О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 129София, 02.04. 2021 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при секретар

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 538 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№76384/09.11.2000г., подадена от „АБО-ЛИМИТИД“ ООД чрез процесуалния му представител адв.Д. Г., срещу решение №11947, постановено на 31.08.2020г. от Софийски апелативен съд, ГК, Х-ти състав по в. гр. д.№3947/2018г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от „АБО-ЛИМИТИД“ ООД срещу Н. Г. М.-С. и С. З. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че „АБО-ЛИМИТИД“ ООД е собственик на недвижим имот, съставляваш апартамент №3, находящ се в [населено място], район „Л.“, [улица], ет. 1, заедно с 4.866% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ. ....... в кв..... по плана на [населено място], местн.“Д.сп.“, целият с площ от 560 кв. м. и за предаване на владението.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

1.С какви действия се демонстрира намерение за владение на един имот и кога владението е явно;

2.Кога се прекъсва давността и започва да тече нова давност в полза на лице, което твърди, че е владелец и кога владението е непрекъснато;

...