № 92/1997г. на ІV г. о. и № 225 от 7.03.1975г. на ІІІ г. о., също без задължителен характер, които не представя/. Според касатора, поставеният въпрос още е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е релевантен към актуалната хипотеза на последиците от фактическото съпружеско съжителство, което не е уредено в СК.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Безспорните факти по делото са: че страните са живели съвместно до края на 2010г. в жилище, собственост на ответника по силата на н. а.№ 35/1997г. С негово съгласие и участие, двамата през 2009г. са извършили основен ремонт на жилището, включващ ремонт на електрическата инсталация и на водопроводна мрежа, поставяне на гипсо-картон и шпакловка, смяна на врати, на дограма, боядисване на стени, поставяне на плочки в банята, изграждане на барплот, бутане на стена, ново обзавеждане в кухня, хол и спалня. Ищцата е представила стокови разписки, фактури, складови разписки, касови бонове, установяващи, че е закупила трапезен ъгъл, светителни тела, ключове, паркет, обзавеждане за спалня, маса, шкаф и шкаф за баня, интериорни врати, входна врата и прозорец. Според показанията на свидетелите Е., Е. /брат на ищцата/, Д. и В., ремонтът е извършван с материали, закупени от ищцата, която е и заплащала на работниците за труда. Според останалите свидетели Г., Т. /майка на ответника/ и И. – ответникът е този, който е купувал материали и е заплащал труда. Преди ремонта, апартаментът не е бил годен за живеене /бил е с голи стени/. Според заключението на приетата по делото оценъчна експертиза, същият е на стойност 15 616.97лв./от които 3 334.18лв. за труд/, а с подобренията стойността на имота се е увеличила с 12 396лв.

През този период и двамата са теглили заем. Ищцата с договор от 19.03.2009г. с „О. АД”, е получила потребителски кредит, с обезпечение, в размер на 15 000лв. /с поръчител ответника/, а ответникът е сключил с [фирма] два договора за потребителски кредит – на 9.01.2008г. 3а 10 000лв. и на 12.08.2008г. за 17 000лв.

При тези данни, въззивният съд е приел, че и двете страни са предприели действия /вложили са средства и усилия/ по извършване на ремонт, като размерът на участието на всеки един подлежи на доказване. Относно действията на ищцата, които са извършени при липса на сключен договор, но не само в чужд, но и в собствен интерес /защото е имала намерение да живее в имота, заедно с ответника/, съдът е приел, че на основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД /водене на чужда работа без пълномощие/, на нея й се дължи сумата, с която заинтересованият се е обогатил. В. съд е преценил, че за част от приетите по делото платежни документи /на стойност 1 4467.81лв./ не се установява заплащането на посочените в тях суми да е направено от ищцата и че следва да се приспаднат сумите /в общ размер от 1 216.59лв./, удържани от съдия-изпълнителя от сметката на ответника, в резултат на което е счел иска за основателен до 12 419.43лв.

Поставеният от касатора въпрос, съставлява общо основание за допустимост, защото е свързан с решаващите изводи на съда. Касационно обжалване обаче не следва да се допуска, защото същият е разрешен в съответствие с установената още с Тълкувателно решение № 85 от 2.12.1968г. по гр. д.№ 149/68г. на Пленума на ВС практика. В последното ясно са разграничени различните хипотези на извършване на подобрения в чужд имот със знанието и съгласието на собственика. Изрично е посочено, че в случаите, когато се касае до подобрения в чужд имот, извършени от лице, което не е владелец, не е държател и не се намира в договорни отношения със собственика на имота, за извършването на тези подобрения, правата на това лице следва да се уредят съобразно разпоредбите на чл. 60-62 ЗЗД. В случаите, когато подобренията са извършени от държател, отношенията се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Даденото от въззивният съд разрешение е в съответствие с цитираната практика, поради което твърденията на касатора за противоречие с установената практика не могат да бъдат споделени. Наличието на трайно установена практика по поставения въпрос изключва и основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. /Цитираните от касатора решения по чл. 290 ГПК са ирелевантни, тъй като са постановени по различни от настоящия правни въпроси: Решение № 85 от 24.06.2014г. е постановено по въпроси, касаещи приложението на чл. 41 ал. 1 ЗС и третира отношения между съсобственици в етажна собственост, а решение № 402/20.06.2005г. касае хипотеза, при която е налице сключен наемен договор/.

Твърденията за недопустимост на постановения акт поради произнасяне по непредявен иск, също не могат да бъдат споделени. В конкретния случай, в съответствие с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е дал защита на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца, разглеждайки исковете в поредността, в която са предявени и съобразно наведените в исковата молба доводи. Тезата на касатора, че коректното правно основание е чл. 59 ЗЗД, не може да бъде споделена пред вид приетото в Постановление № 1/1979г., че искът по чл. 59 ЗЗД е недопустим, ако за ищеца съществува друг иск за защита на правата му.

Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 453 от 11.12.2015г. по в. гр. д. № 709 по описа за 2015г. на Пернишки окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.